Четиво за фенове на Батман и Супермен

the-bat-1926

Прилепът | Мери Робъртс Райнхарт (1920)

Един от създателите на Батман- художникът Боб Кейн твърди, че „Прилепът“ е едно от вдъхновенията зад образа на черния рицар. Обаче Прилепът е надарен престъпник, който тероризира града без никой да съумее да разкрие самоличността му. Нещата се преобръщат, когато той се премества в провинцията, където шестдесет и няколко годишната необвързана нюйоркчанка от благородна фамилия Корделия ван Гордер, зажадняла за приключения и интрига, се впуска по петите му. Дамата не си поплюва, а всяващата страх тъмна фигура ще намери достоен противник. В цялата патклама и разследването на смъртта на банкера- собственик на имението, в което са отседнали, и на изчезналите пари ще се включат племенницата, ирландската прислужница, която подскача при най- малкия шум, и японския иконом Били. Професионален детектив също е извикан. Интересно е, че книгата е написана по едноименната пиеса, която от своя страна е адаптация на романа на Мери Робъртс Райнхарт „Кръглото стълбище“. Самата Мери е не по- малко интересна от героите си- бива военен кореспондент в Белгия, преборва рака и оцелява след като филипинския й готвач я прострелва, освен че дава началото на клишето за иконома, който стои зад престъпленията. Наричат я „американската Агата Кристи„, въпреки че пише преди британската дейм.

проект Гутенберг / librivox | филм (1926)

 

the-scarlet-pimpernel-1934

Аленото огнивче | Емушка Орси (1905)

Унгарската баронесата Ема Орси се сочи за създател на оригиналния „герой с тайна самоличност“, които предшества шпионите и супергероите. Нейният сър Питър Блейкни е начело на тайна лига по време на Френската революция, която помага на благородници да избегнат гилотината. Той е майстор на маскировка и шпагата, освен че успешно заблуждава обществото, че е празноглав денди. По петите му е безскрупулният агент Шовелен, изигран от младия сър Иън Маккелън в една от екранизациите. Важна роля играе също съпругата му Маргьорит, най- красивата актриса в цял Париж, но спорно е дали човек може да й се довери. Емушка Орси публикува романа след серия детективски разкази и успешна пиеса по темата, поставена в лондонския Уест Енд. Следват редица продължения в книжен формат, както и половин дузина филми и телевизионни сериали.

проект Гутенберг / librivox версия1 версия2 | филм (1934)

 

the-mark-of-zorro-1920

Зоро: Легендата започва | Изабел Алиенде (2005)

Художникът Джо Шустър, един от създателите на Супермен, признава, че взаимства позата на любимия бойскаут на Америка от изпълнението на Дъглас Феърбанкс в „Знакът на Зоро“ (1920). Батман също възприема много от приключенските филми от онова време, като този специално е цитиран като вдъхновение. Маскираният благородник от испански произход и отмъстител Зоро също е кръстен на животно, но в случая това е лисицата. Появява се за първи път през 1919 г. в писанията на Джонстън Маккъли, полицейски репортер и любител на историята. Едно от последните му превъплъщения е в едноименния роман на Исабел Алиенде, който този път се опитва да проследи живота на Диего де ла Вега преди да стане Зоро, както и някои исторически събития. Подобно на Батман, идалгото носи черно, има плащ и маска, и защитава бедните и онеправданите от престъпници.

в сайта на издателствотофилм (1920)

Advertisements

Първите детективски истории: от Дюпен до Поаро

Няма съмнение коя е първата детективска история: „Убийство на улица Морг“ (1841) на Едгар Алън По. В нея се представя известният детектив Огюст Дюпен.

Но не е толкова лесно да се каже кой е първият детективски роман. Дълго се смятало, че това е „Лунният камък“ (1868) на Уилки Колинс, или може би тази чест се пада на по- ранния му роман „Жената в бяло“ (1859). Друг кандидат е „Мистерията в Нотинг Хил“ (1862-3), написан от неизвестният Чарлз Феликс, като кой се крие зад псевдонима е разкрито съвсем наскоро. Романът е съставен от писмата, които следовател изпраща до фирмата си в опит за разкриване на застрахователна измама.

Но дори и преди раждането на жанра редица викториански автори пишат криминалета и мистерии като Емил Габорио, Чарлс Дикенс, Мери Брадън и баронеса Орси. Дори още по- ранни романи като „Ема“ на Джейн Остин се считат за ‘прото-детективски“, въпреки че там няма убийство.

Когато жанрът набира популярност, дори зетят на сър Артър Конан Дойл- Е.У. Хорнунг измисля пародийни историйки за крадеца- джентълмен А. Г. Рафълс (1898). А да не забравяме, че Том Сойър също става детектив (1896).

Но върха на брилянтността и до днес си остава Шерлок Холмс (1887). Логичният му ум в противовес на музиката и опиатите, към които е пристрастен, създават герой едновременно далечен, но и разбираем. Не случайно имитаторите се роят.

