Книжен клуб

Книжен клуб е временно преустановен, но ще се завърне догодина. Подробности скоро…

2018

„Просто деца“ на Пати Смит

„Да пораснеш в Самоа“ на Маргарет Мийд

„За фотографията“ на Сюзан Зонтаг

„Стъкленият замък“ на Джанет Уолс

 

2016

Януари: „Пробуждане“ на Кейт Шопен

Февруари: „Балада за тъжната кръчма“ на Карсън Маккълърс

Март: „Мислещата тръстика“ на Ребека Уест

Април: „Седемте живота на Мая“ на Красимира Стоева

Май: „Реши се“ на Шерил Сандбърг

Юни: Разкази на Дороти Паркър

Юли: „Кралици на красотата“ на Либа Брей

Август: „Малките тролове и голямото наводнение“ на Туве Янсон

Септември: „Освободеният“ на Урсула Легуин

Октомври: „Анн от „Зелените покриви““ на Луси Мод Монтгомъри

Ноември: ?? (трябваше да е „Къщата на улица Манго“ от Сандра Сиснерос, но не стигнах дотам- ако ви попадне, прочетете я, защото е класика, а и е съвсем тъничка)

Декември: „Приятели“ от Мейв Бинчи

 

2015

Януари – февруари: „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър

Март: „Север и Юг“ на Елизабет Гаскел

Април: „Пазителките на гълъбиците“ на Алис Хофман

Май: „Войната на буквите“ на Людмила Филипова

Юни: „Абатисата на Кру“ на Мюриъл Спарк

Юли: „Безсмъртната Хенриета Лакс“ на Ребека Склут

Август: „Синдер“ от Мариса Мейър

Септември: „Невероятната Марта“ от Величка Настрадинова

Октомври: „Джейн Еър“ от Шарлот Бронте и „Безкрайното Саргасово море“ от Джийн Рис

Ноември: „Правдата на Торен“ от Ан Леки

Декември: Хари Потър от Дж. К. Роулинг

НАСИПНИ МИСЛИ ЗА (НЯКОИ ОТ) ПРОЧЕТЕНИТЕ КНИГИ

 

„Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър

В интервюта Лейни Тейлър казва, че тъй като е перфекционист, написването на „Създадена от дим и кост“ й отнема доста време.

Но въпреки че това понякога води до клаустрофобична и прекалено изчистена проза, историята на Кару не е такава.

Напротив, тя е кинематографична по естествен начин, защото авторката й пише точно за нещата, за които й се иска.

Приказната обстановка на Прага, митични същества, синята коса и яките бойни сцени. Както казват, ако се вълнуващ от динозаври, които завладяват космоса и се борят срещу зли каубои, пиши именно за динозаври, които завладяват космоса и се борят срещу зли каубои.

Този метод естествено си има и недостатъци. Прави героите ти идеализирани.

Но тук това донякъде е неутрализирано, защото виждаме малко повече от ежедневието на Кару, преди да започнат да се случват всичките свръхестествени събития, които объркават живота й. За това допринася и приятелството й със Зузана, което е важно защото не рядко писателите забравят, че героите им не са отраснали на остров и колкото и скучен да е бил животът им, все пак са се оправяли някак си в обществото. А й между двете има много истински мигове, в които се дразниш, че не ти обръщат внимание или се радваш на щастието на другия.

Затова пък със семейството положението стои малко по- сложно, тъй като се състои в нашия случай от чудовища.

Също така, книгата показва смелост по интимните въпроси като показва как правилно може да допринесе към възпитанието на тинейджърите, които търсят edgy преживяванията, които се свързват с това да пораснеш.

Влюбените не са съвсем за пример, но се опитват да донесат мир, така че посланието тук пак е положително.

Най- важната ми препоръка е романът да не се чете като отделна книга, а да сте си осигурили и другите части.

 

„Север и юг“ на Елизабет Гаскел

Съзерцателен и всестранен, шедьовърът на викторианката Елизабет Гаскел може да се прочете през много призми. Да, това е любовна история, но и много повече.

Някои от темите, които са засегнати са отношенията между работодатели и работници; важността на силния характер, интелигентност и независимост; и противопоставяне на вълненията и нервността на града срещу заспалостта на селцата.

Друга главна тема е прогресът, но не само техническите постижения, а и неизменните и постоянни промени, които никой не може да избегне.

Единственият минус на книгата, за който мога да се сетя са религиозните отенъци, но на това ѝ възпитание се дължи донякъде и тихия и затрогващ тон, който авторката използва така умело.

Не вземайте в ръка, ако сте фенове на екшъна и интригата!

 

„Пазителките на гълъбиците“ на Алис Хофман

73-та година, днешен Израел. Бруталната история на едно сираче, което живее в пустинята сред убийци, но след като се възползват от грижовността му губи невинността си като едновременно предава приятелката си.

Алис Хофман ви кара да изпитате страданието и грозните чувства с всичките си сетива.

Някаква надежда за душата на Йаел се възвръща, когато тя стига до обсадената от римляните крепост Масада.

Трите други жени, които среща там, също водят своите битки: за любовта, за да си помагат въпреки обвиненията във вещерство и за един по- добър живот.

Много въздействаща и болезнена книга.

 

„Войната на буквите“ на Людмила Филипова

Занимателна книга, но през цялото време си мислех как значителна част от героите и събитията, просто няма как да са достоверни, което е разсейващо. Но такава е опасността, когато слагаш в центъра на събитията исторически личности.

Също образът на княз Баян като най- силен и най- умен беше постигнат за сметка на всички други, което е малко дразнещо, ако се замислиш, че става въпрос за най- могъщите мъже на деня.

