Писателки на исторически книги | Средата на века

Английската писателка Мери Рено (1905 – 1983) е известна с историческите си произведения за Древна Гърция. Шедьовърът й е „Персийското момче“ (1972), втората част от биографията на Александър Велики. Другите са „Огън от небето“ (1969) и „Погребални игри“ (1981). Сред митологични и исторически фигури, за които пише са Тезей („Кралят трябва да умре“, 1958), поета Симонид (The Praise Singer, 1978) и древните философи Сократ („Последното вини“, 1956) и Платон („Маската на Аполон“, 1966). Пробва да издава и съвременни романи, но те далеч не са толкова успешни. Такъв е дебютният й роман Purposes of Love (1939). Родена като Айлийн Мери Чаланс, тя тръгва по стъпките на баща си, който е медик. Среща дългогодишната си партньорката Жули Мюлар на обучението за медицинска сестра. През последните 30-ина години от живота си двете живеят в Южна Африка, където нагласите са п0- разкрепостени. Разбира се и там има проблеми, а Мери се обявява срещу апартейда.

Истинските приятели споделят всичко, освен миналото преди да са се запознали. Правотата на нещо не се определя от размера на смелостта, която е нужна.

Англичанката Розмари Сътклиф (1920 – 1992) често е наричана “кралица на историческия роман”. Тъй като прекарва детството си на легло, има предостатъчно време да чете приказки и митове. Въпреки че пише главно детски книги, те са подходящи и за възрастни. В книгите й оживяват легендите за крал Артур, Тристан и Изолда и борбата на Британия срещу Римската империя: поредица „Орелът на Девети легион“ (1954), от които са част “Сребърната клонка” (1957), “Пазителите на светлината” (1959) и други. Има и няколко нехудожествени произведения като мемоара Blue Remembered Hills: A recollection (1983).

Не мисля, че може да променяш края на песен или история просто така, все едно е бил съвсем отделен от останалото. Мисля, че краят на една история е част от нея от самото началото.

От аристократично семейство, лейди Антония Фрейзър (р. 1932) може да си позволи да се занимава с каквото пожелае. За кратко е асистентка в издателство, но това е единствената й работа. Пише исторически и криминални романи. От първия си съпруг политика майор Хю Фрейзър има три момчета и три момичета. После започва скандална афера с Нобеловият лауреат Харолд Пинтър, за когото е омъжена до смъртта му. През 2010 г. Антония публикува мемоара Must You Go? My Life with Harold Pinter. В центъра на криминалните й романи е разследващата журналистка Джемима Шор („Тиха като монахиня“, 1977). За историческите си книги, които се водят нехудожествени, най- често избира да пише предимно за забележителни жени от английското и френско минало като “Мери, кралицата на Шотландия” (1969), „Кралиците- воини“ (1989), „Мария Антоанета: Пътешествието“ (2001), Съпругите на Хенри VIII“ (1992) и „Любовта и Луи XIV“ (2006).

Мисля, че писането за престъпления е моята връзка с това да опитвам да запазя някакъв ред. Хората в моите книги обикновено получават своето справедливо заслужено, дори и да не е в ръцете на полицията.

Още: Пат Баркър („Регенерация“), Кейт Куин („Господарката на Рим„)

Алтернативи: Стивън Пресфийлд („Термопили в пламъци“), Гор Видал („Сътворението“), Жозеф Бедие („Романът за Тристан и Изолда“), Пол Дохърти („Убийства на реликвата“)

Advertisements

2 thoughts on “Писателки на исторически книги | Средата на века

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s