Име: Мария Самбрано (María Zambrano)
Дати: родена 22 април 1904 г. в Велес-Малага – почива 6 февруари 1991 г. в Мадрид, Испания
Националност: испанка
Произведения: „Човекът и божественото“ (1973), „Философия и поезия“ (1939), „Изповедта: литературен жанр и метод“ (1943)Read More »
Родената във Велико Търново, Виктория Атанасова Живкова позната под псевдонима Вела Благоева (1859 – 1921) учи в различни български градове. След Освобождението заминава за педагогическо училище в Петербург, което ѝ позволява да учителства след завръщането си. Вела става съпруга на Димитър Благоев, български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България, с когото се сближават, когато участват заедно в издаването на списание „Съвременний показател“. Сред произведенията ѝ се открояват историческия роман „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894), който е един от първите по рода си в България. Пише също труд по педагогика.
Родената в Самоков, Евгения Бончева приема псевдонима Евгения Марс (1877 – 1945). Въпреки че е отличничка и крои планове да учи в Загреб, се омъжва едва 16- годишна. Съпругът ѝ е два пъти по- възрастния д-р Михаил Елмазов, който се смята за първия дипломиран зъболекар в България. Младото семейство се преместа в София и имат двама сина. Първият сборник с разкази на Евгения Марс е озаглавен „Из живота“ (1906), следват „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909), „Белите нарциси“ (1924) и „Човекът в дрипи“ (1935). Пише и две театрални пиеси „Магда” (1918) и „Божана” (1912), които са поставени в Народния театър. В дома си организира своеобразен литературен салон. Вазов е възхитен от начинаещата писателка, с която си разменя писма дълги години. През 1920 г. Евгения е наградена от цар Борис ІІІ с орден. През 1929 г. издава енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878-1928“. Почива заради проблеми със сърцето.
Борбената и непокорна Анна Карима (1871 – 1949) е родена в семейството на революционер в днешна Украйна като Анна Тодорова Велкова. Завършва гимназия в София и 17- годишна става съпруга на политика Янко Сакъзов. Раждат им се три деца, от които стопанския историк доц. Иван Сакъзов. Бракът не приключва добре поради изневяра. Ана Карима пише още млада. Автор е на романите „Голгота“ (1933) и „Ирина“ (1935). Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър, а „В балканах“- дори в Санкт Петербург. Тя се посвещава също да бъде защитник и пионер на образованието на жените като участва в основаването на женското образователно дружество „Съзнание“ (1897); Българския женски съюз (1901) около вестник „Женски глас“, на който става редактор; както и на съюз „Равноправие“. През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. По време на балканските и Първа световна войни се занимава с благотворителност. Известно време живее в чужбина- първо във Франция, после в Русия, където започва да се интересува от комунизма като противовес на фашизма. През 30- те работи като редактор и преводач. До смъртта си живее в хотел „Славянска беседа“.
Име: Клариси Лиспектор (Clarice Lispector)
Дати: родена 10 декември 1920 г. в Чечелник, Украйна – почива 9 декември 1977 г. в Рио де Жанейро, Бразилия
Националност: бразилка
Произведения: „Страстите според ГХ“ (1964), „Часът на звездата“ (1977)Read More »
Име: Симон Вейл (Simone Weil)
Дати: родена 3 февруари 1909 г. в Париж – почива 24 август 1943 г. в Ашфорд, Англия
Националност: французойка
Произведения: „Дух и любов“Read More »
Ако сте очаровани от Древния свят
За жалост, писанията на повечето забележителни жени от древността не са запазени. Дори да са били тачени по своето време като Аспазия от Милет, забележителна по красота и ум хетара, която повлиява на Сократ; философа- циник Хипархия от Маронея (IV век пр.н.е); талантливата поетеса и съперничка на Пиндар- Корина (II или IV век пр.н.е.); древногръцкия учен, математик и философ от Александрия Хипатия (IV век); византийската императрица и поетеса Елия Евдокия (V век), повечето им творби са изгубени, а понякога и нарочно унищожени. Вероятно това се дължи на психологическата тенденция да смятаме, че е редно канонът да подбира философи/ писатели от мъжки пол независимо от заслугите.
Поезията на Сафо
В ранните комикси за Жената- чудо, амазонките нерядко използват възклицанието Suffering Sapho! за изразяване на изненада или гняв.
Макар и да имаме само фрагменти, влиятнието ѝ личи по факта, че е включена в списъка на деветимата лирици на Древна Гърция. В тях се говори най- вече за любов и природа.
Може да се учидите, че целите стихотворения, които са стигнали до нас са едва три.
Изгнаничка, *лесбийка*, основателка на школа за момичета, които се прекланят на музите, днес Сафо продължава да е вдъновение за млади поетеси.
