Няма как дъщерята на Мери Уолстънкрафт и Уилям Годуин да не е забележителна. Едва на 19 години, Мери Шели (1797 – 1851) успява да напише най- великото си произведение „Франкенщайн или новият Прометей“ едва за една нощ. Романът е базиран на сън, а е написан по предизвикателство от лорд Байрон по време на престой на семейство Шели във вила Диодати на женевското езеро. Срещата с известния поет-романтик Пърси Биш Шели се осъществява през май 1814, а бракът- чак две години по- късно след самоубийството на първата му жена. От 1818 до смъртта му от удавяне четири години по- късно двамата живеят в Италия. После Мери, заедно с единственото си оцеляло дете, се завръща в Англия, където умира от мозъчен тумор. Много от произведенията й: разкази, пиеси, есета, биографии, пътеписи, писма, не са публикувани до последните петдесет години. Голяма заслуга за подновения интерес има биографията „Мери Шели: Романс и реалност“ (1989) от Емили Сънщайн.
Изобретяването, трябва да се признае смирено, не се състои в създаване от нищото, а от хаоса.
Никой човек не избира злото, защото е зло; той просто го бърка за щастието си.
Малката Мери Ан Евънс се ражда в семейството на управител на именията на знатни хора. Обучава се в пансион от 1824 г. Учи пиано, езици и поезия. Ползва библиотеката на работодателите на баща й, така че влиянията й са главно класически. След смъртта на майка й (1836) се връща за постоянно вкъщи в Ковънтри, където продължава възпитанието си и пише. Там преживява криза на вярата и спира да посещава църквата, но е приета в интелектуалните кръгове в градчето. След смъртта на баща си (1849), който й оставя приличен годишен доход, се премества в Лондон в преследване на журналистическа кариера. Професията й позволява да се запознае с Чарлс Дикенс, Уилки Колинс и други писатели. Също посещава лекции и театър. Забърква се с издателя Джон Чапман, който е женен. Подобно е положението и при връзката й с бохема Джордж Хенри Луис („Живот и ум“), с който живее, но той не успява да получи развод. Затова и двамата нямат деца, които иначе биха търпели недобро отношение във викторианското общество.“Адам Бийд“ (1859) е първият роман на Джордж Елиът (1819–1880), псевдоним, използван от Мери в опит да остави написаното да говори само за себе си. „Воденицата на река Флос“ (1860) е книгата й с най- много автобиографични елементи, а историческият „Ромола“ включва най- много проучване. Но шедьовърът й е монументалният “Мидълмарч“ (1862-3), който наскоро бе обявен за най- значим английски роман. Последният ѝ роман „Даниел Деронда“ (1876), който разказва за живота на благороден младеж, е най- развлекателен.
Никога не е твърде късно да бъдеш това, което е можело да бъдеш. [x]
Важната работа- да се придвижи светът напред, не може да чака да я свършат идеалните хора. [x]
Алтернативи: Шеридан Льо Фану („Кармила“), Брам Стокър („Дракула“), Чарлз Дикенс („Големите надежди“)
Следваща част: Бел епок и войната