Магически реализъм

Магическият реализъм е литературен жанр и/или стил, при който случващите се събития сами по себе си не са странни, но техните връзки и обяснения (причини) са.

Например не е чудно гостите на празненство да се натровят, но причината да са сълзите на съкрушената готвачка вече не отговаря на опита ни за света.

Такива романи създават особена съновидейна атмосфера, където видимото крие един необятен и сложен духовен живот. Героите са взаимосвързани отвъд пространството, времето и прякото общуване.

Магическият реализъм се заражда в Латинска Америка, като с него най- често се свързват имената на (предшественика му) Хорхе Луис Борхес, както и на Габриел Гарсия Маркес и Изабел Алиенде.

Чилийката Исабел Алиенде (р. 1942) е може би най- важната латино-американска авторка днес. Преди това се занимава с журналистика. Става известна с публикуването на първия си роман „Къщата на духовете“ (1982). Първоначално спомените, описани в него, са били предназначени за писмо до умиращия й дядо. За силни жени пише и в останалата част от своеобразната трилогия, която се допълва от „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“. Друга впечатляваща нейна героиня е разказвачката „Ева Луна“ (1987), която име нелека съдба, но чиито „Приказките на Ева Луна“ (1989) са също така магични. Изабел пише за маскирания борец за справедливостта „Зоро“ (2005). Има общо над 20 книги. Някои от тях са нехудожествени като „Афродита“ (1997), отчасти готварска книга, отчасти урок за живота. Издава още трогателен мемоар, посветен на починалата й дъщеря „Паула“ (1994). Описва и собствения си живот в „Сборът на дните“ (2007), а в „Моята измислена страна“ (2003) излага разсъжденията си при връщането си в родното Чили, което напуска поради политически причини. За младите читатели пише трилогията „Градът на зверове“ (2002), разказваща за момче, което придружава баба си на вълнуваща експедиция.  Днес Изабел живее в градчето Сан Рафаел, Калифорния със съпруга си- адвоката Уилям Гордън. Новата й книга Ripper („Игра на Изкормвач“) излиза през януари 2014 г.

Писането е процес, пътешествие в паметта и душата.

Библиотеката е обитавана от духове, които излизат от страниците през нощта.

Мексиканката Лаура Ескивел (р. 1950) е една от най- известната представителка на магическия реализъм. Предпоследното от четири деца, така тя има материал, когато пише за детски програми по телевизията. Този й пост води до писането на сценарии, включително за най- известния й роман „Като гореща вода за шоколад“ (1989). Екранизацията му е режисирана от актьора и за кратко нейн съпруг Алфонсо Арау. За любов и храна става въпрос в повечето й книги като „Законът на любовта“ (1995), „Съкровени вкусотии“ (1998) и „Моряшка звездичка“ (1999). Освен това пише „Книгата на емоциите“ (2000), което представлява есета върху живота, любовта и храната. Връща се към художествената литература със „Със скоростта на желанието“ (2001) и „Малинче“ (2006), роман, разказващ за митичната ацтекска девойка, която служи за преводачката и любовница на конкистадора Ернан Кортес. През 2009 се кандидатира към социал- демократичната партия PRD за администрацията в една от мексиканските провинции.

Имам нужда от отговор в този момент, любовта не се мисли, чувства се или не се чувства.

Никой, който обича живота не може да пренебрегва литературата, и никой, който обича литература не може да пренебрегва живота.

Джоан Харис (р. 1964) е позната на читателите си главно с очарователния си роман „Шоколад“ (и продълженията „Бонбонени обувки“ и „Праскови за кюрето“), екранизиран с Жулиет Бинош, Джони Деп и Алфред Молина в главните роли. Но ако само сте гледали филма, представата ви за писането й най- вероятно е погрешна. Макар да има фантастичен елемент, главното са малките споделени човешки радости и несгоди. Романите й: „Петте четвъртини на портокала“ (2001), „Джентълмени и играчи“ (2005), наистина въздействат на сетивата, навярно защото писателката е повлияна от френското наследство на майка си, но атмосферата в тях е по- мрачна и сериозна. А разказите й („Истории оттук-оттам“, 2004; „Котка, шапка и въже“, 2012), независимо от краткостта си, са много въздействащи и дори плашещи, но не заради чудовища, а заради природни и социални сили, които не владеем. Последната серия на Джоан Харис, започваща с „Рунически знаци“ (2007), изцяло потапя читателя в свят, изпълнен с (северни) митове и пакостливи същества. Писана е за дъщеря й.

Не пишеш, защото някой поставя задание! Пишеш, защото имаш нужда да пишеш, или защото се надяваш, че някой ще слуша или защото писането ще поправи нещо разбито в теб или ще възвърне нещо към живот.

