Бегюм Рокея

Begum RokeyaИме: Бегюм Рокея (Begum Rokeya или রোকেয়া সাখাওয়াত হোসেন)

Дати: родена на 9 декември 1880 г. в Пайрабанд, Британска Индия (днешен Бангладеш) – почива 9 декември 1932 г. в Калкута, Британска Индия

Националност: индийка / бангладешка

Произведения: „Мечтата на Султана“

Прочети още »

Съвременни исторички

Английската дейм Мери Биърд (р. 1955) е професор, който изучава античността, главно римската империя. На британците е позната от редица документални филми по BBC, посветени на Калигула, Помпей и други римски исторически теми. Появява се и в други телевизионни предавания. Освен това е един от редакторите на литературната притурка на вестник „Таймс“. Най- значителният ѝ труд е историята на Рим SPQR: A History of Ancient Rome (2015), освен с битките ни запознава и с цивилизацията на древните. Пише томчето за класическият период в популярната поредица A Very Short Introduction. Била палаво момиче в девическия колеж, така че чак в унивестита се сблъсква със скептично отношение към жените. Така феминизмът става важен за нея и затова написва Women & Power: A Manifesto (2017).

Това, което наскоро подхрани тиранията, не беше друго, а бездействието ни … Отслабени от удоволствието на мира, се научихме да живеем като роби.

Опасен мит е, че сме по-добри историци от нашите предшественици. Не сме.

Американката Лоръл Тачър Улрик (р. 1938) е професор в Харвард. През 1976 г. в статия за пуритански погребални церемонии, тя написва популярния днес израз „Well-Behaved Women Seldom Make History“. Тридесетина години по- късно пише едноименна книга, посветена на забележителни жени като Кристин дьо Пизан, активистката и аболиоционистка Елизабет Кейди Стантън и Вирджиния Улф. С „Разказ на акушерката: Животът на Марта Балард, базиран на нейния дневник, 1785-1812“ печели награда Пулицър за история през 1991 г. Затова описват труда ѝ, като признание за „мълчаливата работа на обикновените хора“. На следващата година ѝ присъждат стипендията „Макартър“. Освен всичко, Лоръл е мормонка и майка на пет деца, женена за инженер-химик. На образователната платфорам edX води безплатен курс озаглавен Women Making History: Ten Objects, Many Stories.

Жените с добро поведение рядко остават в историята.

Канадската историчка Маргарет МакМилан (р. 1943) преподава най- вече в Оксфордския университет. Внучка е на британския политик Дейвид Лойд Джордж. Носителка е на редица медали. Тъй като е специалист по международни отношения, често я канят в телевизията. През 2018 г. изнася престижните лекции Райт, организирани от радиото на BBC. Озаглавени са Белегът на Кайн, а темата е войната. Най- четеният ѝ труд е „Миротворци: Парижката мирна конференция от 1919 г. и опитът й да приключи войната“ (2003), като и после се интересува от този период. Първата ѝ книга пък е „Жените от Радж: Майките, съпругите и дъщерите на Британската империя в Индия“ (1988). Друга тема, която разглежда е паметната среща през 1972 г. на двама лидери в „Никсън и Мао: Седмицата, която промени света“ (2007).

Може да се поучим от историята, но също може да се самозалъгваме, когато избирателно вземаме доказателства от миналото за да оправдаем това, което вече сме решили.

Това, което може да изглежда като разумен начин да се защитим, може да изглежда много различно откъм другата страна на границата.

Още: Барбара У. Тъчман („Августовските оръжия“), Гърда Лернер („Създаването на патриархата“), Ребека Уест („Черно агне и сив сокол“)

Първите поети са били принцеси

Най- известната древна поетеса Сафо не е принцеса, но семейството ѝ е заможно и влиятелно в политиката.

Изглежда преди повече от хилядолетие аристократичният произход, или поне богатството, е условие да композираш стихове дори при религията като при първата християнска поетеса Фалтония Бетиция Проба (IV век), която е част от знатната фамилия Петронии или при първата ислямската поетеса Ал-Ханса (VI век), чието семейство са големци на своето племе.

Дори Мари дьо Франс (XII век) е придворна дама.

А ето и майките, сестри и годеници на владетелите от миналото, които първи прописват стихове.

 

Енхедуана (~XXIII век пр.н.е.)

Enheduanna, daughter of Sargon of Akkad
Освен, че е първият писател и жрица на богинята Инана, Енхедуана е дъщеря на крал Саргон Акадски, който я назначава, за да укрепи властта си.

