Замъци и пъстри чорапи | Средата на века

Малката Анна Емилия Ериксон пораства в китно стопанство с батко си и две сестрички. На седемнадесет започва да работи като репортер, а година по- късно забременява, отказва да се омъжи и заминава за столицата Стокхолм, където учи за секретарка. Дава детето за отглеждане, а по- късно родителите й го прибират във Вимербю. През 1931 г. се жени за шефа си от „Кралския автомобилен клуб“, Стюи Линдгрен, а три години по- късно се ражда дъщеря им Карин. За нея, по време на боледуване на 7 годиники, тя написва историята на странно момиченце, чието име й дава дъщеря й. Така се ражда „Пипи Дългото чорапче“ (1945), а нейните приключения следват едно след друго в ,,Пипи се качва на борда“, ,,Пипи в южните морета“, и ,,Пипи след коледното тържество“. Астрид Линдгрен (1907 – 2002) става една от най- популярните шведски, а и световни писатели. На нейното перо (впрочем тя стенографира почти всичко) дължим любими герои от детството като дребния мъж в разцвета на сили си „Карлсон, който живее на покрива“ (1955), палавия „Емил от Льонеберя“ (1963) и „Братята с лъвски сърца“ (1973). Други нейни героини са Кати, дъщерята на разбойника Роня и други лудетини. Интересно е, че заради нейната данъчна декларация за 102 %, социал-демократите, на които е поддръжник, губят изборите. Почива в съня си.

Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.

То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.

Бащата на австралийката Доди Смит (1896 –1990) почива, когато тя е едва на две годинки, а майка й се омъжва повторно, след което семейството заминава за Лондон. Като млада тя постъпва в драматическа школа, а после играе в спектакли. Тъй като става все по- трудно да намира работа, тя се залавя да пише пиеси. Първият си роман „Моят замък“ (1949), Доуди пише в САЩ. Но известна я прави най- вече детската книга „101 далматинци“ (1956), която Уолт Дисни адаптира за голям екран. Издава няколко автобиографии, първата от които Look Back with Love: a Manchester Childhood (1974).

Пиша тези редове, седнала в кухненската мивка. По- точно- стъпила съм в нея, а останалата част от тялото ми се намира върху плота. Постлала съм си одеялцето на кучето и ватирания маншон, с който покриваме чайника, когато запарваме чая.

Може би ефектът намалява след време, може би хората, родени в лукс, не го забелязват, но лично за мен този богаташки климат винаги ще довежда до притъпяване на усещанията. Вероятно той отнема блясъка на радостта по същия начин, по който отнема горчивината от тъгата?

От семейство на обучители от Лондон, Даяна Уейн Джоунс (1934 – 2011) прекарва детството си с двете си по- малки сестри из графствата на Англия в опит да се евакуира заради войната. В оксфордския колеж, където учи, посещава лекции на Клайв Стейпълс Луис („Хрониките на Нарния“) и Дж.Р.Р.Толкин. През 1956 г., годината на завършването й, се омъжва за преподавателя по средновековна литература Джон Бъроу, от когото ще има трима сина. Най- дълго Даяна пише за паралелните светове, до които пътува героя й Кристофър Чант в поредицата „Крестоманси“ (1977- 2006), която се състои от 7 книги, първата от които „Омагьосан живот“, а последната „Яйцето Пинхоу“. Друга нейна фантастична серия е „Квартета от Дейлмарк“ (1975- 1993), разказваща за децата на пътуващи музиканти, които укриват беглец. В двете част на „Тъмният господар на Деркхолм“ (1998) пък писателката се опитва да изгради пародия на типичните фантастични четива. От другата й поредица по- популярна е втората книга „Конспирацията „Мерлин”. Поредицата от три части „Ходещият замък на Хаул“ (1986), историята на момиче превърнато в старица, е анимиран от може би най- добрия жив аниматор Миядзаки. Някои от самостоятелните й романи са „Страшилището долу“ (1974), „Времето на призрака“ (1981) и „Огън и бучиниш“ (1985). Пише и ръководство за клишетата във фантастичната литература, озаглавено The Tough Guide To Fantasyland (1996). Тя е една от любимите писателки на Нийл Геймън. Почива преди три години от рак.

