Книги променили света

„Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу

Според очевидци, когато Линкълн се среща с Хариет Бичър Стоу през зимата на 1862 г., той й отправя следния поздрав: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“. Не съвсем ласкаво, но показващо значимостта на авторката изказване. По това време президентът бави обявяването на края на робството в интерес на разбирателството между двете страни. Когато „Чичо Томовата колиба“ се появява на бял свят някои мислят, че е твърде мека, други твърде радикална, а трети я обвиняват, че не е достоверна. Затова Хариет съставя книга с библиография, обяснителни бележки и източници по случая, но достойнството на романа се крие в това, че показва човешкото лице на робството. Разбира се, конфликтът назрява поради икономически сили и несъответствия между Севера и Юга, не само призива към аболиционизъм. По време на Гражданската война Хариет критикува търговците, които продължават да изкупуват памук. Отвъд океана, в Обединеното кралство, през 1853 г. тя е приета като знаменитост, а кралица Виктория урежда каретите им да се разминат, за да може да й кимне, тъй като иначе я съветват да не приема такава противоречива фигура. По време на трите си обиколки из Европа посещава още Италия.

В такива тежки минути сърцето не дава на сълзите да бликнат. От него капе само кръв, много кръв, но то мълчи…

„Черният жребец“ на Ана Сюъл

Като малка, Ана Сюел се подхлъзва на връщане от училище. Този инцидент води до окуцяването й. Затова когато ходи трябва да ползва патерици, но предпочита карети. Това несъмнено допринася за развиването на любовта й към конете. Майка й пише религиозни книжки за деца, а Ана редактира. Единственото собствено произведение тя диктува поради влошеното си здраве. Отнема й години: от 1871 до 1877. Романът „Черният красавец“ е публикуван няколко месеца преди смъртта на авторката му. Правата на животните през очите на кон по време когато на практика всяка дейност, която днес се извършва от машини или превозни средства се е падала на конете. Продадени са 30 милиона копия, а хората преосмислят отношението си към тези великолепни животни.

Наричаме ги глупави животни, и те са такива, защото не могат да ни кажат как се чувстват, но те не страдат по- малко, защото им липсват думи.

„Тиха пролет“ на Рейчъл Карсън

Биолог и учен, който публикува трилогия за океанския живот, Рейчъл Карсън има голяма роля за разбирането ни как човекът може да влияе на природата. Нейните разкрития водят до откриването на вредите, причинени от синтетичните пестициди , което води до забрана на ДДТ- инсектицид, който парализира нервната система на насекомите. Заедно с книгата й „Тиха пролет“ (1962) довеждат до създаването на агенцията за защита на околната среда на САЩ, а впоследствие и на глобалното движение за околната среда. При публикуването й, химическата промишленост се опитва по всякакъв начин да дискредитира авторката, включително издавайки пародия на произведението. Процесът за написването на „Смълчана пролет“ отнема четири години, като първоначално Рейчъл се опитва да привлече към каузата писателя Е.Б. Уайт („Елементите на стила“, „Стюарт Литъл“, „Паяжината на Шарлот“), журналисти и учени, но в крайна сметка романът става нейн самостоятелен проект.

Тези, които съзерцават красотата на земята, намират запаси от сила, които ще издържат докато трае живота. Има нещо безкрайно изцерително в повтарящите се рефрени на природата – увереността, че зората идва след нощта, а пролетта след зимата.

„Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар и „Женската мистика“ на Бети Фридан

Блестящи и свободомислещи жени от отдавна се борят за правото на образование, частна собственост и контрол върху личността си. Сред имената им се открояват Мери Уолстънкрафт, Кейт Шопен и Вирджиния Улф. Но следните писателки успяват да хвърлят светлина върху по- незабележимите и неуловими аспекти на феминизма. Те правят ефемерното- солидно и неназованото- понятно.

Екзистенциалисткото и феминистко есе „Вторият пол“ (1949) на Симон дьо Бовоар излиза пет години след като на всички жени в България е дадено правото да гласуват. В западния свят по това време се счита, че първата вълна на феминизма, а именно отвоюването на формални права е малко или много приключила. В някои страни този процес още тече. Но тогава движението е имало нужда от нови цели. Двата тома разглеждат въпроса от множество перспективи: литературна, историческа, социологическа, медицинска. Симон отхвърля или смята за незадоволителни други подходи като биологията, психоанализата и историческия материализъм. Безпокои я най- вече статута на другост, която жената има спрямо мъжа. Проектът й се опитва да отговори на въпроса как се постига да си освободена и самостоятелната жена. Приемът във Франция е враждебен, в по- религиозните страни книгата е цензурирана, но в първите години преводите на немски, английски и японски имат най- голям успех, като с всяко година влиянието на трактата расте.

