Научно- популярни писателки

Американски теоретичен физик, Лиза Рандал (р. 1962) несъмнено е в топ 10 на най- цитираните научни публикации по физика. Родена е в Ню Йорк, където завършва гимназия с Брайън Грийн (теорията на суперструните). На 18 години печели състезание за млади таланти в науката. Учи и прави докторската си теза в Харвард, където преподава понастоящем. Тя работи по проблеми от всякакъв мащаб: от физика на елементарните частици до космология. Най- известният й принос е моделът на Рандъл- Сандръм, разработен съвместно с колегата й Раман Сандръм, който предлага нова теория за измеренията на вселената. Но освен да пише научни разработки, тя се стреми да популяризира най- новите открития в областта си, което е рядкост. Първата й книга „Изкривени проходи: Разгадаването на тайните на скрити измерения на Вселената“ (2005) представя физичните открития от началото на двадесети век до днес, и е специално написана за не- физици. Следващата се занимава с мащабите във Вселената, Големият адронен ускорител и ни запознава с вижданията на други влиятелни физици. Третата й книга „Откритието на Хигс: Силата на празното пространство“ е посветена на Хигс бозона, елементарната частица, която придава маса на телата. А последната „Тъмната материя и динозаврите: поразителната взаимосвързаност на Вселената“ (2015) разглежда космоса, кометите и живота на земята като една система. Освен от наука, Лиса се интересува от изкуство като написва опера, която се изпълнява в центъра Помпиду в Париж, и е съ-куратор на изложба в Лос Анджелис.

Когато става въпрос за света около нас, имаме ли друг избор, освен да изследваме?

В суперсиметрична вселена, партньорите на кварките и лептоните биха били нови бозони. Физиците, които се радват на причудлива (но систематична) номенклатура, ги наричат скварки и слептони.

Американката Мери Роуч (р. 1959) започва кариерата си като хумористичен копирайтър. Въпреки че обучението й е по психология, научните статии винаги й се струват най- интересни. Заради предсказание от творческата група, в която участва в Сан Франциско, се залавя да пише книга. Така на бял свят излиза „Вкочанен: Любопитният живот на човешките трупове“ (Stiff, 2003). Пише с хумор за човешкото тяло още в „Призрак: Науката разчепква задгробния живот“ (Spook, 2005), „Чук: Любопитното сдвояване на науката и секса“ (Bonk, 2008) и „Глът: Приключения по хранителния канал“ (Gulp, 2013). Друга тема, която е хванала окото на Мери са екстремните условия, които трябва да преодолее човека, ако иска да завладее космоса, за което пише в „Стягане на багажа за Марс: Любопитната наука за живота в пустотата“ (2010). Последната й издадена книга „Моята планета: Да намериш хумор на най- странните места“ (2013) разказва за чешити, причудливи характери и други лудаци.

Както виждам нещата, да си мъртъв не е страшно далеч от това да си на круизен кораб. Повечето си време прекарвате да лежите по гръб. Мозъкът се е изключил. Плътта започва да се размеква. Нищо особено ново не се случва, и нищо не се очаква от вас.

Всяко добро проучване- дали за наука или за книга- е форма на обсебеност.

Поет, есеист и естественик, Даян Акерман (р. 1948) има уникалната способност да описва природата по лиричен, но и достоверен начин. Най- известната й книга „Съпругата на собственика на зоопарк“ разказва как триста души са спасени от нацистите във Варшава като се водят на отчет като гости в клетките на зоопарка от заглавието. През 2016 г. се очаква филм по историята. Професионални носове, целувки и татуировки намират място в другата популярна книга на Диан „Естествена история на сетивата“ (1990). Следва я „Естествена история на любовта“ (1994), която изследва афродизиаците, изневярата и ролята на въображението при влюбването в древен Египет. Има още книги за мозъка, животните и история на градината си, които я отвеждат навсякъде по света от Патагония до Япония. Наставник на Даян по време на докторантурата по изящни изкуства, които прави, е астронома Карл Сейган. Има молекула, кръстена на нейно име- dianeackerone, крокодилски феромон. Пише стихосбирка, посветена на Хуана Инес де ла Крус, както и на планетите. Последната й книга „Ерата на човека: светът, оформен от нас“ (2014) изследва връзката ни с природата.

Удивлението е най-тежкият елемент в периодичната таблица. Дори и малка шарка от него спира времето.

Думите са малки форми в разкошния хаос на света.

Още: Рейчъл Карсън („Тиха пролет„), Даян Фоси („Горили в мъглата“), Ейми Стюарт („Пияният ботанист“), Лори Гарет („Идващата чума„), Лин Маргулис („Микрокосмос“), Дебора Блум („Наръчник на отровителя“), Силвия Насар („Красив ум“), Еула Бис („За имунитета“), Сюзан Кейн („Тихите„), Наоми Клайн („Шоковата доктрина“), Шерил Сандбърг („Реши се„), Ребека Склут („Безсмъртният живот на Хенриета Лакс„)

Алтернативи: Оливър Сакс („Мъжът, който сбърка съпругата си с шапка и други клинични истории“), Сидхарт Мукхърджи („Императорът на всички болести“), Стивън Хокинг („Вселената в орехова черупка“), Карл Сейган („Космос“), Ричард Файнман („Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“), Бил Брайсън („Кратка история на почти всичко“), Брайън Грийн („Елегантната вселена“)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s