По- късно именно благодарение на химните си се връща на поста си на жрица, от който я освобождава брат ѝ Римуш когато се възкачва на трона.

Смята се, че е живяла между 2285 г. пр.н.е. и 2650 г. пр.н.е. в шумерския град Ур.

Често е изобразявана на древни барелефи. За жалост не всички нейни произведения са оцелели до днес.

Не съм ли царицата аз? Аз съм урукската властница, –

царицата, на Забалам властница –

аз съм!

 

лейди Сю Му (VII век пр.н.е.)

Познаваме тази лейди с името на съпруга ѝ- херцога Сю Му.

Тя е първата китайска поетеса.

Част е от управляващия клан Цзъ (11 – 3 век пр.н.е.). Самата тя е принцеса от столицата на кралство Вей.

Лейди Сю Му започва да пише след сватбата си заради носталгията, която изпитва. Известни нейни произведения от този период са „Бамбуков стълб“ и „Пролетна вода“.

След убийството на чичо ѝ, владетелят на кралството, води деен политически живот. В поемата „Бързаща колесница“ укорява страхливите благородници, които среща в това поприще.

 

принцеса Ива (IV век)

Принцеса Ива е позната като императрица- консорт на Нинтоку, 16-я владетел на Япония. Освен това е и наследница и майка на императори. Трима от синовете ѝ управляват страната.

Поемите ѝ, които по- късно са събрани в най- старата японска стихосбирка „Сборник от десет хиляди листа“ (Man’yōshū), Ива пише за да ги разменя със съпруга си. Темите са любов и копнеж, но не е ясно дали не са по- скоро закачливи отколкото сериозни.

През май 2019 г. когато новият император се възкачва на престола, названието на ерата „Рейва“ (значи „Благоденствие и хармония“) е взето от антологията „Маньошу“.

В есенните полета
над ушите на ориза виси
сутрешната мъгла;
никъде не свършва
любовта ми.

 

Лайла бинт Лукайз (? – 483 г.)

Лейла Алахиалия, тоест благочестивата, е първата арабска поетеса. Не се знае много за живота ѝ, но по всяка вероятност е била благородничка, защото се радвала на високо положение и уважение в обществото.

Принцовете я ценели и обожавали, а стиховете ѝ са едни от първите, които говорят за рицари в блестящи доспехи и девойки в беда, които ще станат модни през Средновековието.

Най- известното ѝ стихотворение „Само ако Ал-Барак можеше да види“ остава популярна песен в арабския свят и до днес. Вероятно е посветено на братовчед ѝ, в който била влюбена. За жалост е обещана на йеменски принц, но преди да стигне по пътя била отвлечена и затворена в замъка на персийски принц.

Ще ми се Барак да има очи да види болезненото състояние, в което съм.

Кулайб, Укайд, Джунайд, проклети да сте братя, аз съм ви сестра, помогнете ми.

Чужденецът лъже, никога не ме е докосвал и съм още чиста, и по- скоро бих умряла отколкото да споделя леглото му.

 

Рабия Балхи (X век)

Рабия бинт Каб Ал-Куздари е легендарна персийка от династията на Саманидите. Тя пише най- ранната поезия на фарси.

Смята се, че родена в град Балх, който днес се намира в Афганистан.

Получава прозвището Зайн ал-араб, което се превежда като арабска красавица.

Когато баща ѝ умира, на трона се възкачва брат ѝ, който разкрива, че Робиаи се е влюбила в роб, който бил турчин. Затова я затваря в банята, където написва последната си поема с кръв. Когато я откриват брат ѝ убива любимия ѝ, а след това и себе си. Последните стихове гласят:

Без теб, о, красивий, очите- два потока,
нарисувах цялото си лице с кръв.

През XIX век каджарският поет Реза Кули-хан Хидаят написал роман «Бикташнама», който носи името на роба.

Мира Бай

Meerabai painting.jpg
Снимка от Onef9day, направена в Delhi Haat, CC BY 3.0

Име: Мира Бай (Mira Bai или मीरा बाई)

Дати: родена ок.1498 г. в Кудаки – починала ок.1546 г. в Дварка, Индия

Националност: индийка

Произведения: „Върнете се в началото“Прочети още »

Мария Самбрано

Име: Мария Самбрано (María Zambrano)

Дати: родена 22 април 1904 г. в Велес-Малага – почива 6 февруари 1991 г. в Мадрид, Испания

Националност: испанка

Произведения: „Човекът и божественото“ (1973), „Философия и поезия“ (1939), „Изповедта: литературен жанр и метод“ (1943)Прочети още »