Деветнадесети век | Романтичките (част 1)

В началото на деветнадесети век влиянието на романтизма е на своя връх. Но авторките, които ще разгледаме по- долу никак не се вписват идеално в тази традиция. Те са романтички по- скоро, защото изследват взаимоотношенията между двама влюбени. Само че вместо да описва с красиви думи чувства, Джейн Остин се впуска в анализ на социалните ограничения и недоразумения при избора на брачен партньор. Сестрите Бронте се отличават с нюансирания психологизъм на своите герои. А Елизабет Гаскъл изследва ефекта на индустриалната революция. Без сантиментализъм, без свръхестествени същества. Освен това изумително е като помислим, че дори след началото на века знаем със сигурност съвсем малко подробности за писателките, които са живели през този период.

За Джейн Остин (1775 – 1817) се казва, че е била резервирана и интелигентна, по време когато на това не се е гледало с добро око. Повечето ни сведения са дошли от кореспонденцията й със сестра ѝ Касандра, която е отчасти изгорена. Двете са изпратени още от малки в пансион в Оксфорд, което ги сближава. Но там обучението е несериозно и непълно, като Джейн посочва книгите на баща си, пастор, като основа за образованието си. Не всички деца от семейството имат еднакъв късмет. От шестте братя някои стават банкери, а други се записват във военноморския флот. А Каси напразно чака годеника си да се завърне от Индия. Джейн среща любовта в лицето на племенника на съседите Томас Лефрой, който се готви за адвокат, но малката й зестра е причина за неуспеха на тази връзка. По- късно получава и предложение за брак от заможния, но стеснителен и непохватен Харис Биг-Уайтър. Тези неуспешни връзки са в някаква сметка в дъното на романите й. Но те са повече от любовна история, на което се дължи и дълголетието им. Джейн е брилянтен стратег в обществените отношения, а в текста й има тънка социална сатира. Доказателство за модерността му е и размитата граница между пародия, ирония и сериозност. Най- интертекстуален, но същевременно най- четивен е „Абатство Нортангър“, където младата героиня е любителка на страшните готически романи. В другата крайност е зрялата и разумна Ан Елиът от „Въздействие“, издадено още като „Доводите на разума„. Същата тема Остин изследва и в „Разум и чувства“, като всяка от две сестри въплъщава тези две борещи се сили. За борбата между скромността и добродетелта от една страна, и порока и фриволността от друга, става въпрос пък в „Менсфийлд парк“. Привидно без недостатъци е героинята от „Ема“- млада, интелигентна, красива, богата и с благородно сърце. Всичко би било наред, ако го нямаше желанието й да предлага помощ по въпросите на сърцето. Защото както знаем в тази област, всеки съвет е излишен. Любовта не следва правилата на разума. Както са несъвместими на пръв поглед жизнерадостната Елизабет Бенет и сериозният, дори мрачен мистър Дарси от книгата, която ще стане модел за съвременна романтична история „Гордост и предразсъдъци“. Следващи произведения като „Сандитън“ и новелата „Семейство Уотсън“ остават недовършени. През последните две години от живота си Джейн страда от влошено здраве, което най- вероятно се дължи на заболяване на лимфните възли, но има и спекулации, че е отравяне с арсеник.

Всеки човек, независимо дали е мъж, или жена, ако не изпитва удоволствие от хубавия роман, положително е непоносим глупак.

Истина всепризната е, че необвързан мъж, притежаващ благосъстояние, трябва да е в нужда от съпруга.

Ако те обичах по-малко, може би бих могъл да говоря за това повече.

Дъщерите на ирландския англикански пастор Патрик Бронте– Шарлот, Ан и Емили, са романистките на новото поколение. Те критикуват Джейн Остин за липсата на емоции и се заемат да създават герои с разрушителни страсти и тъмно минало. От малки Емили и Ан са винаги заедно „като близнаци“. По- късно трите се опитват да отворят училище, но то се разпада поради липсата на желаещи. Две от сестрите заминават за Брюксел (1842), където Шарлот преподава английски, а Емили -музика. Имат и общ сборник със стихове, издаден под псевдоними: „Поеми от Кърър, Елис и Актън Бел“ (1846).

