Носителки на Гранд Мастър за фантастика

Мемориалната награда Гранд Мастър на името на Деймън Найт се връчва на церемонията на престижните награди за фантастика Небюла. Всяка година от 1975 насам, Асоциацията на писателите на научна фантастика и фентъзи в Америка избира един жив писател с голям принос в областта.

Дами, които са удостоени с честта са:

1984 Андре Нортън

2003 Урсула ле Гуин

2005 Ан Маккафри

2012 Кони Уилис

2016 Каролайн Чери

Advertisements

Модерна фантастика

Благодарение на Кейт Уилхелм (р. 1928), не един автор на научна фантастика и фентъзи е получил шанс да види произведението си публикувано. Веднъж решила, че може да напише по- добре четеното отколкото е било, тя прави всичко възможно да остави света на фантастиката по- богат. Израснала с четирима братя и само една сестра, Кейт Гертруд Мередит не е много общително дете, главно заради говорния си дефект. Животът на семейството е труден. Налага й се да работи от тийнейджърка. Още съвсем млада тя се омъжва за Йохан Уилхелм, от който има три деца. Кейт пише докато те спят. Още първият й разказ „Космическият кораб, дълъг миля“ (1957) е приет за публикуване. Първият й роман пък е трилърът „По- горчив от смъртта“ (1962). С втория си съпруг Деймън Найт организира практически занятия за начинаещи автори, а заедно изнасят също и лекции в университети в Южна Америка и в Азия до смъртта му през 2002 г. По- известни нейни разкази са фантастичните Where Late the Sweet Birds Sang (1975), The Girl Who Fell into the Sky (1986) и Forever Yours, Anna (1987). Написва близо тридесетина самостоятелни романа. Известни нейни серии са криминалните „Констанс и Чарли” за двойка психоложка и частен детектив, които решават престъпления, и серията за адвоката на защитата от Орегон „Барбара Холоуей”.

Бъдещето. Пътуване в пространството, или космологията. Алтернативни вселени. Пътуване във времето. Роботи. Чудни изобретения. Безсмъртие. Катастрофи. Извънземни. Супермен. Други измерения. Вътрешното пространство, или психиката. Това са идеите, които са от съществено значение за научната фантастика.Явленията се променят, основните идеи не го правят. Тези идеи са същите философски понятия, които са интригували човечеството през цялата история.

Американката Кони Уилис (р. 1945) е спечелила невероятните единадесет (!) награди „Хюго“ и седем „Небюла“. Тя пише предимно научна фантастика. Първият си роман „Водна вещица“ (1982) написва в сътрудничество със Синтия Фелис, с която работи по още няколко проекта. Един от сборниците й с разкази пък е озаглавен „Огнена вещица“ (1984). Най- известни са романите й от поредицата „Оксфордско пътуване във времето“: „Книга за страшния съд“ (1992), чиято втора част To Say Nothing of the Dog (1998) е още по- забавна. Всъщност учените от известния университет използват пътуването във времето, за да изучават историята, но разбира се не всичко върви по план. Една от скорошните й по- забележителни книги е от същата серия: Blackout/All Clear (2010), в две части, разказва за Втората световна война, въпреки че пак не липсват фантастичните елементи. През 2011 г. Констанс е обявяена за Гранд Мастър. Днес живее в Колорадо със съпруга си, физика Конрад Уилис, от когото има една дъщеря. В една от книгите си твърди, че всичко за сюжета е научила от дейм Агата Кристи.

Защо само ужасните неща стават мании? си помислих. Въртенето на очи и Барби и хлебен пудинг. Защо никога не е шоколадов чийзкейк или самостоятелно мислене?

Котките, както знаете, са доста непропускливи на заплахи.

И всяко място и време, за които даден автор пише е въображаемо, от Оз до Ел Ей на Реймънд Чандлър, до Лондон на Дикенс.

Управлението се интересува само от едно нещо. Документация. Те ще простят почти всичко останало – превишаване на разходите, груба некомпетентност, наказателни обвинения- стига документацията да е попълнена надлежно. И внесена навреме.

Кидж Джонсън (р.1960) е работила дълги години като редактор, включително за комисковата къща Dark Horse. Организирала е писателски работилници, в допълнение към преподаването на Творческо писане в университета в Канзас. Въпреки че има написани три романа, голяма част от творчеството й са разкази, които й носят множество награди. Например с новелата „Човекът, който прекоси мъглата“ (2011) взима както „Хюго“, така и „Небюла“. В романите си за Хейанския период „Жената лисица“ (2000) и „Фудоки“ (2003), Кидж адаптира някои японски митове. В момента прави проучване за серия романи, където действието се развива в Англия през Джорджианската епоха, т.е. по времето на Джейн Остин.

Щастието е най-приятната сред емоциите; заради това, е най-опасната. След като веднъж почувства щастие, човек ще направи всичко, за да го поддържа, и когато го загуби, ще тъгува.

Защото ако нещо наистина се обърка, ще имаш нужда това, което чувстваш да е от значение, за някой някъде, така или иначе.

Любовта е любопитство понякога. Съсредоточено учудване за другия.

Още: Октавия Бътлър („Зора“)