Най- добрите книги написани от тийнейджъри

“Франкенщайн” от Мери Шели (1818)

Деветнадесетгодишната Мери Шели измисля историята за „Франкенщайн или новият Прометей“ във вила на брега на езеро в Швейцария, където е затворена поради дъждовно време, причинено от изригване на вулкан предната година. Домакин на компанията е лорд Байрон, а сред присъстващите са съпругът на Мери- поета Пърси Биш Шели, доведената ѝ сестра Клеър и лекаря и създател на първата модерна вампирска история Джон Уилям Полидори. Първоначалният разказ е вдъхновен от сборник от разкази за привидения, а искрата за сюжета идва от провален експеримент на дядото на Дарвин. Първото издание е две години по- късно.

“Добър ден, тъга” от Франсоаз Саган (1954)

Деветнадесетгодишна е и разглезената, но начетена дъщеря на заможен индустриалец, когато описва скандалния и ефемерен безгрижен живот на брега на Средиземно море. Франсоаз Саган пише първия си роман за шест седмици като студентка в Сорбоната, затова и е толкова четивен. Критиката веднага я кръщава „чаровно малко чудовище“.

“Задната къща” от Ане Франк (1947)

Най- малката тийнейджърка в този списък. Животът на Ане Франк е трябвало да е съвсем различен, както и на хилядите преследвани от нацисткия режим. Но криенето не я спира да изпълни мечтата си да стане писателка. Прословутият си дневник, Ане получава за 13-ия си рожден ден. Води го близо две години преди да бъде заловена и изпратена в концентрационен лагер.

Алтернативи: “Ерагон” на Кристофър Паолини

Advertisements

На коктейл с писателките

Французойката Франсоаз Койрез е последното дете в заможно семейство и следователно най- глезеното. Има си бавачка и чете много: както класика, така и модерни автори като Камю и Фицджералд. Франсоаз Саган (1935 – 2004) си избира за псевдоним име от предпоследния том на „„По следите на изгубеното време“ („Изчезналата Албертин“) на Марсел Пруст. Пише първия си роман „Добър ден, тъга“ (1954) едва 18-годишна. По това време следва в Сорбоната. Други нейни книги са “Усмивка почти” (1955), “След месец, след година” (1957), “Обичате ли Брамс?” (1959), “Дивните облаци” (1961), „Сърцебиене“ (1965), „Синини в душата“ (1972) и „С най- добър спомен“ (1984). Пише десетина пиеси, текстове на песни и нехудожествени произведения („Скъпа Сара Бернар“, 1987). Занимава се също с писане за киното. Жени се два пъти, а любовните й връзки са доста. След катастрофа по пътя към Монте Карло (1957), се пристрастява към лекарствата, което води до по- сериозни наркотици като кокаин. В последните години здравето й е влошено.

Парите може и да не купуват щастие, но предпочитам да плача в Ягуар, отколкото в автобус.

Уискито, хазарта и Ферарита са по-добри от домакинската работа.

Една рокля няма смисъл, освен ако не вдъхновява мъжете да искат да я свалят от теб.

Любимият ъндърграунд писател на Рори Гилмор, част от списъка със сто романа в „Първа равносметка след апокалипсиса“ на Бегбеде, не друг а Гор Видал подема проект за съживяване на интереса към тази авторка. Родом от селце в щата Охайо, Дон Пауъл (1896- 1965) бяга при леля си след като мащехата й изгаря нейните дневници. Детството си описва по- късно в полубиографичния роман „Домът ми е далеч“ (1944). След завършването си се премества в Манхатън, където се омъжва за начинаещ поет, които започва да работи като рекламист, за да изкарва прехрана за семейството си, включително бебето им, което се оказва с аутизъм. През това време Дон се захваща с работи като статист или сценарист за Холивуд, критик или водещ в радиото. Пише дузина романа, десет пиеси и разкази, но успехът не идва. Не по- малко интересни са дневниците й. За свой дебютен роман, тя приема не Whither (1925), а She Walks in Beauty (1928). Първият, която заслужава вниманието на критиката е „Върти се вълшебното колело“ (1936), а първият, който се продава е „Време да се родиш“ (1942). Повечето й книги, разказват за хора, опитващи се да пробият в Ню Йорк, а попадат в компанията на богатите и недоволните. В последните се интересува също от арт средите.

Сатирата са хората каквито са; романтизма, хората каквито биха искали да бъдат; реализма, хората каквито изглеждат с вътрешностите оставени навън.

Дръжте се здраво за каквито и да било фрагменти от любов, които съществуват, защото понякога мозайката е по-красива от непрекъснат мотив.

Родена на Карибите като Ела Гуендолин Рийс Уилямс, обучавана във Великобритания от 16- годишна, тази писателка съставя разкази (Sleep it Off Lady, 1976) и есета. Първо се пробва като актриса, но учителите й не смятат дори, че говори „правилен английски“. Любовникът й я издържа, но тъй като не й предлага брак връзката приключва. През Голямата война е доброволка в стол. Омъжва се три пъти. Писателят Форд Мадокс Форд забелязва уникалният й поглед и я насърчава да пише. Връзката си с него пресъздава в романа „Квартет“ (1929). Други нейни романи са „Пътуване в мрака“ (1934), „Добър ден, полунощ“ (1939), „Тигрите са по- красиви“ (1968) и други. Доминиканката Джийн Рис (1890 – 1979) става известна със съдбата на лудата жена на тавана, която описва в „Безкрайното Саргасово море“ (1966), предистория на персонаж от „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте. Посмъртно излиза автобиографията й Smile Please: An Unfinished Autobiography.

Само магията и мечтата са истински — всичко останало е лъжа.

Може да се преструваш дълго време, но един ден всичко се разбягва и си сам. Ние сме сами на най- красивото място на света…

Още: Дороти Паркър

Алтернативи: Джеръм Селинджър („Спасителят в ръжта“), Ф. Скот Фицджералд („Великият Гетсби“), Труман Капоти („Закуска в Тифани“), Клод Леви Строс („Тъжни тропици“)