Ето и жените, които изпреварват великия детектив или до такава степен разрушават очакванията, че образите им се открояват и запомнят:

Една от първите жени, които избира за тема разследването на престъпления, и то от гледната точка на детектив, е австралийската писателка Мери Форчън (ок.1833 – ок.1910). Естествено, тя пише под псевдоним- У.У. или още Уайф Уандър. Нейният „Албумът на детектива“ излиза в продължение на десетилетия (1868 до 1908) във всекидневника Australian Journal. И така става първата най- дълга сериализирана детективска история в света. В актива й има над 500 разказа. Най- често пише от гледната точка на детектив Марк Синклер, австралийски полицай. Други нейни истории са събрани под различна форма като например в „Следи от престъпление„. Мери е родена в ирландския град Белфаст. Придружава баща си в Канада, където се омъжва за Джоузеф Форчън (1851), от който има един син. Оставя съпруга си за да последва баща си в търсене на злато в Австралия. Там сключва втори брак. В късните си години, Мери губи зрението си и се пропива, а смъртта й остава незабелязана от пресата, тъй като не пише под своето име.

Случаят бе поставен в ръцете ми, и тъй като представяше толкова големи трудности, които да изглеждат за един обикновен наблюдател почти непреодолими, а превъзмогването им е вероятно да заслужи одобрение в правилния срок, аз с радост приех задачата.

Други писателки от деветнадесети век, които пишат за престъпления и мистерии са:

Англичанката Катрин Кроу (1803-1876), която след „Приключенията на Сюзан Хоупли“ (1841), „Неизвестното оръжие“ и няколко други сензационалистки романи, се обръща към свръхестественото.

Елън Ууд (1814 – 1887), известна още като г-жа Хенри Ууд по името на съпруга си, неуспял банкер, пише супер популярната за времето си сензационалистка пиеса East Lynne, превърната и в роман. Дори Лев Толстой чете нейни книги.

И разбира се, щом става дума за сензационализъм, няма как да не споменем жената, която ни оставя най- четените такива романи Мери Елизабет Брадън (1835 – 1915), авторката на “Тайната на лейди Одли”.

Отвъд океана, първият автор, който пише детективски истории е Анна Катарин Грийн (1846-1935). Романът й „Случаят Левънуърт“ (1878) е може би и първият истински бестселър в Съединените щати, десетилетия преди Холмс. Познанията за разследвания, законови и полицейски въпроси, черпи от баща си, който е адвокат. Получава колежанско образование, което е рядкост тогава; а има амбиции да стане поет. Съпругът й, който по- късно ще има успех като мебелен занаятчия, участва като актьор в постановката на романа. Последващи книги ще имат същия герой- младия влюбен адвокат Ебенизър Грайс, но Ана пише и за други протагонисти и сюжети.

Въпреки, че не съм имал приключения, аз се чувствам способен на тях.

Друга американка Хариет Елизабет Прескът Спофорд (1835– 1921) пише разточителни готически романси, поеми, но и детективски романи като „Крадецът в нощта“ (1872).

Наричана „американската Агата Кристи“, въпреки че пише първия си детективски роман 14 години преди нея, Мери Робъртс Райнхарт (1876 – 1958) има живот не по- малко скучен от писането си. През първата половина на живота си семейството й има сериозни и хронични финансови затруднения. Учи хомеопатия, а бащата на четирите й деца е лекар. През Първата световна война става кореспондент в Белгия. По- късно основава издателска къща. Преборва се с рак на гърдата. Готвачът й, филипинец, стреля по нея. Нейният герой, костюмираният престъпник Прилепът (1920) е сочен за едно от вдъхновенията зад Батман. Неговата книга е една от първите книжни аудиозаписи, а героят се явява и на голям екран. Най- известният й роман е „Кръглото стълбище“ (1908). Във „Вратата“ (1930) извършителят се оказва икономът, откъдето идва и клишето.

Тя имаше младежка теория за любовта, че е нещо жестоко, бурно и страстно. Тя си мислеше, че любовта изискваше, не знаейки, че любовта първо дава, и тогава иска.

Но кралица на детективския роман остава и до днес английската дейм Агата Кристи (1890 – 1976). Първоначално тя се пробва с певческа кариера, но идва войната. Докато работи като медицинска сестра във Франция, научава за видовете и действието на отровите. Първият й съпруг Арчибалд е пилот в Кралския флот; а вторият- Макс Малоун, с който остава близо петдесет години- археолог, когото придружава на разкопки в Близкия изток. Първата книга на Агата, която въвежда образа на белгийския детектив със засукан мустак Еркюл Поаро, „Тайнствената афера в Стайлс“ (1917, издаден 1920) няма такъв голям успех. Но тя не се отказва, и създава фурор в жанра с „Убийството на Роджър Акройд“ (1926), най- яркият пример за роман с „ненадежден разказвач„. Подобен е случаят и с „И тогава не остана никой“ (позната още като „Десет малки негърчета„, 1939)- може би най- известният й роман, ако не броим „Убийство в Ориент Експрес“ (1934). Тук разследването се води от Поаро, но Агата създава и други герои- като двойката детективи Томи и Тапънс, или неповторимата мис Марпъл. Пише дузини и половина пиеси, като „Клопката“ държи рекорда за най- дълго играна театрална постановка в света. Освен това към близо стотината романа, можем да добавим шест романса под псевдонима Мери Уестмакот.

