Майсторки на разказа

Според теорията на Вирджиния Улф, една жена трябва да притежава собствена стая и доход, за да има времето и спокойствието да напише книга. Затова и най- ранните литературни опити са по- скоро под формата на поезия (Сафо, Луиз Лабе, Елизабет Барет Браунинг).

Така че една от първите майсторки на късата проза е неслучайно кралица: покровителката на изкуствата Маргьорит дьо Навар  (1492-1549) пише новелите от сборника „Хептамерон“ по образец на Бокачо.

Американката Дороти Паркър (1893 – 1967) е известна с остроумието, което се проявява в нейната поезия, разкази и сатири. Занимава се и литературна и театрална критика в списанието Vanity Fair, и известно време във Vogue. Има нелеко детство след смъртта на майка й, а в последните си години злоупотребява с алкохол. През 1917 г. се омъжва за брокер от Уолстрийт, който скоро заминава на фронта. Част е от така наречената „кръглата маса в „Алгонкуин“ (1919- 1929), която представлява група писатели, критици и актьори, който се срещат редовно на обяд в едноименния хотел. След развода (1928), Доти прави аборт в резултат на неуспешна връзка. Изпада в депресия, но също така започва да бъде по- политически активна. Евентуално, това ще доведе до влизането й в черния списък на Холивуд за хора с леви убеждения. Но преди това, тя работи като сценарист заедно с новия си съпруг Алън Кембъл (1934).

Всичко, което ми е нужно е една стая, където мога да оставя шапката си, и няколко приятели.

Лекарството против скука е любопитството. Но лекарство против любопитството няма. [x]

Фланъри О’Конър (1925-1964) е една от най- уважаваните американски писателки на късия разказ. Нейните „Пълните събрани разкази” често се появяват в тамошните класации за най- велики книги. Тъй като е от Юга, в историите си често пише за религия, предразсъдъци и други морални и социални въпроси. Казва че успява да пише едва по два часа на ден, заради заболяването си от лупус. Има и два романа- „Мъдра кръв“, търсене на изкупление и неподправена вяра, и The Violent Bear it Away, в който пак се разказва за пророци и религия.

Една история е начин да се каже нещо, което не може да се каже по никакъв друг начин, и се изисква всяка дума в историята, за да се каже какво е значението.

Ще познаете истината и истината ще ви направи странни.

Канадската писателка Алис Мънро е Нобеловият лауреат за литература за 2013 г. Носителка е и на наградата „Букър“ за цялостно творчество през 2010 г. Тя пише предимно къси разкази, но не смята, че това задължително трябва да води до създаването на роман. Издаването на първия й сборник „Танцът на щастливите сенки“ (1968) отнема две десетилетия. Следващия „Животите на момичета и жени“ (1971) най- много се доближава до своеобразен роман, тъй като историите в него са свързани. Оттогава Елис Монро публикува сбирка на около три години. Повечето имат за сюжет израстването на момичета в малките градчета на провинция Онтарио. Последния й сборник с кратки разкази „Скъпи живот“ (2012) е четиринадесетата й издадена книга.

Постоянното щастие е любопитство.

Никога не подценявайте лошотията в душите на хората… Дори когато те са мили… особено, когато са мили.

Тя беше човек, който не би се изненадал да намериш да седи самичък в някой ъгъл на света, където не принадлежи, пишейки нещо в бележник, за да предотврати надигащата се паника.

Още: Исак Динесен („Десет готически истории“), Джумпа Лахири („Преводачът на болести“), Джоан Харис („Истории оттук-оттам“)

Алтернативи: Реймънд Карвър, Антон Чехов, Стивън Кинг