Средновековните писателки | Изток (част 1)

Много малко текстове са достигнали до нас от Средните векове. Най- известните измежду тях пристигат може би от страната на приказките- Индия. Също доста добре запазена е японската литература от това време, най- вече заради дисциплината и усърдието на летописците от императорския двор. Произведения на множество японски автори, и най- вече поезия, са достигнали до днес, благодарение на сборниците, съставяни в двора на императора. Тогава  японската литература  била силно обвързана с китайския език и култура, защото фонетичната азбука (кана) още не била развита и повсеместно използвана.

Макар и никога да не узнаем кой стои зад всичките приказки, които разказва умната и омайна везирска дъщеря Шехерезада, поне се знае, чий образ е вдъхновението. Смята се, че историята на „Хиляда и една нощ“ е посветена на легендарната иранска кралица Хомей, дъщеря на Бахман, често наричана „шехразад“, което ще рече „с благородно излъчване“. Така че първоначалният подтик за съставянето на сборника „Хиляда и една нощ“ са персийски приказки, повлияни от силния индийски фолклор и предадени на арабски като езика на търговията по онова време. Приема се, че рамката на историите, а именно приказката за Шехерезада, е измислена през 9-ти век, въпреки, че първото писмено свидетелство, достигнало до нас е от 14-ти век. Оттам- нататък към приказките добавят багдатски разказвачи, близкоизточни преписвачи и дори по- късните европейски преводачи, докато не се получи миш-маш от разклоняващи се, преливащи се и разни шантави истории.

Загуба, която може да бъде поправена с пари, не е от такава голяма важност.

По това време виждаме и своеобразно обособяване на различни народи, което в литературата се отразява в епични разкази за богове, принцове и войни като арабския „Хиляда и една нощ“, персийската „Книга на царете“ на Фердоуси, саксонската „Песен за Беоулф“, скандинавската „Песен на Нибелунгите“, френската „Песен за Ролан“, испанската „Поема за моя Сид“ и индийския “Рамаяна”.

Горе- долу по същото време в една явно по- малко милитаристична култура като японската се появява и „Сказание за Генджи“ на придворна дама, която познаваме под името Мурасаки Шикибу (973-1014), въпреки че това не е истинското й име. Написването на творбата отнема дълго време и ръкописът вероятно е завършен от дъщеря й. „Сказание за Генджи“, ситуирано в периода Хеян ,е създадено да се чете за развлечение, което личи по използването на японското писмо (кана), а не китайски, на който пишели мъжете. Може би е и първият роман в литературната история. В дневниците си, авторката му споменава и своята съвременничка Сей Шонагон.

Да бъдеш приятна, мила, спокойна и самоуверена: това е в основата на добрия вкус и чар в една жена. Без значение колко любвеобилна или страстна можеш да бъдеш, стига да си пряма и да се въздържаш да причиняваш срам на другите, никой няма да има против.

Сей Шонагон (ок. 966–1017) със сборника от есета „Записки под възглавката“ (996-1012) създава нов стил. Есетата й са кратки и се състоят от фрагменти, наблюдения, клюки, съвети за ежедневни ритуали и етикет като това как се води разговор и как се пишат писма (каква хартия?, калиграфия, придружаващи подаръци). Тя е  благородничка на служба при императрица Тейши, дъщеря на поета Киохара но Мотосуке и се омъжва млада. Не се знае с точност каква е съдбата й след смъртта на съпруга й- според едни сключва втори брак, а според други става будистка монахиня.

ДАЛЕЧНИ НЕЩА, КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ БЛИЗКИ

Райската обител.

Дирята на кораб.

Отношенията между мъжа и жената.

Алтернативи: Фирдоуси („Шах-наме“), Юкинага („Сказание за дома Тайра“ / „Хейке-моногатари“), Сейджо / Сато Норикийо („Поеми от планински дом“), Йошида Кенко („Цуредзурегуса“ / „Есета за мързела“); „Песен на Нибелунгите“, „Беоулф“, „Песен за Ролан“; (китайски средновековни романи): Ши Наян („Герои от блатата“), У Ченен (“Трицарствие”)

Следваща част: Средновековните писателки на Запад

Advertisements

2 thoughts on “Средновековните писателки | Изток (част 1)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s