Може и не звучи правдоподобно, но от древни времена, писателите са се занимавали с фен литература.
Данте взема Вергилий („Енеида“) за водач, Джойс отдава почит на Омир с „Одисей“, а Дафни дю Морие пренася „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте в по- модерен вариант в „Ребека“. Доминиканката Джийн Рис също взема за отправна точка този роман в „Безкрайното Саргасово море“, където се разказва за Бърта- позната още като лудата жена на тавана.
Най- много вдъхновение авторите черпят естествено от Библията (Милтън, Пърл Бък), а почти всички сюжети на Шекспир са „крадени“. Дори не знаем кои са източниците на Омир или легендата за крал Артур, така че докато някои цитират оригиналния материал, на други писатели просто не им пука.
Автори често поставят себе си в центъра на историята или пък свой любим колега както прави примерно Е. Т. А. Хофман с прециозката Мадлен дьо Скюдери в детективската новела „Мадмоазел дьо Скюдери“ (1819) или Данте в „Божествена комедия“. Така че фенфиковете не са ново явление и няма да изчезнат скоро.
Семейството на Касандра Клеър (р. 1973) е американско, а самата тя е родена в Техеран (Иран). Истинското й име е Джудит Ромелт. От малка пътува по света включително Хималаите, Франция, Англия и Швейцария. След като завършва, живее в Лос Анджелис и Ню Йорк, където работи в клюкарски списания. Пише фен литература, и по- точно преразказ на всички книги от поредицата за „Хари Потър“ от гледна точка на Драко Малфой в The Draco Trilogy (2000-2006), а също разкази по „Властелинът на пръстените”. През 2004 г. започва да пише „Град от кости“, първата книга от стиймпънк серията „Реликвите на смъртните”. Две години по- късно Каси изцяло се посвещава на писателския занаят. В същия свят се ситуира следващата й серия „Адски устройства”, която се развива във викторианска Англия. „Хрониките на Бейн” пък проследява вече познатия ексцентричен магьосник.
Човек винаги трябва да е внимателен с книгите и това, което е вътре в тях, защото думите имат властта да ни променят.
Обясненията в любов ме забавляват. Особено когато е несподелена.
Преди да се заеме с писане англичанката Ерика Ленард ръководи телевизионен канал. Има двама сина от сценариста Найъл Ленард, с когото са омъжени от двадесет години. Любимият й писател е Стефани Майър, затова и пише фенфикшън по „Здрач“ (Master of the Universe) под псевдонима Snowqueens Icedragon. Преработва го, а еротичната трилогия „50 нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс (р. 1963) поставя рекорд за най- бързо продавана книга. Авторката влиза в класацията „100-те най-влиятелни хора на света“ за 2012 г. на списание „Таймс“.
Никога не се доверявай на мъж, който може да танцува.
Англичанката Хелън Филдинг (р. 1960) е известна като една от най- любимите писателки на чиклит. Вдъхновение черпи от сънародничката си Джейн Остин, което личи в сюжета и имената на бестселъра й „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (1996). Симпатичната леко пухкава героиня се завръща в продължението „Бриджет Джоунс: на ръба на разума“ (1999), а последната част, в която авторката убива Марк Дарси (във филма изигран от Колин Фърт)„Бриджет Джоунс луда по онова момче“ (2013) излезе миналата година и предизвика противоречиви реакции. Преди да напише първият си роман Cause Celeb (1994), Хелън работи като журналист във вестници и списания, като не пропуска шанс да пътува по света. Другата й героиня от „Оливия Джаулс и развинтеното въображение“ също е журналистка, която се забърква в международни афери, но всичко завършва благополучно и забавно.
Проучванията са доказали, че щастието не се поражда от любов, пари или власт, а от преследването на постижими цели, а какво е диетата, ако не именно това?
Писателките 