Българското издание съдържа уводна статия и бележки от Яна Букова.
„Одисеята на Пенелопа“ на Маргарет Атууд
Докато хитреца Одисей преживява куп приключения, на неговата благоверна съпруга не и никак лесно. И трябва да е също толкова съобразителна и предвидлива колкото съпруга си, колкото и да не ѝ се иска.
С легион обожатели, които да отблъсква и подрастващ син, животът на Пенелопа е изпълнен както с драматични, така и с хумористични моменти.
В повествованието се намесва и хора на дванадесете робини, които се оказват мъртви в края на одисеята.
В малко книжле Маргарет Атууд успява да създаде пълнокръвни и нетипични образи, които може би са малко по- модерни отколкото сме свикнали, но ще ви забавляват в продължение на час- два.
„Одисеята на Пенелопа“ е част от поредица, която представя различен поглед към митовете.
„Персийското момче“ на Мери Рено
Мери Рено пише доста книги за Древна Гърция.
История за един воин, но и за любов, „Персийското момче“ е най- популярната част от поредицата на писателката.
В романа се разказва за похода на Александър Велики и младия персийски евнух, който попада в лагера му. Багоас се смята за реална историческа личност и първо служи на персийския император Дарий.
Книгата е трогателен и честен разказ, идващ от момче с нелек живот, имало шанса да общува с забележителни мъже.
„Жените на Цезар“ на Колийн Маккълоу
С „Птиците умират сами“ известната австралийска писателка и невролог Колийн Маккълоу се ограничава до двадесети век, но интересът ѝ към историята е добре познат.
Този роман е част от серията „Господарите на Рим“.
Макар и „Жените на Цезар“ да се занимава с римската, а не гръцката история, забележителното е, че поставя фокус върху нежния пол; както тези, които съставят близките и семейството на Цезар, така и весталките- жрици и едни от най- могъщите жени в древен Рим.
Книгата не е хич кратка, но пък е достоверно описание на битовия и политически живот в Древен Рим.
„Тайната история“ на Дона Тарт
Интриги и смърт се случват сред група колежани, които изучват античността.
Убийствата започват още от първата страница, но важното в случая съвсем не е кой и как, а защо.
Книгата не се чете бързо и има мрачна и поглъщаща атмосфера, но също и проникновени цитати за красотата и живота.
Отново тухличка, но пък романите на Дона Тарт излизат веднъж на десет години, да кажем.
Ако ви харесват смели жени
„Алана: Песента на лъвицата“ на Тамара Пиърс
Подобно на Wonder woman, Алана също е войн, но се движи в обстановка подобна на Средновековието.
Младо момиче, което копнее за приключения, тя отива да се обучава за рицар на мястото на брат си. Близнакът ѝ междувременно се готви да овладее магията.
Макар и да не е преведена на български, поредицата на Тамора Пиърс се състои от 4 книги и е любима на много деца на Запад.
„Игрите на глада“ на Сюзан Колинс
Смело мога да кажа, че Катнис е една от най- уникалните и запомнящи се литературни героини от последните години.
Тя също живее на отдалечено място, но конфликтът достига и до най- затънтените места и дори неохотно и най- миролюбивите чуват призива да помогнат на света.
Да отбележим, че подобно на партньора на Жената чудо- Стив Тревър, Пийта представлява рядко срещан мъжки типаж, които няма нужда да се доказва.
Във всеки случай, няма смисъл да ви убеждават много- много да обърнете внимание на трилогията на Сюзан Колинс; със сигурност историята ви е вече донякъде позната.
„Златната птица на фараона“ на Елизабет Питърс
В първата книга от серията на Елизабет Питърс, след като получава наследството си, безстрашната героиня Амилия Пийбоди заминава за Египет.
По пътя среща най- добрата си приятелка.
Действието се развива в края на деветнадесети век, когато мумии тероризират разкопките, а Амилия с помощта на смелия и елегантен археолог и чадъра си ще нищи мистерии.
„Златната птица на фараона“, единствената преведена на български част, разказва какво става след много години, когато семейството се завръща за поредната порция проклятия и интриги.
Борбеност и интерес към древността привличат в тази забавна книга.
„Мис Марвел“ на Г. Уилоу Уилсън
За накрая съм оставила няколко комикса.
Първият включва новата героиня на Марвъл- мюсюлманка Камала Хан, (не)обикновена тийнеджърка от Джърси.
След като получава суперсилите си, тя може да променя формата си, което я изправя пред неподозирани предизвикателства и въпроси.
В приключенията си пакистанката среща гигантско сладурско куче, шегобиеца Локи и разрушението на света.