Най- малката сестра Ан Бронте (1820 – 1849) известно време работи като гувернантка. От там идва вдъхновението за най- известния й роман „Агнес Грей“ (1847). Последният й роман „(Наемателят на) Уилдфел Хол“ (1848), издадена още като „Тайнствената непозната“ е разпродаден за седмици. Темите в него са смели и необичайни за времето си: алкохолизъм (от който умира брат им Брануел) и закони за собствеността. Разказано е под формата на дневник, воден от жена с детенце, която бяга от съпруга си.

Обичам тихия час на нощта, заради блажени сънища, които тогава може да възникнат, разкривайки пред омаяния ми поглед това, което не може да благослови моите будни очи.

Мразя да говоря, където няма размяна на идеи или чувства, и никакво добро не е дадено или получено.

Красотата е това качество, което, след парите, е по принцип най- привлекателно за най- лошия вид мъже; и следователно, е вероятно да навлече големи неприятности на притежателя.

Емили Бронте (1818 – 1848) е с най- голям поетичен талант. Тъкмо откритието на тетрадката със стиховете й, кара сестрите й да я убедят за издаването на сборник. Нейният роман „Брулени хълмове“ обаче е най- трагичния и мрачен. В него се разказва за страстната любов между мургавото сираче Хийтклиф и изисканата и красива мис Катрин. Емили умира от туберкулоза.

Един разумен човек би трябвало да може сам да си прави компания. [x]

Сънувала съм в живота си сънища, които са оставали с мен дори след това, и са променяли представите ми: преминавали са през и чрез мен, като вино през вода, и са изменяли цвета на ума ми. [x]

Но в писането на романи се отличава най- вече Шарлот Бронте (1816 – 1855). Единствено тя от сестрите е омъжена за известно време. Има и талант за рисуване. Макар и първата й книга „Учителят“ да е първоначално отхвърлена от издателя, тя не се отказва. Веднага започва да пише „Джейн Еър“ (1847), като така създава една от най- достойните за уважение героини изобщо. Докато Джейн е мила и прощаваща,  възпитателка Луси Сноу от градчето „Вийет“ (1853) е останала без илюзии в самота, а преценките й са сурови. Според литератори „Вийет“ е най- добрата творба на Шарлот, а и най- дискутирана за времето си. Нещо средно между двете книги е „Шърли“ (1849), на която липсва интимността на „Джейн Еър“, но все пак не е толкова хладна и безнадеждна като Луси от „Вилет“. Шарлът е покосена от същата болест като сестрите си и като тях умира млада без да ни остави нов роман.

Безсмислено е да се твърди, че хората трябва да се задоволяват със спокоен живот: необходим им е действен живот и те си го създават, ако го нямат. Милиони хора са обречени на още по-еднообразно съществуване от моето и милиони безмълвно се бунтуват срещу своя жребий. Никой не знае колко бунтове — освен политическите — се зараждат в недрата на личния живот, който хората крият. [x]

Ако тези встъпителни слова те карат да очакваш някаква романтична история, драги читателю, то ти никога не си бил на по-грешен път. Може би очакваш сантименталност, поезия, бленуване? Или пък страсти, пориви, мелодрама? Обуздай чувствата си, снижи пламъка на надеждите си. В ръцете си държиш нещо правдиво — нещо, пропито с хладен разум и реалност; нещо, лишено от романтика като понеделнишко утро, когато всички трудови люде се будят с мисълта, че трябва да стават и да се залавят за работа.

