Деветнадесети век | Бунтовничките (част 3)

Немската писателка Малвида фон Майзенбуг (1816 – 1903) може да се похвали с приятелството си с гениите на епохата Фридрих Ницше и Рихард Вагнер. Автобиографията й „Мемоарите на един идеалист“ е публикувана анонимно. По време на престой край Неапол, на който го кани, Ницше намира време и вдъхновение да започне „Човешко, твърде човешко“, а Пол Ре- „Произходът на моралните чувства“. Малвида е предпоследното от десет деца на френски хугеноти, като двама от братята й стават министри. Тя не е съгласна с политическите възгледи на семейството си и решава да живее самостоятелно, първоначално в комуна, а впоследствие заминава за Англия, където се издържа с преводи и преподаване. По- късно се премества в Италия. Малвида фон Майсенбъг почива и е погребана в Рим.

Но страхът да не бъда грешно разбрана, да бъда взета просто за болна или луда, и да не нарушавам покоя на другите ме накара да държа устата си затворена.

Американската феминистка Шарлот Пъркинс Гилман (1860 – 1935) изнася лекции като социолог. Интересува се и от печеленото и правилното управление на финансите („Жените и икономиката„). Пише поезия, разкази и утопичния роман „Хърланд“ (1915), в който трима другари откриват изолирано женско общество.  Още като малка баща й изоставя нея и брат й в бедност. Лелите им се редуват да се грижат за тях, а Шарлът е племенничка и на Хариет Бичър Стоу. В автобиографията си The Living of Charlotte Perkins Gilman описва интереса си към естествената философия и най- вече дисциплината позната ни като физика. По- късно рисува за препитание нещо подобно на съвременните визитки. Омъжва се за художника Чарлз Уолтър Стетсън. След раждането на единственото им дете Катрин страда от душевно заболяване, което използва за материал в полубиографичния си разказ „Жълтият тапет„. Двамата се разделят, което е нещо необичайно за времето. През 1900, Шарлот се омъжва за братовчед си и се премества в Ню Йорк.

Смърт? Защо е цялата тази врява около смъртта? Използвайте въображението си, опитайте да си представите свят без смърт! Смъртта е съществено условие за живот, не зло.

Американката Кейт Шопен (1850 — 1904) е една от най- значимите фигури във феминизма. Катрин О’Флеърти се пада средното дете в ирландско- френско семейство. На двадесет години се омъжва за Оскар Шопен и се премества в Ню Орлиънс. В Луизиана се запознава и с креолската култура, която по- късно ще опише. Ражда млада шестте си деца. Като лек за депресията й след смъртта на съпруга й и майка й в последователни години, приятел препоръчва писането. Така се появява на бял свят романът At Fault (1890), който няма голям успех. Следват колекции с разкази Bayou Folk (1894) и A Night in Acadie (1897). В „Пробуждането“ (1899) създава героиня, която отхвърля налаганите й от обществото ограничения. Книгата е зле приета, а повторното й издание е чак след Втората световна война. Умира от кръвоизлив в мозъка.

Може би е по-добре да се пробудиш в края на краищата, дори и да страдаш, отколкото да останеш лековерен за илюзиите през целия си живот.

Алтернативи: Фридрих Ницше („Човешко, твърде човешко“), Болеслав Прус („Еманципантки“), Ги дьо Мопасан („Бел Ами“)

Следваща част: Поетесите на деветнадесети век

Advertisements

4 thoughts on “Деветнадесети век | Бунтовничките (част 3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s