Илюстраторките

Графичните романи или комикси не се радват на особена популярност в България, каквато в САЩ или Япония например. Затова реших да ви запозная с някои от най- изтъкнатите илюстраторки с надеждата, че ще държим книгите им в ръце все някой ден.

Майра Калман е родена в Тел Авив, но се мести в Съединените щати, когато е едва на 4 годинки. Този период от живота се опитва да улови и в чудесно илюстрираните си детски книжки за кучето Питър- What Ate Pete from A to Z, и в успешната поредица за момче на име Макс. Слава сред възрастните печели с картинките за класическото ръководство за английски език The Elements of Style. А през 2007 г. издава „Принципи на несигурността“- отчасти пътепис, отчасти дневник, където писателката задава въпроси за любовта и войната. Когато не разсъждава над мистериите на живота, Майра Калман готви илюстрации за кориците на списание The New Yorker, или списва месечна колонка за онлайн изданието на The New York Times. Може да видите някои от илюстрациите на сайта й.

Мечтата ми е да се разхождам по света. Неголяма раница, всичко най- необходимо на точното място. Камера. Бележник. Пътнически комплект за рисуване. Шапка. Здрави обувки. Хубава плисирана (зелена?) пола за някой и друг следобеден танц в крайморски хотел.

Марджане Сатрапи (р. 1969) е родена в столицата на Иран- Техеран. Израства в семейство, което подкрепя социалистическата кауза. След като стават свидетели на разрушителните последствия от тамошната политика, родителите й решават да я изпратят да учи във Френския лицей във Виена, където известно време живее на улицата и се разболява от пневмония. След като се връща в Иран, завършва Визуална комуникация и се омъжва за кратко за мъж, който среща на нелегално парти. След това заминава за Страсбург. Комиксът „Персеполис“ е един вид автобиография, която разказва и за ситуацията по време на Ислямската революция в родната страна на Мариане. Вече има продължение. По графичния роман е направена и анимация.

В живота ще срещнете много негодници. Ако ви наранят, кажете си, че е защото са глупави. Това ще помогне да не реагирате на тяхната жестокост. Защото няма нищо по- лошо от горчивината и мъстта… Винаги запазвайте достойнството си и бъдете верни на себе си.

Карикатуристката Алисън Бечдел (р. 1960) става по- известна с мемоара си, в който изследва връзката с баща си и откритието, че е лесбийка- Fun Home: a Family Tragicomic (2006). Следващият й графичен роман е Are You My Mother? Но до този успех води повече от 25- годишна кариера на рисуване на комикса Dykes to Watch Out For, където се разказва за група приятели, които се интересуват от теми, вариращи от политика до сексуалност; комикс, осеян с немалко литературни препратки. Първоначално той е бил без сюжет, но после става по думите на авторката му се превръща в „част op-ed колонка, част безкрайна сериализирана викторианска сапунена опера“. Името й се свързва и с появилото се в комикса правило за кино и впоследствие друга медия, наречено по- късно тест на Бечдел: филмът става за гледане, само ако в него има (1) две жени, (2) които разговарят, (3) за нещо различно от мъже. Някои от най- мащабните филми не се вместват в описанието.

А идеята, че една история е истинска, че наистина се е случила, е безкрайно завладяваща, мисля, не само за мен, а за хората изобщо.

Още: Кейт Бийтън („Слушай! Вагабонтин„)

Алтернативи: Крейг Томпсън (Blankets, Habibi), Арт Шпигелман (“Маус”), Ерже („Приключенията на Тентен“)

Advertisements