Хареса ми, че разказа се води от един „песоглавец“, което му придава интересна перспектива, въпреки че не винаги имаше смисъл той да знае някои подробности и случки.

И подобните на шаолински школи (т.е. манастира и тайните скривалища) бяха доста готини, както и фактите за езика. А, да не забравя и Макрина- момичето, облечено като воин.

Кара те да се замислиш от къде са дошли славяните, въпреки че не претендира за историческа точност.

 

„Мислещата тръстика“ на Ребека Уест

Проблемът в центъра на романа на Ребека Уест е какво да правите, когато сте разкъсвани между нуждите на жената и на личността. Книгата има шанс да ви привлече, ако сте почитатели на „Ема“, Е.М. Форстър или Ивлин Уо.

Стилът е описателен и свръханалитичен.

Сюжетът се върти около млада, богата и красива американска вдовица в Париж, която си търси съпруг.

Виждаме как бракът е въпрос на случайност. Най се страхуват да не изгубят богатството си тези, които не биха могли да се справят без него- без интелектуално или практическо предимство. Изабел смята, че каквото и да направи, няма начин да се разори. В същото време тя е сноб, защото окачествява хората като със „съмнителна изисканост“.

Откъси:

„Мътният смарагд на зимната трева се бе избистрил в по- ярки тонове, малобройните къщи бяха като нарисувани, а черната върволица от сираци, която се нижеше по белия път, и двете прегърбени монахини на опашката изглеждаха като обхванати от лудост, свити и жестикулиращи под невидимите снаряди на дъжда.“

„След време бе принудена да признае, че е предявявал такива неразумни искания с надеждата, че тя ще им се противопостави. И тази надежда го караше все по- безразсъдно да дава воля на нелепите си претенции с ужасяващата, изобретателна ненаситност на наркоман, готов на всякакви машинации в домогванията си към насладата, която не смее да назове. Тя отново си каза, но вече с умора, че тази цена не е прекалено висока. Изпита облекчение обаче, когато много скоро промените и капризите, които той внасяше в общия им живот, взеха такива размери, че започнаха сериозно да нарушават собственото му спокойствие.“

“… те и двамата гледаха на живота си като на лично постижение, което еднакво би им се удало във всяко общество. За Андре бе пределно ясно, че всичко, което представляваше заплаха за съществуващите обществени порядки, застрашаваше и неговото съществувание.“

„Когато се молех да бъда поразена от внезапна смърт, не се надявах истински това да се случи, просто изразявах желанието си поне веднъж съдбата да се задейства елегантно и директно, вместо тромаво и по обиколен път според обичая си.“

 

„Пробуждане“ на Кейт Шопен

Бих препоръчала този класически роман на мечтатели, които не намират мястото си в света; на почитатели на „Мадам Бовари“ на Флобер и „Ана Каренина“ на Толстой; или ако се интересувате от по- ранна феминистка мисъл.

Стилът е по- скоро поетичен, а не полемичен какъвто бихте очаквали от книга с феминистки теми.

Разкава се за съпрузите Понтилие, които са на почивка, сред креоли и уважавани семейства.

Една не е сладострастна, а има нужда от ласки и подкрепа. Тъй като живее прекалено много в мечтанията си, една случайна среща с младия Робер ще и припомни влечението ѝ към изкуството, което води до постепенно изоставяне на задълженията ѝ.

Но Кейт Шопен показва как стандартите са различни за двата пола, особено когато децата се разболяват. Мосю Поатилие разбужда жена си под претекст, че детето има треска, но сам заспива две минути по- късно, а я оставя да плаче.

Проникновението ѝ е, че неподходящ е не мъж, който малтретира жена си, а такъв който няма какво да си каже с нея, който постоянно демонстрира смътното си неудовлетворение от работата, която тя върши.

Откъси:

„Робер говореше доста за себе си. Беше много млад и му липсваше опит. Мисис Поантилие говореше малко за себе си по същата причина. Всеки проявяваше интерес към казаното от другия.“

„За мистър Понтелие щеше да бъде трудно да даде задоволително обяснение както на себе си, така и на някой друг, защо смята, че жена му не се справя както трябва със задълженията си към децата. Той по- скоро го чувстваше, отколкото забелязваше, и когато се случеше да спомене нещо от този род, после винаги съжаляваше и се разкайваше.“

„Обърна се към морето, за да запечата в ума си усещането за пространство и самота, породено от безбрежната водна шир, преливаща към осветеното от луната небе и възбудената й фантазия. Плуваше така, сякаш се бе устремила към безкрайността, за да се слее с нея.“

„- И изведнъж ще станем богати! – засмя се тя. – Ще ви дам всичко, цялото злато на пиратите и всички съкровища, които намерим. Мисля, че вие знаете как да похарчите това богатство. Златото на пиратите не трябва да се пази, нито да се използва за практични неща. То трябва да се прахоса, да се разпилее във всички посоки само заради удоволствието да видиш как летят златните монети.“

„- Тази вечер ви ревнувам от мислите ви. Те ви правят малко по- мила от обикновено. Но усещам, че блуждаят някъде другаде и не са тук с мен.“

 

„Абатисата на Кру“ на Мюриъл Спарк

Като се замисля да избера романа на Мюриъл Спарк, който е написан за аферата Уотъргейт беше грешка.

Карикатурните образи на съзаклятни сестри, които използват подслушване в подкрепа на една от тях, която иска да бъде абатиса заради представата, която има за властта, се оказаха прекалени.

По- скоро идете прочетете „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“, който разказва за амбициозна учителка след втората световна война, или пък моята лична любима нейна книга „Преднамереното шляене“, където несломима млада поетеса се захваща на работа при съмнителен граф.

В заключение: „Сестри, бъдете бдителни, бъдете трезви!“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s