Британката Елизабет Чадуик (р. 1957) още от малка била запалена по рицарите, заради гледаните филми. Още първият й исторически роман „Дивият лов“ (1990) й печели награда, както и две продължения. Издателите от „Пенгуин“ харесали любовните сцени, които били еротични без да преминават границата. Тя твърди, че музиката й помага в процеса на писане. Елизабет много държи книгите й да са добре проучени. Истински средновековни семейства, за които пише са Бигод („Да предизвикаш крал“), Фицуарин („Сенки и крепости“ 2004, „Господари на Белия замък“ 2000) и това на сър Уилям Маршал, държавник роден средата на дванадесети век („Място отвъд смелостта“ 2007, „Най- великият рицар“ 2005). Последно пише и за забележителната кралица Елеонор Аквитанска в три романа: „Лятната кралица“ (2013), „Зимната корона“ и „Есенният трон“. На български е издаден един от ранните й по- леки романи „Рицар на любовта“ (1997), който разказва за саксонската красавица Айлит, която губи съпруга и детето, което очаква, при нормандско нападение.
Плачи сега, но утре бъди силен. Помни кои сме и че, каквото и друго да е взето от нас , никога няма да ни отнемат нашата чест и нашата гордост.
Англичанката от уелски произход Едит Парджетър (1913 – 1995) пише под псевдонима Елис Питърс. Освен писателка, тя е още музиколог, преводач от чешки език и носител на медал на Британската империя. Най- известна е с поредицата за монаха-детектив брат Кадфел от абатство Шрусбъри „Британски загадки“: „Светите кости“ (1977), „Един труп в повече“ (1979), „Вълче биле“, „Прокаженият от Св. Джайлс“ (1981) и още близо 15 книги. Действието се развива главно по време на борбата за трона между дъщерята на Хенри I, Мод, и внука на Вилхелм Завоевателя, Стивън. Брат Кадфел е бил войн, закален в рицарски битки и пътешествия, който впоследствие се е оттеглил в своята градинка, близо до манастира. Но приключенията не го оставят на мира, а острия му ум и благородното сърце му позволяват да се справи с каквото му донесе съдбата. Днес стотици читатели посещават абатството всяка година, за да добият представа за местността, където брат Кадфел прекарва късните си дни.
Така всичко остана на ръцете на Кадфел, но в живота си той се бе пекъл и на по- голям огън и твърдо бе решен да не остави владенията си да буренясат, все едно дали светът отвън бе тръгнал да се разпада на съставните си части, или не.
Израснала на източното крайбрежие, американката Шарън Кей Пенман (р. 1945) пренася действието на средновековните си книги главно в Англия, Франция и Уелс. Преди да започне да пише, учи история и право, което и позволява да стане данъчен адвокат. Ръкописът на дебютния й роман, посветен на Ричард III, The Sunne in Splendour (1982) бил откраднат от колата й, така че се наложило да го пренапише, но това станало чак пет години по- късно. След това трудно начало, работата потръгнала и Шарън издава романи от поредиците „Уелски принцове“ (1985- 1991) и „Плантагенет“ (1995- 2011) по името на английската династия. С The Queen’s Man (1996) поставя началото на детективска серия с главен герой Джъстин де Куинси, млад благородник от двора на Елинор Аквитанска.
С всеки дъх, който поемам, вдишвам надежда.
Няма нищо по- лошо от враг с въображение.
Алтернативи: Умберто Еко („Името на розата“), Кен Фолет („Устоите на земята“), Джеймс Голдман („Лъвът през зимата“)
Писателките 