Деветнадесети век | Поетеси (част 4)

Елизабет Барет Браунинг (1806 – 1861) живее през викторианската епоха. Постига популярност от двете страни на Атлантика още приживе. Най- известният й сборник с поезия е „Португалски сонети“ и най- вече поемата „Аврора Лий„.  В стиховете й често се появяват мотивите за огъня, любовта и Господ. Тя е дълбоко религиозна и дори научава иврит, за да чете Библията в оригинал. Това чувство споделя със съпруга си- поета Робърт Браунинг („Чайлд Роланд Кулата достигна„). Романсът им започва с писма, които си разменят в продължение на няколко месеца. Но бащата на Елизабет е против брака, така че женитбата им поначало е тайна. После се преместват в Италия заради крехкото здраве на поетесата. Живеят щастливо с приличната издръжка на семейството й, които са земевладелци с корени в Ямайка. През 1849 се ражда единственото им дете Робърт „Пенини“ Барет Барунинг, който ще има известен успех като художник.

Усмивки, сълзи, през целия ми живот!- И ако Бог реши, ще те обичам дори по- добре след смъртта.

Поетичния гении изглежда се предава по наследство в семейството на англичанката Кристина Росети (1830 – 1894), като баща й и брат й също са поети, а дядо й има собствена печатница. Част е от Братството на Прерафаелитите, в чийто вестник The Germ публикува едни от първите си стихове. По всеобщо мнение, била доста красива, но отказва предложение за брак поради причини, свързани с вярата. По време на Кримската война, Кристина се записва като медицинска сестра. В по- късните години живее затворено, но в кръга и влизат редица поети, както и автора на „Алиса в страната на чудесата“ Чарлс Доджсън. Пише главно балади и мистични поетични текстове, най- познати от които са Goblin Market and Other Poems (1862), The Prince’s Progress (1866), а по късно, след откриване на заболяването й, A Pageant and Other Poems (1881), както и приказки и стихове за деца. Опитва се да напише биография на Ан Радклиф, но се отказва поради липсата на сведения. Умира от рак през зимата на 1894 г. Стих от поемата й „Панихида“ става заглавие на последния роман на Дж. К. Роулинг The Cuckoo’s Calling („Зовът на кукувицата“, 2013).

Тишината е по-мелодична от всяка песен.

Американската поетеса Емили Дикинсън (1830 – 1886) е призната за една от най- великите досега. Но приживе си остава почти непозната, като публикуваните й (редактирани) стихове се броят на пръстите на ръцете. Творчеството й достига до нас благодарение на по-малката ѝ сестра Лавиния, която открива непубликуваните й произведения през 1886 г. Последните двадесет години, Емили прекарва в усамотение вследствие на любовно разочарование. Затова е наречена „бялата затворница“. Един въпрос все още мъчи литераторите: „Коя е тя?

Поведението е това, което човек човек прави, а не това, което той мисли, чувства или вярва. [x]

Това е писмото ми до света,
който не ми е писал,
простите новини от Природата
с техния нежен смисъл.

Още: Фелиша Хемънс

Алтернативи: Пърси Шели, Джон Кийтс, Уолт Уитман, Михаил Лермонтов

Следваща част: Възпитанието на малките дами и господа през деветнадесети век

Advertisements

3 thoughts on “Деветнадесети век | Поетеси (част 4)

  1. […] Според теорията на Вирджиния Улф, една жена трябва да притежава собствена стая и доход, за да има времето и спокойствието да напише книга. Затова и най- ранните литературни опити са по- скоро под формата на поезия (Сафо, Луиз Лабе, Елизабет Барет Браунинг). […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s