Любопитна мисъл е, но само когато видиш хората да изглеждат смешно, осъзнаваш просто колко много ги обичаш.

Обичам живеенето. Понякога съм била диво, отчаяно, остро нещастна, опустошена от тъга; но въпреки всичко все още знам съвсем сигурно, че просто да си жив е велико нещо.

Алтернативи: Едгар Алън По („Убийство на улица Морг“), Уилки Колинс („Лунният камък“, „Дамата в бяло“), Гилбърт Кийт Честъртън („Невинността на отец Браун“), сър Артър Конан Дойл („Шерлок Холмс“)

Бел епок и войната | Славянките (част 3)

Ивана Бърлич Мажуранич (1874 – 1938) е внучка на хърватският политик и поет Иван Мажуранич, от чията личност и творчество е изключително повлияна. Съпругът й е също политик, а и адвокат. Въпреки че е майка на шест деца, става първата жена член на Югославската академия на науките. Два пъти е номинирана за Нобелова награда. Наричат я „хърватския Андерсен“, сравняват я с Толкин заради митологията в приказките й. Най- известна е с книгата „Чудните приключения и нещастия на калфата Хлапич“, а в „Приказки от стари времена“ на базата на славянския фолклор създава съвършено нови и свежи небивалици.

Това е разказ за чудното пътуване на чирака Хлапич. Хлапич беше малък като лакът, весел като птица, храбър като Крали Марко, мъдър като книга и добър като слънце. И защото беше такъв, затова изплува щастливо от много беди.

Ема Магдолина Розалия Мария Жозефа Борбала Орси де Орси има име достойно за героиня на Астрид Линдгрен. Баща й е композитор, а майката- благородничка, което и налага напускането на Унгария, под заплаха от селки въстания. Семейството се премества за известно време в Будапеща, след това в Брюксел и Париж, докато накрая не се установяват в Лондон. В академията по изкуства, тя среща бъдещия си съпруг- илюстратора Монтагю МакЛийн Барстоу, син на свещеник, за който се омъжва през 1894г. Имат един син, но финансовото им положение не е добро. Ема помага в работата, а по- късно се опитва и да пише, но първият й роман не е успешен. Създава си фенове със серия детективски разкази, публикувани в списанието Royal Magazine. На тази основа, баронеса Емушка Орси (1865-1947) гради пиесата и по- късно приключенския си роман (и цяла поредица, посветена на) „Аленото огнивче“ („Скарлет Пимпернел„). В него се разказва за приключенията на аристократа сър Питър Блейкни по време на Френската революция. Това е и предшественика на множеството истории за шпиони и супергерои, които се пишат и до днес. Оригиналният „герой с тайна самоличност“. Холивудската екранизация от 1934г. с Лесли Хауърд си остава една от най- добрите.

Само когато сме много щастливи, може да понесем да се взираме весело върху огромната и безгранична шир от вода, плъзгаща се пак и пак с такова упорито, дразнещо еднообразие, под съпровода на нашите мисли, независимо дали тежки или радостни. Когато са радостни, вълните повтарят като ехо тяхната радост; но когато са тъжни, тогава всяка разбиваща се вълна, както се плъзга, изглежда носи допълнителна тъга, и ни говори за безнадежност и за дребнавостта на всички наши радости.

Правнучка по майчина линия на сър Джордж Еверест, на който е кръстен най- високия връх на земята. Дъщерята на известния математик Джордж Бул, Етел Лилиан Войнич (1864 – 1960) може и да не живее на континента, но пише славянска литература. Радетел е на каузата за свободата на Русия, където преподава музика няколко години. Написва и „Руският хумор“. Поради естеството на романите си („Джак Реймънд“, 1901; „Олив Ладъм“, 1904; Прекъснато приятелство“, 1910; „Свали си обувките“, 1945) получава необикновена популярност в Съветския съюз и други комунистически държави. Освен писателка е и композиторка, на което занимание ще се посвети с предимство след 1910г. Съпругът й е антикварът Уилфрид Войнич. В последните си години живеят в САЩ, а пепелта й е разпръсната в Сентръл парк в Ню Йорк. Най- четеното й произведение „Стършел“ разказва за красивия идеалист Артур Бартън, който се отдава на каузата на революцията, нищо че това го противопоставя на своя падре, на който дължи обучението си и още нещо. За музиката от филма се грижи композиторът Дмитри Шостакович.

Какъв е смисълът на клетвите? Не те обвързват хората. Ако си убеден в това, което чувствуваш, ти си обвързан. Ако не си убеден — нищо не е в състояние да те обвърже.

Алтернативи: Хенрих Сенкевич („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „ Quo vadis?“), Бранислав Нушич („Автобиография“), Ярослав Хашек („Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“); Ерик Амблър („Епитафия за един шпионин“)

Следваща част: Поетесите