Класическа еротична литература

Може да се спори, че еротичната литература няма за цел да възбужда, а да изправи читателя пред табутата. С тази идея наум по- долу са авторки, които описват сексуалността с безпристрастност и интелигентност, които по- скоро разкриват лошата й страна.

Но първо малко предистория:

Едни от първите произведения с еротичен привкус са стиховете на древногръцката поетеса Сафо и мексиканката Сор Хуана Инес де ла Крус (XVII-ти век).

След строго и предимно религиозно Средновековие, игривостта се завръща в „Декамерон“ на Джовани Бокачо (XIV-ти век) и имитативните новели на Маргарита Наварска през XV-ти век.

През XVII-ти век Тирсо де Молина пресъздава в пиеса фолклорния образ на грешника, който се бори с дявола за душата си: знаменития Дон Жуан.

Осемнадесети век е един от най- освободителните, като се почне от славата за похожденията на италианския шпионин, търговец, писател и философ Джакомо Казанова. В Англия първи Джон Клилънд се осмелява да напише, в затвор за длъжници, „Фани Хил или мемоарите на една лека жена“ (1749). През същия век либертина маркиз дьо Сад („Жюстин или Неволите на добродетелта“) добавя насилието към уравнението, а друг французин Шодерло дьо Лакло показва опасността от игричките, когато са намесени чувства, като публикува епистоларния роман „Опасни връзки“ (1782).

През XIX-ти век садизма намира отражението си в писанията на Ванда фон Захер-Мазох, която описва преживяванията си със скандалния австриец, автор на „Венера в кожи“, в мемоара „Живот с първия мазохист„.

Едва през миналия век е публикувана една от най- известните и скандални еротични книги- „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) на Дейвид Хърбърт Лорънс. Този писател е и тема на първите по- задълбочени изследвания на Анаис Нин.

Родителите на Анхела Анаис Хуана Антолина Роса Еделмира Нин и Кулмел идват от испаноезични страни, но отглеждата дъщеря си в Париж. Известно време живее в Испания и Куба, но най- вече в Щатите. Тя има рядка способност да говори сериозно, интелигентно и аналитично за сексуалността. В книгите й има магия и екзотизъм, но също така кръвосмешение и други табута и неприлични теми. Героите от най- известния й роман, публикуван посмъртно, „Делтата на Венера“ (1977) вземат смели решения, ценят изисканото облекло и се отдават на желанията си без резерви, макар и не винаги почтено. Не толкова предизвикателен, но пак еротичен, е „Птичета“ (1979), който отвежда читателя на пътешествие по света. А „Шпионка в къщата на любовта“ (1953) се доближава до нейните собствени преживявания. Впрочем Анаис Нин (1903 -1977) добива известност може би отчасти заради дневниците, които води от 1931 до 1974, когато писателя Хенри Милър я убеждава да спре с довода, че изсушават креативността й.

Всички писатели скриват повече, отколкото откриват. Художникът е единственият, който знае, че светът е субективно творение, в което има избор, който може да бъде направен, има селекция от елементи. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да привлече и други в него. Надява се да наложи своето лично виждане и да го сподели с останалите. А ако второто ниво не е достигнато, то храбрият творец продължава въпреки всичко.

Според мене приключенията на разума – всяко отклонение на мисълта, всяко движение, нюанс, развитие, откритие е източник на бодрост и веселие. [x]

Говорим за мъжественото и женственото, но това са грешните етикети. Всъщност става по- скоро въпрос за поезия срещу интелектуализация.

Френската журналистката и преводачка Доминик Ори (1907–1998) написва „Историята на О“ за да докаже, че и жените могат да пишат еротика. Предизвикателство е отправено от редактора на литературното списание „Нувел Рьовю Франсез“, в което работи, и нейн любовник Жан Полан. Тя избира псевдонима Полин Реаж, тъй като сюжета, включващ садомазохистичен секс клуб във френско шато е скандален и до днес.

Че не беше свободна? Ах, слава Богу, не беше. Но се чувстваше лека, богиня върху облаците, риба във водата, изпълнена с щастие.

Австрийската писателка Елфриде Йеленик (р. 1946) получава Нобелова награда за литература (2004) заради „музикалния поток от гласове и насрещни гласове в романи и пиеси, които, с изключителна езикова ревност, разкриват абсурдността на клишета в обществото и тяхната подчиняваща власт“. Изборът е скандален. Авторката е не само активна феминистка, но и има силни политически възгледи. Освен това не иска да дължи наградата само на факта, че е жена, и смята за по- достоен немскоезичен писател Петер Хандке, който е режисирал филм по нейн роман. Между прекалено строгото обучение и майка, която я готви за музикален вундеркинд, младата Елфриде избира да направи дебюта си със стихосбирката „Сенките на Лиза“ (1967).  На български са издадени нейните драми, измежду които „Бургтеатер“ (1985) . Още първият й роман „Ние сме мюрета, бейби!“ (1970), както и най- известния й “Пианистката” (1983), изследва властта и агресията в човешките отношения. Графичният “Похот”/“Наслада“ (1989) описва суровата действителност на жена, изцяло подчинена на амбициозния си и властен мъж. Също развиващ се в планините (Алпите), но посветен на друг порок, романа “Алчност” е трилър за мъж, който е свикнал да съблазнява безнаказано. През 2008 г. излиза и „Завист“. Други романи от същата авторка са „Чудесни, чудесни времена“ (1980), “Встрани” (1999) и „Няма нищо“  (2006).

Всеки ден, едно музикално произведение, един разказ или едно стихотворение умира, защото неговото съществуване вече не е оправдано в нашето време. А неща, които някога са били считани за безсмъртни са се превърнали отново в смъртни, никой не ги познава вече. Въпреки че те заслужават да оцелеят.

Порокът е в основата си любов към провала.

Още: Маргьорит Дюрас („Любовникът“), Ан Райс („Изход към Едем“), Катрин Миле („Сексуалният живот на Катрин М.„)

Алтернативи: Жозеф Кесел („Дневна красавица“), Владимир Набоков („Ада или Страст: Семейна хроника“), Хенри Милър („Тропика на Рака“), Джеймс Джойс („Одисей“), Жорж Батай („История на окото“, „Еротизмът“)

Advertisements

2 thoughts on “Класическа еротична литература

  1. […] 1. Класическа еротична литература. Мисля, че причината за популярността на тази статия е доста ясна, но се радвам, че поне така любителите на еротиката могат да посегнат към по- качествена литература (дори наградена с Нобел), както и да се запознаят донякъде с историята й. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s