Бегюм Рокея

Begum RokeyaИме: Бегюм Рокея (Begum Rokeya или রোকেয়া সাখাওয়াত হোসেন)

Дати: родена на 9 декември 1880 г. в Пайрабанд, Британска Индия (днешен Бангладеш) – почива 9 декември 1932 г. в Калкута, Британска Индия

Националност: индийка / бангладешка

Произведения: „Мечтата на Султана“

Прочети още »

Първите поети са били принцеси

Най- известната древна поетеса Сафо не е принцеса, но семейството ѝ е заможно и влиятелно в политиката.

Изглежда преди повече от хилядолетие аристократичният произход, или поне богатството, е условие да композираш стихове дори при религията като при първата християнска поетеса Фалтония Бетиция Проба (IV век), която е част от знатната фамилия Петронии или при първата ислямската поетеса Ал-Ханса (VI век), чието семейство са големци на своето племе.

Дори Мари дьо Франс (XII век) е придворна дама.

А ето и майките, сестри и годеници на владетелите от миналото, които първи прописват стихове.

 

Енхедуана (~XXIII век пр.н.е.)

Enheduanna, daughter of Sargon of Akkad
Освен, че е първият писател и жрица на богинята Инана, Енхедуана е дъщеря на крал Саргон Акадски, който я назначава, за да укрепи властта си.

По- късно именно благодарение на химните си се връща на поста си на жрица, от който я освобождава брат ѝ Римуш когато се възкачва на трона.

Смята се, че е живяла между 2285 г. пр.н.е. и 2650 г. пр.н.е. в шумерския град Ур.

Често е изобразявана на древни барелефи. За жалост не всички нейни произведения са оцелели до днес.

Не съм ли царицата аз? Аз съм урукската властница, –

царицата, на Забалам властница –

аз съм!

 

лейди Сю Му (VII век пр.н.е.)

Познаваме тази лейди с името на съпруга ѝ- херцога Сю Му.

Тя е първата китайска поетеса.

Част е от управляващия клан Цзъ (11 – 3 век пр.н.е.). Самата тя е принцеса от столицата на кралство Вей.

Лейди Сю Му започва да пише след сватбата си заради носталгията, която изпитва. Известни нейни произведения от този период са „Бамбуков стълб“ и „Пролетна вода“.

След убийството на чичо ѝ, владетелят на кралството, води деен политически живот. В поемата „Бързаща колесница“ укорява страхливите благородници, които среща в това поприще.

 

принцеса Ива (IV век)

Принцеса Ива е позната като императрица- консорт на Нинтоку, 16-я владетел на Япония. Освен това е и наследница и майка на императори. Трима от синовете ѝ управляват страната.

Поемите ѝ, които по- късно са събрани в най- старата японска стихосбирка „Сборник от десет хиляди листа“ (Man’yōshū), Ива пише за да ги разменя със съпруга си. Темите са любов и копнеж, но не е ясно дали не са по- скоро закачливи отколкото сериозни.

През май 2019 г. когато новият император се възкачва на престола, названието на ерата „Рейва“ (значи „Благоденствие и хармония“) е взето от антологията „Маньошу“.

В есенните полета
над ушите на ориза виси
сутрешната мъгла;
никъде не свършва
любовта ми.

 

Лайла бинт Лукайз (? – 483 г.)

Лейла Алахиалия, тоест благочестивата, е първата арабска поетеса. Не се знае много за живота ѝ, но по всяка вероятност е била благородничка, защото се радвала на високо положение и уважение в обществото.

Принцовете я ценели и обожавали, а стиховете ѝ са едни от първите, които говорят за рицари в блестящи доспехи и девойки в беда, които ще станат модни през Средновековието.

Най- известното ѝ стихотворение „Само ако Ал-Барак можеше да види“ остава популярна песен в арабския свят и до днес. Вероятно е посветено на братовчед ѝ, в който била влюбена. За жалост е обещана на йеменски принц, но преди да стигне по пътя била отвлечена и затворена в замъка на персийски принц.

Ще ми се Барак да има очи да види болезненото състояние, в което съм.

Кулайб, Укайд, Джунайд, проклети да сте братя, аз съм ви сестра, помогнете ми.

Чужденецът лъже, никога не ме е докосвал и съм още чиста, и по- скоро бих умряла отколкото да споделя леглото му.

 

Рабия Балхи (X век)

Рабия бинт Каб Ал-Куздари е легендарна персийка от династията на Саманидите. Тя пише най- ранната поезия на фарси.

