Английската журналистка Ребека Уест (1892-1983) публикува есета, пътеписи и литературна критика, включително в престижното списание „Ню Йоркър“. Истинското име на бъдещата дейм (1949) е Сесили Изабел Феърфийлд. Псевдоним използва може би за да запази личното си пространство, тъй като е доста дейна и се изказва по множество политически, социални и въпроси за равноправието. Има свободен дух, като десет години (1913-1923) живее тайно с Хърбърт Уелс, от който има син- Антъни Уест, също писател. По- късно се омъжва за банкер, като използва богатството си както за покупката на Ролс Ройс например, така и за укриване на бежанци по време на югославската криза. За историята и културата на Югославия се говори и в романа й „Черен агнец и сив сокол“ (1941). В няколко нейни романи главната тема е войната като в дебюта й The Return of the Soldier (1918), също A Train of Powder (1955), който описва Нюрнбергския процес. Друга известна книга е The Fountain Overflows (1956), първа част от трилогията „Обри“, по името на талантливото семейството, което ще се забърка в приключения с полтъргайст, откраднат шедьовър и т.н.
Наричат ме феминистка всеки път, когато си позволя да кажа нещо, което не се вписва в ролята на домашна изтривалка за крака или проститутка. [x]
Трябва винаги да вярваш, че животът е толкова необикновен, колкото музиката казва, че е.
Главната разлика между мъжете и жените е, че мъжете са лунатици, а жените са идиоти. [x]
Британската писателка Барбара Пим (1913 – 1980) е обявена за „най- подцененият автор на века“ в литературната притурка на „Таймс“. Наред с редицата писатели от средата на двадесети век, които се възхищават на стила й, тя е също любима писателка на Александър Маккол Смит. Подобно на него, създава цял свят с герои, чиито съдби се пресичат, но все пак запазват личния си отпечатък; всяка нейна книга може да се чете самостоятелно. На български език е преведен романът й „Няколко зелени листа“, която разказва за обитателите на малко провинциално градче, които се опитват да свикнат с новостите на модерния живот. Разказан е с много хумор и топлота, подобно на другите й книги; дори и тези, който се развиват в Лондон (Quartet In Autumn, 1978). Подобна е и забавната история за пасторска дъщеря, която се забърква в живота на съседите си в „Отлични жени“, една от най- високо ценените от творчеството й. Барбара има око на антрополог, което се дължи вероятно на поста й да редактира журнал за Африка. През Втората световна война, служи в морската пехота. Има прогресивни възгледи и никога не се омъжва, въпреки че поддържа няколко връзки през живота си.
Тя винаги е била, без срам, читател на романи…
Може би имам нужда от някакво разтърсващо преживяване да ме събуди и вдъхнови, или поне да ми даде някаква емоция, която да си припомням на спокойствие. Но как да го получа? Да си седя тук и да го чакам или да изляза и да го търся? . . . Предполагам, че ще се седи и ще се чака.
Шотландката Мюриъл Спарк (1918 – 2006) завършва Единбургското женско училище, което ще стане образец за институцията,а в която млада учителка ще опита да образова възпитаничките си по свой модел в брилянтния роман „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“. Преди войната, авторката му живее в днешно Зимбабве, където се омъжва за Сидни О. Спарк (1938), от когото има дете. През 1944 се завръща в Обединеното кралство, където се занимава с разузнаване и литературна критика. Тогава открива католицизма, който ще бъде повод за раздор със сина й. През 1957 г. излиза първият й роман The Comforters (1957), следва „Робинсън“ (1958), но успех й носи Memento mori (1959). Романът е в стил знам- какво- направи- миналото- лято, но ако се развиваше в старчески дом. Подобен черен хумор има и в следващата й книга „Балада за Пекъм Рай“, която предшества изключителната „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ (1961). В „Момичета със скромни средства“ (1963), дейм Мюриел (1993) пак показва на читателите си частица от дамския свят след опустошителната война, като проследява обитателките на бедно общежитие, докато те се опитват да намерят любов, делейки една- единствена официална рокля. Съвсем различна е героинята от „Абатисата на Кру“ (1974), която следва опасни политически ходове, за да спечели желания ранг. Романът „Лице за публиката“ (1968) е кандидат за наградата „Букър“. А в „Преднамерено шляене“ (1981) с характерното си остроумие, Мюриъл Спарк ни позволява да се докоснем до ексцентричния литературен свят в Лондон, през погледа на писателка, опитваща се да събере материал за следващата си книга. След близо двадесет издадени романа, през 1992 пише автобиография си Curriculum Vitae. Продължава да пише поезия, разкази и романи. Скоро се очаква да бъдат публикувани есетата й („Златното руно“, 2014). На български е излязъл сборникът „Портобело Роуд”. След като е живяла в Ню Йорк няколко години, се премества при скулпторката Пенелоне Жардин в Тоскана, където днес е погребана.
Тя не беше човек, на който нещата се случват. Тя правеше цялото случване.
Да бъдеш влюбен е нещо като поезия. Разбира се, може да анализирате и разяснявате различните смисли и намерения, но винаги има нещо останало, мистериозно да кръжи между музиката и значението.
Истинският романист е този, който разбира работата като непрекъсната поема, който твори митове, а чудото на изкуството се състои в безкрайните различни начини за разказване на истории.
Алтернативи: Ерих Мария Ремарк („На Западния фронт нищо ново“), П.Г. Уудхаус („Джентълмени в неволя“), Александър Маккол Смит („Приятели, любовници, шоколад“), Джордж Бърнард Шоу („Пигмалион“), Греъм Грийн („Силата и славата“), Ивлин Уо („Шепа прах“)
Писателките 