Задоволете се с това, което можете да получите, но първо поискайте Света.

Капризното сърце е единствената константа в този свят.

Често съм забелязвала, каза Фиона, че когато хората казват: “ Това не може да се случи в днешно време „, го казват, защото то се случва.

Алтернативи: Ерих Кестнер („Антон и Точица“), Михаел Енде („Приказка без край“), Тери Пратчет („Цветът на магията“)

Advertisements

Четиво за зимата

„Анна Каренина“? „Мидълмарч“? Не, студените дни, които предстоят, са подходящи за по- леки и занимателни книги. Нека оставим тежестта за пухестите и топли палта, които се налага да навличаме. Когато всичко е сиво, когато е снежно сияйно, най- добре е да се изгубиш в някой увлекателен роман. За предпочитане с чаша топла напитка в ръка. Разбира се, естествения избор е дебели томове фантастика, но ето и някои други романи, подходящи за целта.

„Моят замък“ на Доди Смит

Любима на няколко поколения жени, тази класика разказва за младо момиче, което живее в мизерия с ексцентричния си баща, мащехата си и невероятно красивата си по- голяма сестра в замък. В скромна стаичка е настанено и момчето на старата прислужница, което е влюбено в нея. Касандра мечтае да стане писателка като Джейн Остин, затова се упражнява като пише редовно в дневника си. Скучното ежедневие е нарушено при идването на двамата сина на собственика на замъка. Сега й предстои да прозре в собственото си сърце, да възобнови писателската кариера на баща си и да опознае по- добре сестра си.

Колкото до Доуди Смит, може би името й ви е известно от „101 далматинци“. Да, тя е създателката на Круела де Вил.

„Приказките на Ева Луна“ на Изабел Алиенде

Вплетени в магическия реализъм, приказките на изстрадалата Ева Луна отразяват необятния спектър на човешките страсти. Дори и да не са най- веселите със сигурност могат да ви пренесат в един по- различен свят. Ако приказките са завладели въображението ви, прочетете и за не по- малко завладяващата съдба на разказвачката Ева Луна.

„Един труп в повече“ на Елис Питърс

Благ, но и врял и кипял. Бивш оръженосец в Кръстоносните походи, брат Кадфел е решен да търси справедливостта. Бенедиктински монах от средновековното абатсво Шрусбъри, той живее в интерсни и опасни времена. Историята на Англия се кове на прага на любимата му градина с билки. Политическият контекст е неотменна част от събитията, в които брат Кадфел участва, но не се натрапва.

Въпреки всички трудности на жанра, Елис Питърс изгражда солиден и непредвидим сюжет. Образите й също са майсторски изградени; дори и на извършителите на злодеяния не им липсват качества и сърце. Освен това книгата е част от поредица. Горещо препоръчано!

„Шоколад“ на Джоан Харис

Какво по- хубаво в мразовитите вечери от това да седнете с любима книга и горещ шоколад. Книгата може и да не следва точно филма с Джони Деп и Жулиет Бинош, но разказваческият талант на Джоан Харис е неоспорим.

„Ангел с часовников механизъм“ на Касандра Клеър

Касандра Клеър може и да не пише много оригинално, но пише увлекателно. В тази първа книга от новата й стиймпънк поредица, ситуирана в света на „Реликвите на смъртните”, авторката се връща назад във времето, но не към обикновеното и скучно минало, а в един по- естетичен и технологично напреднал свят.

Да не забравяме и задължителните четива за това време от годината: „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс и „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът!

Научете повече за: Джейн ОстинДжоан ХарисЛуиза Мей ОлкътДжордж ЕлиътИзабел АлиендеДжоан Харис

Read More »