Още: Сандра Сиснерос („Карамело“), Лили Прайър („В кухнята на страстта“, „Страсти по госпожица Пондероза“), Кристина Лопес Барио („Къщата на невъзможните любови„), Анджела Картър („Адските машини за желания на доктор Хофман“), Одри Нифнегър („Пътешественикът във времето и неговата жена“), Тони Морисън („Възлюбена“), Джанет Уинтерсън („Страстта“), Читра Дивакаруни („Повелителката на подправките„)

Алтернативи: Габриел Гарсия Маркес („Сто години самота“), Марио Варгас Льоса („Леля Хулия и писачът“), Хулио Кортасар („Игра на дама“), Алехо Карпентиер („Гонитбата“), Жоржи Амаду („Габриела, карамфил и канела“); Салман Рушди („Земята под нейните нозе“), Михаил Булгаков („Майстора и Маргарита“), Харуки Мураками („Страна на чудесата за непукисти и краят на света“), Джонатан Страуд („Амулетът на Самарканд“), Марк Хелприн („Зимна приказка в Ню Йорк“) ; Жозе Сарамаго („Слепота“), Роберто Боланьо („2666“)

Advertisements

Десет неща за турне според Джоан Харис

Преди няколко дни в туитър Джоан Харис публикува списъка си с неща, необходими на всеки писател на обиколка. Тя използва етикета #TenThingsToTakeOnTour или десет неща, които да вземете на турне. Ето и най- необходимото:

1: джобно ножче. За отблъскване на преследвачи, отваряне на писма, и – нали знаете. Тирбушона.

2: Вашата незавършена творба. Било то на лаптоп, флаш памет или в бележник молескин. Дръжте я наблизо. Спете с нея.

3: рол-он мини-флакон с отпускаща лавандула & етерични масла от здравец – за самолета, & за борба с онази миризма на шунка.

4: Слънчеви очила. В случай, че трябва да изглеждате известен. Или ако слънцето ви влиза в очите…

5: Кашмирено одеяло. За стил; топлина; удобство; за слагане на главата, когато бягате от папараците.

6: Бански костюм. В случай, че има басейн в хотела ви. Или пък катастрофирате на острова на „Изгубени“.

7: Най-удобните ви маратонки. Повярвайте ми. Ще са ви нужни.

8: Шоколад. Нали знаете. За всеки случай.

9: Наистина много хубава книга.

10: Усета ви за любопитстване, учудване, откритие и нелепото. Защото това също ще ви е нужно.

Ако искате да я последвате: @Joannechocolat

Четиво за зимата

„Анна Каренина“? „Мидълмарч“? Не, студените дни, които предстоят, са подходящи за по- леки и занимателни книги. Нека оставим тежестта за пухестите и топли палта, които се налага да навличаме. Когато всичко е сиво, когато е снежно сияйно, най- добре е да се изгубиш в някой увлекателен роман. За предпочитане с чаша топла напитка в ръка. Разбира се, естествения избор е дебели томове фантастика, но ето и някои други романи, подходящи за целта.

„Моят замък“ на Доди Смит

Любима на няколко поколения жени, тази класика разказва за младо момиче, което живее в мизерия с ексцентричния си баща, мащехата си и невероятно красивата си по- голяма сестра в замък. В скромна стаичка е настанено и момчето на старата прислужница, което е влюбено в нея. Касандра мечтае да стане писателка като Джейн Остин, затова се упражнява като пише редовно в дневника си. Скучното ежедневие е нарушено при идването на двамата сина на собственика на замъка. Сега й предстои да прозре в собственото си сърце, да възобнови писателската кариера на баща си и да опознае по- добре сестра си.

Колкото до Доуди Смит, може би името й ви е известно от „101 далматинци“. Да, тя е създателката на Круела де Вил.

„Приказките на Ева Луна“ на Изабел Алиенде

Вплетени в магическия реализъм, приказките на изстрадалата Ева Луна отразяват необятния спектър на човешките страсти. Дори и да не са най- веселите със сигурност могат да ви пренесат в един по- различен свят. Ако приказките са завладели въображението ви, прочетете и за не по- малко завладяващата съдба на разказвачката Ева Луна.

„Един труп в повече“ на Елис Питърс

Благ, но и врял и кипял. Бивш оръженосец в Кръстоносните походи, брат Кадфел е решен да търси справедливостта. Бенедиктински монах от средновековното абатсво Шрусбъри, той живее в интерсни и опасни времена. Историята на Англия се кове на прага на любимата му градина с билки. Политическият контекст е неотменна част от събитията, в които брат Кадфел участва, но не се натрапва.

Въпреки всички трудности на жанра, Елис Питърс изгражда солиден и непредвидим сюжет. Образите й също са майсторски изградени; дори и на извършителите на злодеяния не им липсват качества и сърце. Освен това книгата е част от поредица. Горещо препоръчано!

„Шоколад“ на Джоан Харис

Какво по- хубаво в мразовитите вечери от това да седнете с любима книга и горещ шоколад. Книгата може и да не следва точно филма с Джони Деп и Жулиет Бинош, но разказваческият талант на Джоан Харис е неоспорим.

„Ангел с часовников механизъм“ на Касандра Клеър

Касандра Клеър може и да не пише много оригинално, но пише увлекателно. В тази първа книга от новата й стиймпънк поредица, ситуирана в света на „Реликвите на смъртните”, авторката се връща назад във времето, но не към обикновеното и скучно минало, а в един по- естетичен и технологично напреднал свят.

Да не забравяме и задължителните четива за това време от годината: „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс и „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът!

Научете повече за: Джейн ОстинДжоан ХарисЛуиза Мей ОлкътДжордж ЕлиътИзабел АлиендеДжоан Харис

Read More »