Древните авторки

Кой знае откога човеците са почувствали нуждата да изразяват идеите си.

Знае се, че първото записано произведение  „Епос за Гилгамеш“ се основава на устно- предавано сказание. Вероятно първоначалният му вариант е съчинен от разказвач(и), чието име няма да узнаем никога. Предполагаемият книжник, в чиято версия епосът достига до нас, Шин-еки-унини, се предполага, че го е вписал на таблети някъде през 15-ти век.

И все пак първото известно име, свързано с литературна творба отново идва именно от този регион в делтата на реките Тигър и Ефрат.

Жрицата Енхедуана (ок. 2300 г. пр.н.е.) е първият автор изобщо, който се споменава по име, достигнал до наше време. Името й означава „повелителка, принадлежаща на Ану“ (небеса). Смята се, че е дъщеря на владетеля Саргон Акадски, като му помага да обедини двата града Шумер и Акад чрез по- силен и по- всеобхватен култ. Най- известният й сборник като поетеса „Химни към Инана“, е в отговор на опита за отнемане на поста й на главна жрица. В тези й стихове се говори за невъзможността на мъж да изпълнява ритуалите пред богинята на плодородието и раздора Инана и специалната сила на женското начало.

Не съм ли царицата аз? Аз съм урукската властница, –

царицата, на Забалам властница –

аз съм!

За Сафо, може би една от най- известните поетеси, се знае със сигурност малко, но легендите са много; като тази, че се хвърлила от скала заради любовта си към моряк. За родно място на Сафо спорят два града на древногръцкия остров Лесбос. Още преди Платоновата академия, още през 6-ти век пр.н.е. ръководи школа за девойки. Вероятно оттам идва и наименованието лесбийка. Макар че Сафо е била омъжена. Тя произлиза от аристократично семейство. Години живее в политическо изгнание. Независимо от това получава признание приживе, а граматиците на Александрийската библиотека събират поезията й в девет книги, и я включват в канона на деветимата големи лирически поети на Древна Гърция. Стиховете й говорят най- вече за любов.

Вече залезе луната.
И Малката мечка след нея.
Среднощ е; текат часовете,
а аз съм сама във леглото.

Алтернативи: „Епос за Гилгамеш“, Алкей, Омир („Илиада“)

Следваща част: Средновековните писателки