„Нимона“ на Ноел Стивънсън
Тази история се появява първо като уебкомикс, затова сега можем да прочетем първите глави онлайн.
Рижата и пакостлива Нимона се изпраща като помощник на суперзлодея Балистър, който за жалост се оказва не толкова кръвожаден и безпринципен колкото се е надявала.
Ентусизмът ѝ обаче я забърква в каши с топ секретни планове и рицарски дуели.
Въпреки че няма сложните теми на томчетата за Жената- чудо, този комикс ще ви зарази с вълнението на четенето.
Вижте още: Четиво за фенове на Батман и Супермен
Наричана „мадона в черно“ Екатерина Ненчева (1885 – 1920) още млада е белязана от смъртта на баща си- медицински фелдшер местен от град на град, който умира при неизяснени обстоятелства, а две години по- късно брат ѝ се самоубива. Учи славянска филология като междувременно публикува в множество списания, включително това на кръга „Мисъл“, където ползва псевдонима Велерина. Дружи с Пейо Яворов, Дора Габе и Пенчо Славейков. През 1909 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Снежинки“, която ще остане и единствената. Съпругът на Екатерина е съдията и впоследствие политик Иван Харизанов. Самата тя работи като учителка. Мнозина смятат Екатерина Ненчева за първото значително женско име в българската лирика.
Привечер в тихий щепот на зефира
все твоят сребрен глас шепти:
докосне ли сърце ми – то замира…
и в отзвук тъжна струна затрепти. [x]
Родена в Севлиево още по време на Османската империя, Мара Белчева (1868 – 1937) учи във Велико Търново. След това заминава за институт във Виена, където се завръща по- късно. Междувременно е учителка в Русе и София. Съпругът ѝ министър Христо Белчев е убит 1891 г. Така малко след като става вдовица едва на 23 години, Мара се присъединява към царския двор. Като придворна дама е високо ценена заради езиците, които говори и интереса ѝ към изкуството и поезията. През 1903 г. се запознава, сближава се и по- късно заминава в чужбина с Пенчо Славейков, с когото поддържа връзка до края на живота му дори и да не се стига до брак. Няколко години по- късно публикува първите си стихове, които се отличават с нравственост и всеотдайна любов. Превежда „Тъй рече Заратустра“ на Ницше и редактира сборника на кръга „Мисъл“ и събраните съчинения на Пенчо Славейков след смъртта му.
Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“ [x]
Родената в Кюстендил писателка Мария Грубешлиева (1900 – 1970) се занимава също и с политически и обществени дейности. Първото ѝ произведение, озаглавено „Хляб и вино“ (1930), я прави член на Съюза на българските писатели. Преди Втората световна война Мария се бори срещу фашизма заедно с втория си съпруг Людмил Стоянов. Участва в Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата, състоял се в Испания. Публикува в доста литературни и детски вестници и списания като „Хиперион“, „Детски свят“ и т.н. След Втората световна война бива член на БКП, както и редактор в сп. „Пламък“. Превежда на български език творби на Байрон, но най- вече на руски автори като например Толстой. Редовно издава нови сборници като към края все повече за деца. Синът ѝ Леонид става съпруг на актрисата Стоянка Мутафова, като двамата кръщават дъщеря си на поетесата.
Тая нощ в мойта розова стая
на таванския счупен етаж
пиша рими, задрасквам, гадая
за какво ли той мисли сега. [x]
Родената в Тутракан, Пенка избира за псевдоним мечтателното биле Бленика (1899 – 1978). В юношеските си години учи във Велико Търново, а след това се премества в София, където има шанс да се издържа като работи в Съюза на земеделските кредитни кооперации. Учи славянска филология в Софийския университет. Публикува стихове във вестници и дори става редактор на списанието „Жената днес“. Занимава се и с разкази за деца. Става съпруга на литературния историк и критик Георги Цанев. В продължение на половин век превежда от редица езици творби на руски и източноевропейски писатели като Лермонтов, Владимир Маяковски, Тарас Шевченко и т.н. Майка е и на молекулярния биолог и академик на БАН Румен Цанев и българския литературовед и член-кореспондент на БАН проф. Милена Цанева.
Душата ми трепти във безкрайна нежност,
като вода на езеро прозрачно,
накъдрено от вятъра прибрежен –
не си ли ти и твоя спомен в здрача –
струи вълни и хвърля златни мрежи
в незнайните и тъмни глъбини? [x]
Бащата на Джейн и Анна Мария Портър бил офицер и хирург, който почива още докато момичетата са съвсем малки.
Тъй като остават без средства, семейството се мести в Единбург.
Там се запознават с писателя Уолтър Скот, който тогава е още студент.
Общуват често и с журналистката Ана Летиция Барбут, романистки и други изтъкнати жени.
