Най- добрите книги написани от тийнейджъри

“Франкенщайн” от Мери Шели (1818)

Деветнадесетгодишната Мери Шели измисля историята за „Франкенщайн или новият Прометей“ във вила на брега на езеро в Швейцария, където е затворена поради дъждовно време, причинено от изригване на вулкан предната година. Домакин на компанията е лорд Байрон, а сред присъстващите са съпругът на Мери- поета Пърси Биш Шели, доведената ѝ сестра Клеър и лекаря и създател на първата модерна вампирска история Джон Уилям Полидори. Първоначалният разказ е вдъхновен от сборник от разкази за привидения, а искрата за сюжета идва от провален експеримент на дядото на Дарвин. Първото издание е две години по- късно.

“Добър ден, тъга” от Франсоаз Саган (1954)

Деветнадесетгодишна е и разглезената, но начетена дъщеря на заможен индустриалец, когато описва скандалния и ефемерен безгрижен живот на брега на Средиземно море. Франсоаз Саган пише първия си роман за шест седмици като студентка в Сорбоната, затова и е толкова четивен. Критиката веднага я кръщава „чаровно малко чудовище“.

“Задната къща” от Ане Франк (1947)

Най- малката тийнейджърка в този списък. Животът на Ане Франк е трябвало да е съвсем различен, както и на хилядите преследвани от нацисткия режим. Но криенето не я спира да изпълни мечтата си да стане писателка. Прословутият си дневник, Ане получава за 13-ия си рожден ден. Води го близо две години преди да бъде заловена и изпратена в концентрационен лагер.

Алтернативи: “Ерагон” на Кристофър Паолини

Литературни пътешествия

Напечатаните думи определено имат голямо въздействие над въображението, но да видиш с очите си местата, които описват писател(к)ите е нещо съвсем друго. Така се ражда литературният туризъм.Read More »

Да пишеш при Втората световна война | Средата на века

Малката Анелис Мари Франк е родена в Германия, но заради антисемитизма семейството й се премества в Нидерландия, когато тя е на 4. В Амстердам живеят спокойно: баща й Ото има фирма, а тя учи в иновативното училище Монтесори, тъй като била любопитно дете. Кака й Марго е учтива, сдържана и добра в аритметиката, а Ане Франк (1929- 1945) е енергична, бъбрива и добра в писането. След нахлуването на немската армия, са принудени да се укрият. Две години семейството (1942-4), заедно с приятели и зъболекар от квартала, прекарва на тавана на офиса на „Опекта“, подпомагани от някогашните бащини служители. За 13-тия си рожден ден, тя получава дневник, който по- късно ще бъде издаден като „Задната къща“ (1947). Ане почива от тиф в концентрационен лагер, но мечтата й- да стане писателка, се сбъдва.

Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти.

Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро. [x]

Дъщеря на богат еврейски банкер от Киев, Ирен Немировски (1903 – 1942) е принудена, заедно със семейството си, да бяга. Първо в скандинавските страни, а накрая се установява в Париж. Там учи в Сорбоната, прописва на 18 и после се запознава със съпруга си Мишел Епстайн, от когото има две дъщери. Първият й роман е озаглавен „Недоразумението“ (1923). Има още десетина издадени сред които „Давид Голдер“ (1929), „Балът“ (1930, става постановка и филм), „Господарят на душите“ (1939) и „Огън в кръвта“ (2007). Преди да бъде арестувана и пратена в Аушвиц, където почива, описва обстановката на нацистка окупация, в която живее, в две новели, развиващи се във Франция в началото на ’40-те години, издадени като „Френска сюита“ (2004).

Колко тъжен е светът, толкова красив и все пак толкова абсурден…

Когато обичаш някого толкова много, не вярваш, че може да умрат. Мислиш, че обичта ти ги защитава.

Родена в руско еврейско семейство Наталия Черняк (1900 – 1999) пътува между Франция и Русия след развода на родителите си. Има космополитно образование. Учи литература и право в Сорбоната. През 1925 г. се жени за колега, също като нея адвокат, Реймон Сарот. Двамата имат три дъщери. Първата книга на Натали Сарот фрагментарната „Тропизми“ (1932, публикувана 1939) е една от 100-те книги на 20-ти век според вестник Монд. Научният термин „тропизъм“ отпраща към кратки, интензивни, но необясними усещания. За жалост нацистите й забраняват да практикува, а за да защити съпруга си Натали прави постъпки за развод. Отказва се от кантората и след войната възобновява писането: „Портрет на непознат“ (1948) с предговор от Сартр; „Планетарий“ (1959); есето „Ерата на подозрението“ (1964), смятан за манифест на Новия роман наравно с този на Ален Роб-Грийе; и полуавтобиографичния роман „Детство“ (1983), под формата на диалог със своята двойница.

Чувствам го много добре, но не знам как да го изразя. На мое разположение имам само бедни думи, напълно изхабени, защото са служили на всеки и за всичко.

Още: Мери Ан Шафър („Клубът на любителите на книги и пай от картофени обелки“)

Алтернативи: Ели Визел („Нощта“), Арт Спигелман („Мишка“), Маркъс Зюсак („Крадецът на книги“), Джон Бойн („Момчето с раираната пижама“)