Книги променили света

„Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу

Според очевидци, когато Линкълн се среща с Хариет Бичър Стоу през зимата на 1862 г., той й отправя следния поздрав: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“. Не съвсем ласкаво, но показващо значимостта на авторката изказване. По това време президентът бави обявяването на края на робството в интерес на разбирателството между двете страни. Когато „Чичо Томовата колиба“ се появява на бял свят някои мислят, че е твърде мека, други твърде радикална, а трети я обвиняват, че не е достоверна. Затова Хариет съставя книга с библиография, обяснителни бележки и източници по случая, но достойнството на романа се крие в това, че показва човешкото лице на робството. Разбира се, конфликтът назрява поради икономически сили и несъответствия между Севера и Юга, не само призива към аболиционизъм. По време на Гражданската война Хариет критикува търговците, които продължават да изкупуват памук. Отвъд океана, в Обединеното кралство, през 1853 г. тя е приета като знаменитост, а кралица Виктория урежда каретите им да се разминат, за да може да й кимне, тъй като иначе я съветват да не приема такава противоречива фигура. По време на трите си обиколки из Европа посещава още Италия.

В такива тежки минути сърцето не дава на сълзите да бликнат. От него капе само кръв, много кръв, но то мълчи…

„Черният жребец“ на Ана Сюъл

Като малка, Ана Сюел се подхлъзва на връщане от училище. Този инцидент води до окуцяването й. Затова когато ходи трябва да ползва патерици, но предпочита карети. Това несъмнено допринася за развиването на любовта й към конете. Майка й пише религиозни книжки за деца, а Ана редактира. Единственото собствено произведение тя диктува поради влошеното си здраве. Отнема й години: от 1871 до 1877. Романът „Черният красавец“ е публикуван няколко месеца преди смъртта на авторката му. Правата на животните през очите на кон по време когато на практика всяка дейност, която днес се извършва от машини или превозни средства се е падала на конете. Продадени са 30 милиона копия, а хората преосмислят отношението си към тези великолепни животни.

Наричаме ги глупави животни, и те са такива, защото не могат да ни кажат как се чувстват, но те не страдат по- малко, защото им липсват думи.

„Тиха пролет“ на Рейчъл Карсън

Биолог и учен, който публикува трилогия за океанския живот, Рейчъл Карсън има голяма роля за разбирането ни как човекът може да влияе на природата. Нейните разкрития водят до откриването на вредите, причинени от синтетичните пестициди , което води до забрана на ДДТ- инсектицид, който парализира нервната система на насекомите. Заедно с книгата й „Тиха пролет“ (1962) довеждат до създаването на агенцията за защита на околната среда на САЩ, а впоследствие и на глобалното движение за околната среда. При публикуването й, химическата промишленост се опитва по всякакъв начин да дискредитира авторката, включително издавайки пародия на произведението. Процесът за написването на „Смълчана пролет“ отнема четири години, като първоначално Рейчъл се опитва да привлече към каузата писателя Е.Б. Уайт („Елементите на стила“, „Стюарт Литъл“, „Паяжината на Шарлот“), журналисти и учени, но в крайна сметка романът става нейн самостоятелен проект.

Тези, които съзерцават красотата на земята, намират запаси от сила, които ще издържат докато трае живота. Има нещо безкрайно изцерително в повтарящите се рефрени на природата – увереността, че зората идва след нощта, а пролетта след зимата.

„Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар и „Женската мистика“ на Бети Фридан

Блестящи и свободомислещи жени от отдавна се борят за правото на образование, частна собственост и контрол върху личността си. Сред имената им се открояват Мери Уолстънкрафт, Кейт Шопен и Вирджиния Улф. Но следните писателки успяват да хвърлят светлина върху по- незабележимите и неуловими аспекти на феминизма. Те правят ефемерното- солидно и неназованото- понятно.

