Най- добрите книги написани от тийнейджъри

“Франкенщайн” от Мери Шели (1818)

Деветнадесетгодишната Мери Шели измисля историята за „Франкенщайн или новият Прометей“ във вила на брега на езеро в Швейцария, където е затворена поради дъждовно време, причинено от изригване на вулкан предната година. Домакин на компанията е лорд Байрон, а сред присъстващите са съпругът на Мери- поета Пърси Биш Шели, доведената ѝ сестра Клеър и лекаря и създател на първата модерна вампирска история Джон Уилям Полидори. Първоначалният разказ е вдъхновен от сборник от разкази за привидения, а искрата за сюжета идва от провален експеримент на дядото на Дарвин. Първото издание е две години по- късно.

“Добър ден, тъга” от Франсоаз Саган (1954)

Деветнадесетгодишна е и разглезената, но начетена дъщеря на заможен индустриалец, когато описва скандалния и ефемерен безгрижен живот на брега на Средиземно море. Франсоаз Саган пише първия си роман за шест седмици като студентка в Сорбоната, затова и е толкова четивен. Критиката веднага я кръщава „чаровно малко чудовище“.

“Задната къща” от Ане Франк (1947)

Най- малката тийнейджърка в този списък. Животът на Ане Франк е трябвало да е съвсем различен, както и на хилядите преследвани от нацисткия режим. Но криенето не я спира да изпълни мечтата си да стане писателка. Прословутият си дневник, Ане получава за 13-ия си рожден ден. Води го близо две години преди да бъде заловена и изпратена в концентрационен лагер.

Алтернативи: “Ерагон” на Кристофър Паолини

Биографични филми за писателки

Три романа под 200 страници

Броени дни остават до края на годината. Ако сте си поставили за цел определен брой книги, ето някои, които са супер кратки. Но всяко друго време също е подходящо за прочитането на тези класически произведения. Всички препоръчани по- долу книги са под двеста страници, а някои дори по- малко. Приятно четене!

„Франкенщайн (или новият Прометей)“ от Мери Шели

Нищо чудно, че „Франкенщайн“ не е толкова дълга книга; все пак Мери Шели я пише за денонощие. Младият Виктор Франкенщайн като че ли има всичко: кариера, годеница и подкрепата на семейството си. Но амбициите му го отвеждат на работа в университета, където дръзките му експерименти имат неочакван резултат. Читателят незапознат с романа би се учудил от съчувствието и топлотата, с които е описано чудовището на Франкенщайн. И все пак то си остава опасно. Книгата е свидетелство за нежеланите и непредвидими последици, които може да има неконтролируемия научен прогрес. В този смисъл е задължително четиво за скоростния двадесет и първи век.

„Пробуждане“ от Кейт Шопен

Един от първите текстове, които навлизат в дълбоки води, в опит да проникнат в същината на женската съдба е на американката Кейт Шопен. Говори се, че краят е променен; в противен случай никой не би приел да публикува такова прямо и непочтително произведение.

„Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ от Мюриел Спарк

Считан за най- добрия роман на шотландската писателка Мюриел Спарк, „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ представя на читателя една нетрадиционна героиня, която все пак крие някои от характерните черти на жени след войната. С прилично наследство, но за разлика от други в същото положение госпожица Броуди избира не пътешествията и развлеченията, а оформянето на млади характери. В кръга й са зачислени шест момичета, чиято преданост и съдба, дори и да не им харесва, са свързани с тяхната класна ръководителка мис Джийн Броуди. Романът е донякъде старомоден, но разглежда идеи, които са актуални до днес като възпитание, влияние и дълга да се възползваш максимално от „разцвета“ си. На български е издаден в книжно тяло с „Балада за Пекъм рай“ от същата авторка.

Деветнадесети век | Класика (част 6)

Няма как дъщерята на Мери Уолстънкрафт и Уилям Годуин да не е забележителна. Едва на 19 години, Мери Шели (1797 – 1851) успява да напише най- великото си произведение „Франкенщайн или новият Прометей“ едва за една нощ. Романът е базиран на сън, а е написан по предизвикателство от лорд Байрон по време на престой на семейство Шели във вила Диодати на женевското езеро. Срещата с известния поет-романтик Пърси Биш Шели се осъществява през май 1814, а бракът- чак две години по- късно след самоубийството на първата му жена. От 1818 до смъртта му от удавяне четири години по- късно двамата живеят в Италия. После Мери, заедно с единственото си оцеляло дете, се завръща в Англия, където умира от мозъчен тумор. Много от произведенията й: разкази, пиеси, есета, биографии, пътеписи, писма, не са публикувани до последните петдесет години. Голяма заслуга за подновения интерес има биографията „Мери Шели: Романс и реалност“ (1989) от Емили Сънщайн.

Изобретяването, трябва да се признае смирено, не се състои в създаване от нищото, а от хаоса.

Никой човек не избира злото, защото е зло; той просто го бърка за щастието си.

Малката Мери Ан Евънс се ражда в семейството на управител на именията на знатни хора. Обучава се в пансион от 1824 г. Учи пиано, езици и поезия. Ползва библиотеката на работодателите на баща й, така че влиянията й са главно класически. След смъртта на майка й (1836) се връща за постоянно вкъщи в Ковънтри, където продължава възпитанието си и пише. Там преживява криза на вярата и спира да посещава църквата, но е приета в интелектуалните кръгове в градчето. След смъртта на баща си (1849), който й оставя приличен годишен доход, се премества в Лондон в преследване на журналистическа кариера. Професията й позволява да се запознае с Чарлс Дикенс, Уилки Колинс и други писатели. Също посещава лекции и театър. Забърква се с издателя Джон Чапман, който е женен. Подобно е положението и при връзката й с бохема Джордж Хенри Луис („Живот и ум“), с който живее, но той не успява да получи развод. Затова и двамата нямат деца, които иначе биха търпели недобро отношение във викторианското общество.“Адам Бийд“ (1859) е първият роман на Джордж Елиът (1819–1880), псевдоним, използван от Мери в опит да остави написаното да говори само за себе си. „Воденицата на река Флос“ (1860) е книгата й с най- много автобиографични елементи, а историческият „Ромола“ включва най- много проучване. Но шедьовърът й е монументалният “Мидълмарч“ (1862-3), който наскоро бе обявен за най- значим английски роман. Последният ѝ роман „Даниел Деронда“ (1876), който разказва за живота на благороден младеж, е най- развлекателен.

Никога не е твърде късно да бъдеш това, което е можело да бъдеш. [x]

Важната работа-  да се придвижи светът напред, не може да чака да я свършат идеалните хора. [x]

Алтернативи: Шеридан Льо Фану („Кармила“), Брам Стокър („Дракула“), Чарлз Дикенс („Големите надежди“)

Следваща част: Бел епок и войната