Бел епок и войната | Собствена стая (част 1)

През тази епоха ще срещнем жени, които са принудени да спят при любовниците си. Други, които имат цели масивни имения. И най- после, неповторимата Вирджиния Улф, която благодарение на леля си се сдобива със собствена стая и така става една от най- великите писателки на всички времена.

Сидони-Габриел Колет е позната най- вече от полубиографичната поредица „Клодин“ (1900-1904), публикувана под псевдонима на съпруга й- „Уили“. Поради изневерите на Анри Готие- Вийар (мосю Уили), през 1906 Колет се разделя със съпруга си. Двамата са кажи- речи разорени, затова Колет (1873 – 1954) отива да работи в мюзикхола, където целувката й с друга жена на сцената на Мулен руж предизвиква скандал, почти бунт. Съответно, сценката им била свалена от сцената. От повторния си брак има една дъщеря със същото име, която е отгледана главно от бавачка. В началото на Първата световна война пише балета “Детето и вълшебствата”, който, със съгласието й, Морис Равел превръща в опера. Следва историята на аферата на бивша куртизанка с едноименния „Шери“ (1920), която е толкова успешна, че има продължение. През 1935, Колет сключва трети брак, с който най- накрая открива удовлетвореност. Продължава да пише, а най- известното й самостоятелно произведение е „Джиджи“ (1944), което Холивуд се заема да филмира. За версията на Бродуей, Колет открива младата и безизвестна Одри Хепбърн.

Ще извършиш глупави неща, но ги прави с ентусиазъм.

Запишете всичко, което идва в главата ви и тогава сте писател. Но един автор е този, който може да съди стойността на собствените си неща, без милост, и да унищожи голяма част от тях.

Семейство Джоунс, в което малката Едит се води последното, трето дете, се слави с такова огромно богатство, предлагащо множество преимущества, че израз в този смисъл все още е включен в ежедневния английски речник. Като малка тя ги придружава на обиколка из Европа, след което се установяват в Ню Йорк. След неуспешен годеж, Едит Уортън (1862 – 1937) се омъжва за богат спортист. Двамата с Едуард Уортън се развеждат през 1913. През остатъка от живота си живее главно във Франция. Отличителна черта на прозата й е подчертаният лиризъм. С романа „Невинни години“ (1920) става първата писателка, която печели награда Пулицър през 1921 г. Историята следи представители на богати семейства от Ню Йорк в отчаян опит да избегнат любовен скандал. Другият й по- популярен роман е „Къщата на веселието“ (1905), описващ бездуховното преследване на пари и обожание в обществото, с което героинята, от скромен произход, не иска да се раздели. Освен романи („Итън Фром“, „Обичая на страната“, „Лято“), пише и разкази („Римска треска“), поезия и пътеписи с фокус върху архитектурата и декорацията. Животът и творбите на Идит Уортън и до днес предизвикават силни реакции.

Истинската оригиналност не се състои в новата форма и стил, а в новото въображение и проникновеност…

Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало.

В края на краищата, човек знае собствените си слаби места толкова добре, че е доста объркващо критиците да ги пренебрегват и да измислят други.

Малката Аделайн Вирджиния Стивън е родена в семейството на историка сър Лесли Стивън, чийто последващ брак й носи още (полу-) братя и сестри. С някои от тях, и заедно със съпруга си Ленард Улф, тя става част от кръга Блумсбъри, чиито отличаващи се членове са още философът Лудвиг Витгенщайн и икономистът Джон Мейнард Кейнс. През целия си живот страда от спорадични душевни кризи. Тази е една от причините да отнеме живота си в разгара на бомбардировките над Лондон през Втората световна война. Най- възхваляваният роман на Вирджиния Улф (1882 – 1941) е „Мисис Далауей“ (1925), който използва иновативния похват ‘поток на съзнанието‘. В „Към фара“ (1927) описва необикновената връзка между двамата съпрузи Рамзи: той- начетен и закономерен, тя- нежна и изплъзваща се. Акцент върху половете слага и книгата, посветена на Вита Саквил-Уест- „Орландо“ (1928), която проследява трансформацията в продължение на векове именно на Орландо. „Вълните“ (1931), най- експерименталният й роман, проследява живота на шест героя. Но забележителни са не само по- дългите, а и нехудожествени й произведения. Такова е например есето за женската съдба и литература „Собствена стая“ (1929), което всеки трябва да прочете. Също и „Три гвинеи„, отговор на писмо за подаяния, който разкрива невероятна последователност и задълбоченост на мисълта.

Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза. [x]

Още: Катрин Мансфийлд („Градинско увеселение“), Майлс Франклин („Моята блестяща кариера„)

Алтернативи:  Хенри Джеймс („Европейците“), Марсел Пруст („В търсене на изгубеното време“), Джеймс Джойс („Одисей)

Следваща част: Есеистките

Advertisements

7 thoughts on “Бел епок и войната | Собствена стая (част 1)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s