Екзистенциалисткото и феминистко есе „Вторият пол“ (1949) на Симон дьо Бовоар излиза пет години след като на всички жени в България е дадено правото да гласуват. В западния свят по това време се счита, че първата вълна на феминизма, а именно отвоюването на формални права е малко или много приключила. В някои страни този процес още тече. Но тогава движението е имало нужда от нови цели. Двата тома разглеждат въпроса от множество перспективи: литературна, историческа, социологическа, медицинска. Симон отхвърля или смята за незадоволителни други подходи като биологията, психоанализата и историческия материализъм. Безпокои я най- вече статута на другост, която жената има спрямо мъжа. Проектът й се опитва да отговори на въпроса как се постига да си освободена и самостоятелната жена. Приемът във Франция е враждебен, в по- религиозните страни книгата е цензурирана, но в първите години преводите на немски, английски и японски имат най- голям успех, като с всяко година влиянието на трактата расте.

Така с негова помощ десетилетие по- късно Бети Фридан осъзнава, че приятелките й домакини, макари и материално осигурени са нещастни. За това допринася и анкета, която тя провежда на 15-годишнината на випуска си. Първоначално се опитва да публикува статия на тази тема, но никое списание не смее да рискува. Бети открива повсеместен, но неопределен „проблемът, който няма име“: разминаването между образа на щастливата домакиня/ нещастната кариеристка, който медиите налагат, за да увеличават печалбите си и действителността, както и целият пропилян потенциал. След издаването на „Женската мистика“ (1963), Бети получава множество писма от жени, припознали се в книгата. По този повод основава Националната организация на жените. Самата тя завършва с почести психология, като по време на следването си работи за политически ориентирано списание, но журналистиката остава на втори план в името на семейството.

Човек не се ражда жена, човек става жена. -Симон дьо Бовоар

В почти всяка професионална област, в бизнеса и в изкуствата и науките, жените все още са третирани като второкласни граждани. Би било голяма услуга да се каже на момичета, които възнамеряват да работят в обществото, да очакват тази едва доловима, неудобна дискриминация- кажете им да не стоят тихо, и да се надяват, че ще отмине, а да се борят срещу нея. Едно момиче не трябва да очаква специални привилегии заради пола си, но и не трябва да се „приспособи“ към предразсъдъците и дискриминацията. -Бети Фридан

Три романа под 200 страници

Броени дни остават до края на годината. Ако сте си поставили за цел определен брой книги, ето някои, които са супер кратки. Но всяко друго време също е подходящо за прочитането на тези класически произведения. Всички препоръчани по- долу книги са под двеста страници, а някои дори по- малко. Приятно четене!

„Франкенщайн (или новият Прометей)“ от Мери Шели

Нищо чудно, че „Франкенщайн“ не е толкова дълга книга; все пак Мери Шели я пише за денонощие. Младият Виктор Франкенщайн като че ли има всичко: кариера, годеница и подкрепата на семейството си. Но амбициите му го отвеждат на работа в университета, където дръзките му експерименти имат неочакван резултат. Читателят незапознат с романа би се учудил от съчувствието и топлотата, с които е описано чудовището на Франкенщайн. И все пак то си остава опасно. Книгата е свидетелство за нежеланите и непредвидими последици, които може да има неконтролируемия научен прогрес. В този смисъл е задължително четиво за скоростния двадесет и първи век.

„Пробуждане“ от Кейт Шопен

Един от първите текстове, които навлизат в дълбоки води, в опит да проникнат в същината на женската съдба е на американката Кейт Шопен. Говори се, че краят е променен; в противен случай никой не би приел да публикува такова прямо и непочтително произведение.

„Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ от Мюриел Спарк

Считан за най- добрия роман на шотландската писателка Мюриел Спарк, „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ представя на читателя една нетрадиционна героиня, която все пак крие някои от характерните черти на жени след войната. С прилично наследство, но за разлика от други в същото положение госпожица Броуди избира не пътешествията и развлеченията, а оформянето на млади характери. В кръга й са зачислени шест момичета, чиято преданост и съдба, дори и да не им харесва, са свързани с тяхната класна ръководителка мис Джийн Броуди. Романът е донякъде старомоден, но разглежда идеи, които са актуални до днес като възпитание, влияние и дълга да се възползваш максимално от „разцвета“ си. На български е издаден в книжно тяло с „Балада за Пекъм рай“ от същата авторка.

Read More »

Деветнадесети век | Бунтовничките (част 3)

Немската писателка Малвида фон Майзенбуг (1816 – 1903) може да се похвали с приятелството си с гениите на епохата Фридрих Ницше и Рихард Вагнер. Автобиографията й „Мемоарите на един идеалист“ е публикувана анонимно. По време на престой край Неапол, на който го кани, Ницше намира време и вдъхновение да започне „Човешко, твърде човешко“, а Пол Ре- „Произходът на моралните чувства“. Малвида е предпоследното от десет деца на френски хугеноти, като двама от братята й стават министри. Тя не е съгласна с политическите възгледи на семейството си и решава да живее самостоятелно, първоначално в комуна, а впоследствие заминава за Англия, където се издържа с преводи и преподаване. По- късно се премества в Италия. Малвида фон Майсенбъг почива и е погребана в Рим.

Но страхът да не бъда грешно разбрана, да бъда взета просто за болна или луда, и да не нарушавам покоя на другите ме накара да държа устата си затворена.

Американската феминистка Шарлот Пъркинс Гилман (1860 – 1935) изнася лекции като социолог. Интересува се и от печеленото и правилното управление на финансите („Жените и икономиката„). Пише поезия, разкази и утопичния роман „Хърланд“ (1915), в който трима другари откриват изолирано женско общество.  Още като малка баща й изоставя нея и брат й в бедност. Лелите им се редуват да се грижат за тях, а Шарлът е племенничка и на Хариет Бичър Стоу. В автобиографията си The Living of Charlotte Perkins Gilman описва интереса си към естествената философия и най- вече дисциплината позната ни като физика. По- късно рисува за препитание нещо подобно на съвременните визитки. Омъжва се за художника Чарлз Уолтър Стетсън. След раждането на единственото им дете Катрин страда от душевно заболяване, което използва за материал в полубиографичния си разказ „Жълтият тапет„. Двамата се разделят, което е нещо необичайно за времето. През 1900, Шарлот се омъжва за братовчед си и се премества в Ню Йорк.

Смърт? Защо е цялата тази врява около смъртта? Използвайте въображението си, опитайте да си представите свят без смърт! Смъртта е съществено условие за живот, не зло.

Американката Кейт Шопен (1850 — 1904) е една от най- значимите фигури във феминизма. Катрин О’Флеърти се пада средното дете в ирландско- френско семейство. На двадесет години се омъжва за Оскар Шопен и се премества в Ню Орлиънс. В Луизиана се запознава и с креолската култура, която по- късно ще опише. Ражда млада шестте си деца. Като лек за депресията й след смъртта на съпруга й и майка й в последователни години, приятел препоръчва писането. Така се появява на бял свят романът At Fault (1890), който няма голям успех. Следват колекции с разкази Bayou Folk (1894) и A Night in Acadie (1897). В „Пробуждането“ (1899) създава героиня, която отхвърля налаганите й от обществото ограничения. Книгата е зле приета, а повторното й издание е чак след Втората световна война. Умира от кръвоизлив в мозъка.

Може би е по-добре да се пробудиш в края на краищата, дори и да страдаш, отколкото да останеш лековерен за илюзиите през целия си живот.

Алтернативи: Фридрих Ницше („Човешко, твърде човешко“), Болеслав Прус („Еманципантки“), Ги дьо Мопасан („Бел Ами“)

Следваща част: Поетесите на деветнадесети век