Като близка приятелка на семейството, на Елизабет Гаскел (1810 – 1865) е възложено написването на биографията „Животът на Шарлот Бронте“. Но тя започва писателската си кариера след смъртта на съпруга си Уилям, който подобно на баща й е унитариански пастор. Първият й роман „Мери Бартън“ (1848) е критикуван, че е прекалено политически. Следва Кранфорд“, в който се разказва за бедно, но аристократично малко градче съставено почти само от жени. Може би най- известния й роман днес е „Север и Юг“, който разказва любовна история на фона на индустриализацията, когато се формират профсъюзите. Книгата е свидетлство на епохата, като описва детайли от ежедневието, подсказващи как класата влияе на бита. (Интересно е че собственика на фабрика мистър Торнтън е кръстен по името на родния град на сестрите Бронте.) Последният роман (също сериализиран) на Елизабет, преди да получи удар, озаглавен „Съпруги и дъщери: обикновена история“ (1865) се връща към селския живот, като се докосва до теми като дарвинизъм и ксенофобия. Остава недовършен, като възможно продължение предлага журналиста и редактор Фредерик Грийнууд. Тази и други книги на Елизабет Гаскъл са превърнати в минисериали по BBC, които се радват на завиден успех.

Верността и покорността са прекрасни, когато се покоряваме на мъдростта и справедливостта.

Още: Джейн Портър („Тадеуш Варшавски„, 1803), Анна Мария Портър („Унгарските братя“, 1807)

Алтернативи: Хенри Джеймз („Портрет на една дама“), Лев Толстой („Анна Каренина“), Чарлз Дикенс („Големите надежди“, „Приказка за два града“), Алегзандър Маккол Смит (Поредица „Скотланд Стрийт № 44“), П.Г. Удхаус („Неподражаемият Джийвс“), Оскар Уайлд („Портретът на Дориан Грей“, „Колко е важно да бъдеш сериозен“), Гастон Леру („Фантомът на операта“), Александър Дюма („Граф Монте Кристо“), Едгар Алън По („Издайническото сърце“), Виктор Юго („Клетниците“), Антъни Тролъп („Можеш ли да й простиш“), Уолтър Скот („Роб Рой“)

Следваща част: Машини за романи

Advertisements

18 thoughts on “Деветнадесети век | Романтичките (част 1)

  1. […] Англичанката Анджела Картър (1940 – 1992) си отива сравнително млада, но все пак вестник “Таймс“ я поставя в топ 10 на британските писатели след 1945 г. Най- известната й книга е може би „Кървавата стая“ (1979), зловещи преразкази на приказки като тази за Червената шапчица или Синята брада. Написала е около десетина романа сред които многопластовият “Магическият магазин за детски играчки“ (1967); сюрреалистичният „Адските машини за желания на доктор Хофман” (1972); „Нощи в цирка“ (1984), разказващ за журналист, който готви статия за въздушна артистка полу-жена, полу-лебед; и последният „Мъдри деца“ (1991), за близначки, които са били водевилни танцьорки. От нехудожествените й произведения внимание заслужава The Sadeian Woman: And the Ideology of Pornography, където изследва модерните представи за женственост през призмата на писането на маркиз дьо Сад. Преди да умре, подготвя проект за живота на Адел, заварената дъщеря на Джейн Еър от едноименния роман на Шарлот Бронте. […]

  2. […] 2. Романтичките. Не е чудно, че статията, посветена на Джейн Остин е една от най- четените, тъй като тя е може би първата писателка, която идва наум на повечето любители на книгите. Първата половина на деветнадесети век наистина е вълнуващо време, което става свидетел на дефинирането на модерния роман. Сестрите Бронте с мрачния си характер и смело писане са не по- малко важни за  развитието му от Толстой, Дикенс, Джордж Елиът или Марк Твен. А последната спомената писателка, която не беше толкова позната на българския читател- Елизабет Гаскел, се радва на нов интерес с излизането на индустриалния й роман „Север и Юг“ тази година. […]

  3. […] Кидж Джонсън (р.1960) е работила дълги години като редактор, включително за комисковата къща Dark Horse. Организирала е писателски работилници, в допълнение към преподаването на Творческо писане в университета в Канзас. Въпреки че има написани три романа, голяма част от творчеството й са разкази, които й носят множество награди. Например с новелата „Човекът, който прекоси мъглата“ (2011) взима както „Хюго“, така и „Небюла“. В романите си за Хейанския период „Жената лисица“ (2000) и „Фудоки“ (2003), Кидж адаптира някои японски митове. В момента прави проучване за серия романи, където действието се развива в Англия през Джорджианската епоха, т.е. по времето на Джейн Остин. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s