Смята се, че родена в град Балх, който днес се намира в Афганистан.

Получава прозвището Зайн ал-араб, което се превежда като арабска красавица.

Когато баща ѝ умира, на трона се възкачва брат ѝ, който разкрива, че Робиаи се е влюбила в роб, който бил турчин. Затова я затваря в банята, където написва последната си поема с кръв. Когато я откриват брат ѝ убива любимия ѝ, а след това и себе си. Последните стихове гласят:

Без теб, о, красивий, очите- два потока,
нарисувах цялото си лице с кръв.

През XIX век каджарският поет Реза Кули-хан Хидаят написал роман «Бикташнама», който носи името на роба.

Мира Бай

Meerabai painting.jpg
Снимка от Onef9day, направена в Delhi Haat, CC BY 3.0

Име: Мира Бай (Mira Bai или मीरा बाई)

Дати: родена ок.1498 г. в Кудаки – починала ок.1546 г. в Дварка, Индия

Националност: индийка

Произведения: „Върнете се в началото“Прочети още »

Мария Самбрано

Име: Мария Самбрано (María Zambrano)

Дати: родена 22 април 1904 г. в Велес-Малага – почива 6 февруари 1991 г. в Мадрид, Испания

Националност: испанка

Произведения: „Човекът и божественото“ (1973), „Философия и поезия“ (1939), „Изповедта: литературен жанр и метод“ (1943)Прочети още »

Следосвобожденски писателки

Родената във Велико Търново, Виктория Атанасова Живкова позната под псевдонима Вела Благоева (1859 – 1921) учи в различни български градове. След Освобождението заминава за педагогическо училище в Петербург, което ѝ позволява да учителства след завръщането си. Вела става съпруга на Димитър Благоев, български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България, с когото се сближават, когато участват заедно в издаването на списание „Съвременний показател“. Сред произведенията ѝ се открояват историческия роман „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894), който е един от първите по рода си в България. Пише също труд по педагогика.

Родената в Самоков, Евгения Бончева приема псевдонима Евгения Марс (1877 – 1945). Въпреки че е отличничка и крои планове да учи в Загреб, се омъжва едва 16- годишна. Съпругът ѝ е два пъти по- възрастния д-р Михаил Елмазов, който се смята за първия дипломиран зъболекар в България. Младото семейство се преместа в София и имат двама сина. Първият сборник с разкази на Евгения Марс е озаглавен „Из живота“ (1906), следват „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909), „Белите нарциси“ (1924) и „Човекът в дрипи“ (1935). Пише и две театрални пиеси „Магда” (1918) и „Божана” (1912), които са поставени в Народния театър. В дома си организира своеобразен литературен салон. Вазов е възхитен от начинаещата писателка, с която си разменя писма дълги години. През 1920 г. Евгения е наградена от цар Борис ІІІ с орден. През 1929 г. издава енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878-1928“. Почива заради проблеми със сърцето.

Борбената и непокорна Анна Карима (1871 – 1949) е родена в семейството на революционер в днешна Украйна като Анна Тодорова Велкова. Завършва гимназия в София и 17- годишна става съпруга на политика Янко Сакъзов. Раждат им се три деца, от които стопанския историк доц. Иван Сакъзов. Бракът не приключва добре поради изневяра. Ана Карима пише още млада. Автор е на романите „Голгота“ (1933) и „Ирина“ (1935). Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър, а „В балканах“- дори в Санкт Петербург. Тя се посвещава също да бъде защитник и пионер на образованието на жените като участва в основаването на женското образователно дружество „Съзнание“ (1897); Българския женски съюз (1901) около вестник „Женски глас“, на който става редактор; както и на съюз „Равноправие“. През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. По време на балканските и Първа световна войни се занимава с благотворителност. Известно време живее в чужбина- първо във Франция, после в Русия, където започва да се интересува от комунизма като противовес на фашизма. През 30- те работи като редактор и преводач. До смъртта си живее в хотел „Славянска беседа“.

Кларис Лиспектор

Име: Кларис(и) Лиспектор (Clarice Lispector)

Дати: родена 10 декември 1920 г. в Чечелник, Украйна – почива 9 декември 1977 г. в Рио де Жанейро, Бразилия

Националност: бразилка

Произведения: „Страстите според ГХ“ (1964), „Часът на звездата“ (1977)Прочети още »