Шестнадесети век | Поетесите (част 2)

Ренесансът е време, в което се обръща по- голямо внимание на чувствата и земната красота. И какво по- добро от сонета, за се изразят.

Италианската поетеса Витория Колона (1490/1492 ? – 1547) има образ на благочестива и ласкава жена, която търпеливо чака героичния си съпруг, който отсъства често. През най- тежките моменти пише петраркически стихове („Rime spirituali“). Междувременно, тя води кореспонденция със съпруга си Фернандо де Авалос и с видни личности. Така става и муза за художника, на който посвещава „Сонети за Микеланджело“. След като става вдовица, се оттегля в манастир.

Виж,, колко спокойно е морето, мирни вълните–
моят здрав кораб отнесен през тази прозрачност,
обгрижен, богат и красив, полезни неща,
въздухът се чувстваше сладък, ведър, бризът беше лек.

Гаспара Стампа (?- 1554) е може би най- почитаната поетеса на Италия. Стиховете й, вследствие на нещастна любов, са много музикални. Публикувани са след смъртта й под формата на дневник, от сестра й Касандра. Посвещението е на учения, писател и католически архиепископ Джовани делла Каса, издал наръчник по етикет. Рилке я споменава в най- великата си поема.

Святи ангели, не ви завиждам ни най- малко
Вашите множество величия и вашите множество дарове,
И тези желания, които са сбъднати напълно
Както стоите, вечно, пред великия Господ…[x]

Луиз Лабе (1522 – 1566) е френска поетеса. Като млада изучава музика и езици, а най- вероятно брат й я учи на езда и фехтовка. Както баща й, така и значително по- възрастния й съпруг били производители на въжета в град Лион. Стиховете й се състоят от три елегии, 24 сонета и „Дебат между Лудостта и Любовта“, който по- късно вдъхновява Лафонтен за една от басните му. В нейна чест е издаден поетичен сборник, който включва произведения от Морис Сев, Клеман Маро и други. Животът й е мистерия, като има съмнения, че е била лесбийка, измислен образ и т.н. На края на живота си се оттегля в провинцията. Смята се, че умира от чума.

Не ме корете, Дами, че горях
от страст, с хиляда факли в мен самата,
с хиляда скърби, тровещи душата,
че младостта си в сълзи пропилях.

Още: Мира Бай

Алтернативи: Франческо Петрарка („Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура“), Овидий („Любовни елегии“), Еразъм Ротердамски („Възхвала на глупостта“), Жоашен дю Беле („Съжаления”, „Римски древности”, „Придворният поет”), Пиер дьо Ронсар („Оди“)

Следваща част: Седемнадесети век

Advertisements

2 thoughts on “Шестнадесети век | Поетесите (част 2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s