На коктейл с писателките

Французойката Франсоаз Койрез е последното дете в заможно семейство и следователно най- глезеното. Има си бавачка и чете много: както класика, така и модерни автори като Камю и Фицджералд. Франсоаз Саган (1935 – 2004) си избира за псевдоним име от предпоследния том на „„По следите на изгубеното време“ („Изчезналата Албертин“) на Марсел Пруст. Пише първия си роман „Добър ден, тъга“ (1954) едва 18-годишна. По това време следва в Сорбоната. Други нейни книги са “Усмивка почти” (1955), “След месец, след година” (1957), “Обичате ли Брамс?” (1959), “Дивните облаци” (1961), „Сърцебиене“ (1965), „Синини в душата“ (1972) и „С най- добър спомен“ (1984). Пише десетина пиеси, текстове на песни и нехудожествени произведения („Скъпа Сара Бернар“, 1987). Занимава се също с писане за киното. Жени се два пъти, а любовните й връзки са доста. След катастрофа по пътя към Монте Карло (1957), се пристрастява към лекарствата, което води до по- сериозни наркотици като кокаин. В последните години здравето й е влошено.

Парите може и да не купуват щастие, но предпочитам да плача в Ягуар, отколкото в автобус.

Уискито, хазарта и Ферарита са по-добри от домакинската работа.

Една рокля няма смисъл, освен ако не вдъхновява мъжете да искат да я свалят от теб.

Любимият ъндърграунд писател на Рори Гилмор, част от списъка със сто романа в „Първа равносметка след апокалипсиса“ на Бегбеде, не друг а Гор Видал подема проект за съживяване на интереса към тази авторка. Родом от селце в щата Охайо, Дон Пауъл (1896- 1965) бяга при леля си след като мащехата й изгаря нейните дневници. Детството си описва по- късно в полубиографичния роман „Домът ми е далеч“ (1944). След завършването си се премества в Манхатън, където се омъжва за начинаещ поет, които започва да работи като рекламист, за да изкарва прехрана за семейството си, включително бебето им, което се оказва с аутизъм. През това време Дон се захваща с работи като статист или сценарист за Холивуд, критик или водещ в радиото. Пише дузина романа, десет пиеси и разкази, но успехът не идва. Не по- малко интересни са дневниците й. За свой дебютен роман, тя приема не Whither (1925), а She Walks in Beauty (1928). Първият, която заслужава вниманието на критиката е „Върти се вълшебното колело“ (1936), а първият, който се продава е „Време да се родиш“ (1942). Повечето й книги, разказват за хора, опитващи се да пробият в Ню Йорк, а попадат в компанията на богатите и недоволните. В последните се интересува също от арт средите.

Сатирата са хората каквито са; романтизма, хората каквито биха искали да бъдат; реализма, хората каквито изглеждат с вътрешностите оставени навън.

Дръжте се здраво за каквито и да било фрагменти от любов, които съществуват, защото понякога мозайката е по-красива от непрекъснат мотив.

Родена на Карибите като Ела Гуендолин Рийс Уилямс, обучавана във Великобритания от 16- годишна, тази писателка съставя разкази (Sleep it Off Lady, 1976) и есета. Първо се пробва като актриса, но учителите й не смятат дори, че говори „правилен английски“. Любовникът й я издържа, но тъй като не й предлага брак връзката приключва. През Голямата война е доброволка в стол. Омъжва се три пъти. Писателят Форд Мадокс Форд забелязва уникалният й поглед и я насърчава да пише. Връзката си с него пресъздава в романа „Квартет“ (1929). Други нейни романи са „Пътуване в мрака“ (1934), „Добър ден, полунощ“ (1939), „Тигрите са по- красиви“ (1968) и други. Доминиканката Джийн Рис (1890 – 1979) става известна със съдбата на лудата жена на тавана, която описва в „Безкрайното Саргасово море“ (1966), предистория на персонаж от „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте. Посмъртно излиза автобиографията й Smile Please: An Unfinished Autobiography.

Само магията и мечтата са истински — всичко останало е лъжа.

Може да се преструваш дълго време, но един ден всичко се разбягва и си сам. Ние сме сами на най- красивото място на света…

Още: Дороти Паркър

Алтернативи: Джеръм Селинджър („Спасителят в ръжта“), Ф. Скот Фицджералд („Великият Гетсби“), Труман Капоти („Закуска в Тифани“), Клод Леви Строс („Тъжни тропици“)

Advertisements

2 thoughts on “На коктейл с писателките

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s