Така с негова помощ десетилетие по- късно Бети Фридан осъзнава, че приятелките й домакини, макари и материално осигурени са нещастни. За това допринася и анкета, която тя провежда на 15-годишнината на випуска си. Първоначално се опитва да публикува статия на тази тема, но никое списание не смее да рискува. Бети открива повсеместен, но неопределен „проблемът, който няма име“: разминаването между образа на щастливата домакиня/ нещастната кариеристка, който медиите налагат, за да увеличават печалбите си и действителността, както и целият пропилян потенциал. След издаването на „Женската мистика“ (1963), Бети получава множество писма от жени, припознали се в книгата. По този повод основава Националната организация на жените. Самата тя завършва с почести психология, като по време на следването си работи за политически ориентирано списание, но журналистиката остава на втори план в името на семейството.

Човек не се ражда жена, човек става жена. -Симон дьо Бовоар

В почти всяка професионална област, в бизнеса и в изкуствата и науките, жените все още са третирани като второкласни граждани. Би било голяма услуга да се каже на момичета, които възнамеряват да работят в обществото, да очакват тази едва доловима, неудобна дискриминация- кажете им да не стоят тихо, и да се надяват, че ще отмине, а да се борят срещу нея. Едно момиче не трябва да очаква специални привилегии заради пола си, но и не трябва да се „приспособи“ към предразсъдъците и дискриминацията. -Бети Фридан

Дъщерите на цветята | Средата на века

Академик и журналист от Австралия, Жермен Гриър (р.1939) написва един от основополагащите текстове на феминизма: „Женският евнух“ (The Female Eunuch, 1970). Тезата й е, че в резултат на консуматорството, конформизма и наличието на строга норма по отношение на семейството и пола, жените губят своя секс (такъв е изразът?!) и жизненост. По същите въпроси говори в продължението The Whole Woman (1999). Между двете книги не спира да пише за различни проблематични аспекти като в Sex and Destiny: The Politics of Human Fertility (1984), The Madwoman’s Underclothes: Essays and Occasional Writings (1986), The Change: Women, Ageing and the Menopause (1991) или Shakespeare’s Wife (2007). Възгледите й са революционни, анархистки. Жермен се бори вместо за равенство, по- скоро за освобождение на жените. Известно време работи за лондонското сатирично списание Private Eye. Преподавала е литература в университетите в родния си град Мелбърн, в Сидни и Кеймбридж. Започва да се интересува и от изкуство, което води до написването на The Obstacle Race, the Fortunes of Women Painters and Their Work.

Тъгата е матрицата, от която извират остроумието и иронията; тъгата е неудобна и творческа, което е и причината консуматорското общество да не може да я търпи.

Сигурността е отричане на живота.

Библиотеката е място, където може да изгубиш невинността си без да изгубиш девствеността си.

Всяка жена знае, че без оглед на всичките й други постижения, тя е провал, ако не е красива.

Сутиените са нелепо изобретение, но ако направите безсутиенстването правилото, просто подлагате себе си на поредната репресия.

Малката Бети Голдщайн била родена в еврейско семейство, произхождащо от източната част на Европа. На тази жажда за справедливост, която произтича от антисемитизма, се дължи общуването й с редица комунистически членове. В младежките си години става редактор на училищния вестник, докато развива поетичния си талант. Завършва психология в Калифорнийски университет, Бъркли. След това продължава да засяга политически въпроси във разни вестници- както профсъюзни, така и с лява нагласа. По това време се омъжва за театралния продуцент Карл Фридан, от когото има три деца. Но в края на краищата двамата се развеждат. След проучване на мнението на университетски възпитаници, Бети Фридан (1921- 2006) се натъква на „проблема, който няма име“, т.е. съдбата на жените, които жертват собствената си академична кариера и реализация, но биват хванати в капана на неудовлетворителната роля на домакиня или пък биват зарязвани от съпрузите си. В следствие на това прозрение, тя написва „Тайната на женствеността (The Feminine Mystique, 1963), което я прави пионер на втората вълна на феминизма в САЩ (подобно на Симон Бовоар в Европа). Занимава се с активизъм, най- вече чрез основаната от нея през 1966 г. Национална организация за жените (NOW). Това не й пречи да пише, като има издадени общо шест книги: освен „Женската мистика“ (1963), It Changed My Life: Writings on the Women’s Movement (1976), The Second Stage (1981), The Fountain of Age (1993), Beyond Gender (1997) и Life So Far (2000), описание на семейния й живот.

Единственият начин за една жена, както за един мъж, да намери себе си, да се опознае като човек, е чрез собствена творческата работа.

Не смятам, че хиляда вибратора могат коренно да променят ситуацията?

Още: Глория Стейнем (Outrageous Acts and Everyday Rebellions), Симон дьо Бовоар („Вторият пол“), Елен Сиксу („Смехът на Медуза“)