Изток, Близък Изток, Далечен Изток

Дъщеря на френски аристократ, установил се в Брюксел, Маргьорит Клийнуърк дьо Крейенкур получава класическо образование: древна литература, старогръцки и латински. Майка й почива заради усложнения при раждането, а бащата и дъщерята се преместват във Франция. Преди Втората световна война, писателката пътува из Европа, Азия и Африка. Тя е бисексуална и после заминава да живее с преводачката от Съединените щати Грейс Фрик, където преподава сравнителна литература. Двете живеят заедно 40 години до смъртта на Грейс през 1979 г. През 1980 г. Маргьорит Юрсенар (1903–1987) е приета като първата жена–член на Френската академия. Това става десетилетия след първата й публикувана творба „Градината на химерите“ (1921). Повечето са вдъхновени от исторически персонажи и истории като „Новата Евридика“ (1931) и шедьовъра й „Мемоарите на Адриан“ (1951). Нейните „Източни новели“ (1939) черпят както от приказките на Гърция, Сърбия и други страни от Източна Европа, така и от китайската, японска и индийска литература. Французите нареждат романа й „Творение в черно“ (1968), посветен на философа Зенон, в топ 100 на вестник Монд за 20-ти век. Пише своите мемоари в три части: „Благочестиви спомени“ (1974), „Архиви от Нор“ (1977) и „Какво? Вечността“ (1988).

Нашата голяма грешка е да се опитваме да извлечем от всеки човек добродетели, които той не притежава, а да пренебрегваме развиването на тези, които има.

Този град принадлежи на призраци, на убийци, на сомнамбули. Къди си ти, в кое легло, в кой сън? [x]

Турската писателка Елиф Шафак (р. 1971) е родена в семейство на дипломат, което обяснява факта, че от малка обикаля из Франция, Йордания и Испания. Завършва философия в Анкара, а след това преподава в САЩ. Космополитен писател, последно тя дели времето си между Лондон и Истанбул. Първият й роман се занимава със суфизма- течение, което писателката чувства много близко. Но романът, с който печели най- голяма популярност  „Копелето на Истанбул“ (2006), историята на четири поколения турски и арменски жени, е вторият, който Елиф пише на английски език. Други нейни романи са “Огледалата на града”, “Погледа”, “Двореца на бълхата”, “Любов” и “Чест”. Автобиографичната книга, в която описва следродилната си депресия „Черно мляко“ е и първата нехудожествена такава, която издава.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите, а да виждаш розата, да гледаш нощта, а да виждаш зората. Нетърпението означава, да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Родена в Сайгон, Маргьорит Дюрас (1914 – 1996) за пръв път стъпва в родината на родителите си, когато е на 18. Първо учи философия, а когато пристига в Париж се записва във факултета по право, където посещава още часове по математика и политология. После работи като секретарка в министерството по колониите, но не е съгласна с някои идеи и напуска. По това време се омъжва за поета Робер Антелм. По време на окупацията тя става част от Съпротивата, докато той е в лагер. През войната пише също дебютния си роман „Непредпазливите“ (1943), а критиците я причисляват към течението Нов роман. Издава общо десетина книги, последната от която „Писането“ (1993). Помага за сценария и заснемането на своя роман „Хирошима, моя любов“ (1960), режисиран от Ален Рене. През ’60- те се занимава по- сериозно с кино. Печели популярност с автобиографичния роман „Любовникът“(1984), който проследява първите й романтични преживявания в тогавашния Индокитай. През 2001 г. на нейно име е основана награда.

Чак после осъзнаваш, че усещането за щастие, което си имала с мъж не доказва непременно, че си го обичала.

Най- добрият начин да се запълни времето е да го прахосаш.

Средното име на Пърл Комфърт Сидънстрайкър значи „утеха“, знак за вярата на родителите й, които са американски мисионери в Китай. Религиозността й по- късно я подтиква да напише преразказ на Библията. След като учи психология и литература в университета в САЩ, се връща в Шанхай, където преподава и продължава делото на родителите си. През 1917 г. се омъжва за Джон Бък, с когото работи в мисията. След развода им през 1935 г., сключва брак с издателя си Ричард Уолш и се завръща в Америка. Заради приноса си за „богато и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните й шедьоври“ Пърл Бък (1892 – 1973) става Нобелов лауреат за литература през 1938 г. Първият й роман „Източен вятър, западен вятър“ (1930) е споделения разказ на младо китайско момиче, което се омъжва за младеж с прогресивни идеи. Следващият й роман „Благодатна земя“ (1931) печели наградата „Пулицър“, а авторката пише продълженията „Синове“ (1932) и „Синът на Тигъра“ (1935). В „Павилион за жени“ след срещата с италиански свещеник, 40-годишната мадам Ву решава, че ще намери втора жена на съпруга си, за да се посвети на четенето на забранените й преди книги. Следват още близо 80 романа, сборници с разкази и нехудожествена литература. Писателката има прост, поетичен и увлекателен стил. Пърл също е защитник на гражданските права, а основава и първата международна междурасовa осиновителска организация Welcome House. Почива от рак на белите дробове.

Любовта умира едва когато развитието спре.

Много отдавна беше разбрала, че престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия. [x]

Още: Марджане Сатрапи („Персеполис“), Джийн Сасън („Една арабска принцеса разказва“), Малала Юсафзай („Аз съм Малала“), Бети Махмуди („Не без дъщеря ми“)

Алтернативи: Съмърсет Моъм („Цветният воал“), Антъни Бърджес („Малайска трилогия“), Джеймс Клавел („Шогун“), Халед Хосейни („Ловецът на хвърчила“), Орхан Памук („Името ми е червен“), Харуки Мураками („1Q84“)