Средновековните писателки | Запад (част 2)

Макар и да нямаме много сведения за Средните векове, все пак има запазени немалко ръкописи, дори и те да са най- често анонимни. Все пак са останали във времето имената на тези забележителни жени.

Най- ранната от тях е първата немска поетеса (Х)Росвита (ок. 935 – ок. 1002), която пише хроники за своя бенедиктински манастир и за император Ото Велики. От нея са останали и шест комедии на латински език, които са предназначени да противодействат на езическия дух по време когато религията не е още толкова утвърдена.

Всеизвестна е тайната любов на девойката Елоиза ( 1090/1100? – 1164) и един от най- видните учени за времето си Пиер Абелар. След множество перипетии, тя също се оттегля в манастир. А думите й са запазени в дългогодишната кореспонденция между двамата.

Друга забележителна жена е медичката Тротула от Салерно (11-12 в.), която пише тракатати по гинекология и козметика- теми рядко срещани в медицинската литература по онова време. Тя е на мнение, че жените също трябва да имат познания за билки, лечения и медицински техники, но за жалост такова познание се смятало за белег на вещерство.

Също винаги стремяща се към познание- предимно философско, била и византийската принцеса Анна Комнина (1083 – 1153), първото дете на император Алексий I и Ирина Дукина. Благодарение на многотомното произведение за управлението на баща си „Алексиада“, в което има сведения и за събития от българската история, тя става първата историчка.

Но най- много сведения имаме за творбите на монахините, и по- специално две от шестте покровители на Европа, сред които са и братята Кирил и Методии.

Първата светица е Катерина от Сиена (1347-1380), която пише трактата „Диалогът на Божественото провидение“, многобройни писма и молитви, а заедно с Франциск от Асизи е покровител на Италия.

Другата е Бригита Шведска (1303 – 1373), оставила ни своите „Откровения“.

Главно религиозни преживявания и поклонения са записани и в първата автобиография на английски език, продиктувана от Марджъри Кемп (ок. 1373 – след 1438).

Хилдегард от Бинген (1098 – 1179) наричана още Рейнската Сибила, подобно на братята и сестра си, следва духовна кариера. Въпреки че идва от заможно семейство, тя не е получила традиционно образование за времето си. Но това, което я отличава е че още от тригодишна има мигрени, придружени с видения. Прието като знак, тези ранни мистични преживявания, са причина от дете да стане ученичка на дъщерята на местния лорд- Юта фон Спонхайм, монахиня, отдадена на усамотение и просветление. С времето става главната монахиня към женската част на бенедиктинския орден, но групата се разраства постоянно и в крайна сметка, Хилдегард става игуменка на свой собствен манастир. За живота й знаем благодарение на запазените над 300 писма. Най- важна се оказва кореспонденцията й с влиятелния абат Бернар от Клерво, който потвърждава авторитета на Scivias („Научи пътя“), който представлява три трактата на латински, говорещи за триединството на бог. В своите Liber говори за теми така всеобхватни като религия (еднорог, символизиращ Исус, Чистилището, Апокалипсиса) аборт, медицина, стихиите и сексуалността, като смята че девите притежаващ особена мъжествена сила. Въпреки статута си на пророк и факта че е говорила с папи (Александър) и императори (Фридрих Барбароса), Хилдегард никога не губи смирението си. В края на живота си изнася серия проповеди в различни градове, които се радват на голям успех. Освен писател, тя е и композитор на песнопения (музика и текст), като рисуваната нотацията, която измисля е доста интересна, като се има предвид че стандарт не е съществувал тогава.

Тя е толкова блестяща и славна, че не може да погледнеш лицето й или одеждите й, заради великолепието, с които тя блести. Заради това, че е страховита с ужаса на мълнията на отмъщението, и нежна с добротата на яркото слънце; и не само ужаса, а и нежността й са неразбираеми за човеците…. Но тя е с всекиго и у всекиго, а толкова красива е тайната й, че никой не може да познае сладостта, с която тя поддържа хората, и ги щади в непроницаема милост.

Мари дьо Франс (12- ти век)  е първата френска писателка. Предполага се, че е придворна дама в двора на Хенри II Плантагенет. Не пише на латински език, както е било обичайно за времето, и затова се води разказвач, а не автор (идващо от авторитет). Идва от областта Ил дьо Франс, най- вероятно Париж, тъй като подписва така превода на Езоповите басни (ок. 1180), който прави от английски. Знаела е езика, който се говорел в Нормандия, значи най- вероятно е живяла там преди да дойде в Англия. Най- известна става с решението си да запише песните на менестрелите, които слуша в двора. Днес ги наричаме лирическо ле за да ги разграничим от повествователното (или още наративно) ле на Мари, а също и артуровското ле, което се ползва като своеобразна интермедия в рицарските романи. „Куртоазни новели-ле“ (писани в периода 1160–1170) на Мари дьо Франс са оригинални не само заради таланта на книжовника, но и интересните й похвати (употребата на символ, а не алегория) и размислите за дълга на разказвача. Повечето издания използват като източник така наречения ръкопис Харли. Освен басни и ле-та, Мари превежда и адаптира, както е типично за епохата, житието „Чистилището на Свети Патрик“ (ок.1190), този път от латински.

Ако от Бог си надарен
в деня, когато си роден,
с талант на разказвач, не бива
да си мълчиш и да го скриваш.
Щом разгласиш приятна вест,
спечелваш си похвали, чест,
цветя край тебе избуяват
и те с дъха си упояват.

Кристина Пизанска (1363 – 1430) е италианка, която се премества във Франция, когато баща й Томасо Пизано- учен и астролог на френския крал Шарл V е повикан в двора. Той се заема и с нейното обучение. И така Кристин дьо Пизан става първата европейка, която се издържа с писане след смъртта на съпруга си Етиен дьо Кастел, с който имат три деца. Първата й поема е посветена на вдовството, но после пише и любовни ле и рондо. Най- известна става нейната „Книга за града на дамите“ (1405), в която изследва историята за да покаже важната роля на жената в обществото. В продължението й „Съкровището на града на дамите“ (наречена още „Книга на трите добродетели“), Кристина учи дамите как да култивират похвални качества, за да спрат недоброто отношение на мъжете към техния пол. За тези си заслуги, Кристин се смята от някои критици за първата феминистка.  Известно е писанието й против думите, приписани на жените, в „Роман за розата“, където те са представени като изкусителки. Освен с изключителни идеи, ръкописите се славят с красиво илюстрирана и подвързана форма. Такива са по всяка вероятност поръчаните й „Делата на войната и рицарството“, „Книга за мира“, „Книга за промените на съдбата“ и други. След смъртта на кралица Изабо Баварска, Кристин се оттегля в манастир, след което единствената поема, която ни е известно, че е написала е посветена на Жана Д’Арк.

Алтернативи: Тома Аквински („Сума на теологията“), Данте („Божествена комедия“), „Песен на Нибелунгите“, „Беоулф“, „Песен за Ролан“, Франсоа Вийон („Балада на обесеният“), Бернар дьо Вентадур (поезия), Гийом дьо Лорис / Жан дьо Мьон (“Роман за розата”), Робер дьо Борон („Роман за Граала“), Берул („Роман за Тристан“), Кретиен дьо Троа („Клижес“, „Ерек и Енида“, „Ланселот, рицарят на каруцата“, „Ивиян, рицарят на лъва“, „Персевал, рицарят на Свещенния Граал“), „Роман за Еней“, „Роман за Брут“

Следваща част: Шестнадесети век

Advertisements

2 thoughts on “Средновековните писателки | Запад (част 2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s