Родена на Хаваите, Лоис Лаури (р.1937) израства във военни бази заради баща, който е армейски зъболекар. Омъжва се млада за морски офицер, от когото има четири деца. Смъртта на един от синовете й, пилот, е най- тежкия ден в живота й. Макар че книгите й са за деца, в тях се разглеждат трудни теми като геноцида, расизма и необходимостта на избора. Дебютният й полубиографичен роман Summer to Die (1977) разказва за преждевременната смърт на сестра й. Издала е над 30-ина книги сред които самостоятелната Number the Stars (1989) за момиче, което се преструва за член от семейството на приятелката си, за да избяга от нацистите. Най- известна е с четирите книги от антиутопичната поредица „Пазителят“ (The Giver, 1993), където се разказва за идеален свят, в който миналото тъне в забвение, а всеки избор се прави вместо теб. Има поне дузина книги от поредиците за ученичката Анастасия и малкото й братче Сам Крупник. През 1998 г. Лоис издава автобиографията си Looking Back (1998).
Много по-лесно е да бъдеш смел, ако не знаеш всичко.
Жал ми е за всеки, който е на място, където се чувства странно и глупаво.
Бъдете горди от болката си, защото сте по-силни отколкото тези без никаква.
В Америка С. Е. Хинтън (р. 1948) е доста популярна юношеска авторка, а книгите й се изучават в училище. Първия си и най- известен роман „Аутсайдерите“ (The Outsiders, 1967) публикува още преди да навърши двадесет. Този, както и следващите като That Was Then, This Is Now (1971), разказващ за двама приятеля, се развиват в Оклахома. Третият, пак за банди, Rumble Fish (1975) е единият, който е филмиран от Франсис Форд Копола. Освен юношеските си книги, пише детски и за възрастни. Сюзан държи на личното си пространство. Но пък участва като статист в любимия си сериал „Свръхестествено“. Омъжена е повече от 40 години за софтуерен инженер, от когото има син. Някои нейни предпочитани писатели са Джейн Остин, историчката Мери Рено и Ф. Скот Фицджералд. Писането й вдъхновява австралийския писател Маркъс Зюсак. Смята се за една от основателките на модерния юношески жанр.
Ако имаш двама приятеля през живота си, си късметлия. Ако имаш един добър приятел, си повече от късметлия.
Те израснаха отвън на обществото. Те не се стремяха да се забъркат в бой. Те се стремяха да принадлежат.
Преди бях сигурен в нещата. Аз, някога имах всички отговори. Бих искал отново да бъда дете, когато имах всички отговори.
Израснала в източната част на щатите, Алис Сиболд (р. 1963) пише по- мрачна и сериозна юношеска литература. Към писането я подтиква травмиращо лично преживяване, което описва в мемоара си Lucky (1999) и донякъде в последвалите книги. Докато е студентка в Сиракузкия университет в Ню Йорк е нападната в тунел, където предишната седмица полицията била открила друго момиче мъртво. Убита е и главната героиня от най- известния й роман „Очи от рая“ (The Lovely Bones, 2002), по който Питър Джаксън („Властелинът на пръстените”) прави филм с участието на Марк Уолбърг и Сюзан Сарандън. В третата си книга The Almost Moon (2007) пак изследва насилието чрез историята на жена, която в момент на полусъзнателност удушава болната си от деменция майка. Днес Алис преподава изкуства някъде в Калифорния.
Животът е едно постоянно вчера за нас.
Убийците не са чудовища, те са хора. И това е най-плашещото нещо у тях.
Още: Джуди Блум („Там ли си, Господи? Това съм аз, Маргарет“, „Сестри за лятото“), Сю Монк Кид („Тайният живот на пчелите“)
Алтернативи: Орсън Скот Кард („Играта на Ендър“), Маркъс Зюсак („Крадецът на книги“), Джефри Юдженидис („Непорочните самоубийства“)
Писателките 