Седемнадесети век | Романи с ключ (част 1)

През седемнадесети век някои жени се осмеляват да се впуснат в по- дълго писане. Тъй като образованието им не било на същото ниво като на техните бащи,братя и съпрузи, писателките се обръщат към познатото. Тема за произведенията им става преди всичко непосредственото им общество. Но описанията на аферите и неприлични постъпки на благородниците криели опасност. Затова писателките сменяли имена и подробности, като така дали началото на така наречения „роман с ключ“.

Лейди Мери Рот (1587 – 1651/3) е авторката на първия романс в проза на английски език „Графинята от Маунтгомери Урания“. Скандала, който предизвикал се дължал не само на действителните лица в него, но и с факта, че бил написан от жена. По това време в Англия от дамите се изисквало стриктно да съблюдават следните добродетели: тишина, целомъдрие и послушание. Постъпката на лейди Мери води до своеобразно изгнание от кралския двор. Във втората част на романа са включени и сонети на „Памфилия до Амфилантий“, като това са първите публикувани сонети, написани на английски от жена.  Лейди Мери произлиза от видното семейство Сидни и като малка прекарва доста време при роднините си в Пенсхърст- провинциално имение, средище на културна дейност. Бен Джонсън, чест посетител там, впоследствие й посвещава „Алхимикът“ и се обявява в нейна защита като писателка. Образованието си получава от частни учители. Като млада е в кръга на приближените на кралица Ан. Сключва нещастен брак със сър Робърт Рот, който се оказа ревнив и порочен, а след смъртта си й оставя куп дългове. Финансовите проблеми я преследват до края на живота й. Като вдовица започва връзка (чийто плод са две деца) с братовчед си Уилям, граф на Пемброк, който се говори, че е фаворит на кралица Ан. И така лейди Мери е отстранена от дворцовия живот. Все пак това и позволява да пише на спокойствие доста дългите си произведения. Двата тома на „Графинята от Маунтгомери Урания“ наброяват общо повече от 600 000 думи. След това, лейди Мери пише и пиеса, озаглавена „Победата на любовта“ (1620). Прекарва последните си дни в усамотение.

Сладка самота, радост на онези сърца,
които чувстват насладата от пронизващите стрели на любовта…

Французойката Мадлен дьо Скюдери (1607 – 1701) е отгледана от чичо си, който й осигурява добро образование (писане, рисуване, танци, шев), но тя допълва и самостоятелно (медицина, земеделие, италиански). След смъртта му, двамата с брат й Жорж напускат Хавър (Нормандия), за да се установят в Париж. Въпреки че няма голямо богатство, качествата й са оценени, като е добре приет член на салона на Рамбуйе. По- късно госпожица Скюдери ще организира и собствен неделен салон. Тези сбирки са вдъхновение за няколко книги върху писането на писма и поведение („Разговори по разни теми“, 1680), а несъмнено и „Видните жени“ (1642). Мадлен е част от литературното течение прециозност, което се състои главно от жени и се стреми към използването на описателна и изтънчена реч. Творбите й са четени в литературните кръгове из цяла Европа. Дължи се не само на приключенския им и екзотичен дух, но и на погледа към живота на прочути личности от епохата на Луи III и Луи XIV, който предоставят. Първият от тези романи е публикуван под името на брат й, който иначе се изявява главно като драматург. По- късно, Мадлен ползва псевдонима Сафо. „Ибрахим, или Великият паша“ (1641) е галантен роман в четири тома, ситуиран в Ориента. Сагата „Артамен, или Кир Велики“ (1649-1653) пък остава и до днес един от най- дългите френски романи, с повече от два милиона думи. А другият известен роман на Мадлен Скудери „Клелия. Римска история“ (1654-1660) съдържа прочутата алегорична карта на нежността, която си поставя за цел да води неопитните по опасния и трънлив път на любовта. Но интересно мадмоазел Скюдери се обявява против брака и до края на живота си остава неомъжена, като запазва доверен кръг от хора, сред които и най- близкия й мъж Пол Пелисон, автор на няколко религиозни трактата и стихове. Следващите векове, произведенията й не се печатат поради огромния им обем.

Жените се привързани към модата, защото новостта винаги е отражение на младостта.

Мари Мадлен дьо ла Верн, графиня дьо Лафайет, също е чест посетител в салоните на Рамбуйе и г-ца Скудери. А повторният брак на майка й с чичото на съпруга на мадаме дьо Севинье ги прави най- доверени приятелки. Близка е и с Ларошфуко. Мадам дьо Лафайет (1634–1693) е авторка на първия френски психологически роман „Клевската принцеса“ (1678), който съчетава исторически и философски мотиви. Други нейни известни повести са също публикуваната анонимно новела „Госпожица Дьо Монпансие“ (1662), и „Заид“, мавърска любовна история в Испания. Посмъртно са издадени книгите й „Графинята на нежността“ (1723), „История на Хенриета Английска“ (1720) и „Мемоари от френския двор“.

Никога не отхвърляй каквото и да е предложение за приятелство, защото дори девет от десет да не ти донесат нищо, едно- единствено може да ти се отплати.

Алтернативи: Сър Филип Сидни („Аркадия“), Едмънд Спенсър („Кралицата на феите“), Оноре д’Юфре („Астрея“), Молиер („Смешните фантазьорки“), Ларошфуко („Максими“), Волтер („Заир“)

Следваща част: Поетесите на седемнадесети век

Advertisements

4 thoughts on “Седемнадесети век | Романи с ключ (част 1)

  1. […] Мари дьо Рабютен-Шантал, маркиза дьо Севинье (1626-1696) е интересна личност. Отгледана е от дядо си, а съпругът й загива в дуел седем години след женитбата им. От брака им й остават само две деца- момче и момиче. След като дъщеря й се омъжва, двете започват да водят кореспонденция, която продължава  близо 30 години. Писмата й, повечето от които адресирани до дъщеря й Франсоаз, били полу-публични. Факт, който не убягва на маркизата. Поради това тя се старае всяко да бъде добре написано и занимателно. Най- увлекателните са тези от спа курорта във Виши. Освен със забавни мисли и детайли, прозата на мадам дьо Севинье е изпъстрено и със сентенции на латински, испански и италиански, който тя владее перфектно. Така тя става писателка без да се излага на неодобрението, до което води пола й в литературата. Риск, който поема близката й приятелка мадам дьо Лафайет. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s