Следосвобожденски писателки

Родената във Велико Търново, Виктория Атанасова Живкова позната под псевдонима Вела Благоева (1859 – 1921) учи в различни български градове. След Освобождението заминава за педагогическо училище в Петербург, което ѝ позволява да учителства след завръщането си. Вела става съпруга на Димитър Благоев, български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България, с когото се сближават, когато участват заедно в издаването на списание „Съвременний показател“. Сред произведенията ѝ се открояват историческия роман „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894), който е един от първите по рода си в България. Пише също труд по педагогика.

Родената в Самоков, Евгения Бончева приема псевдонима Евгения Марс (1877 – 1945). Въпреки че е отличничка и крои планове да учи в Загреб, се омъжва едва 16- годишна. Съпругът ѝ е два пъти по- възрастния д-р Михаил Елмазов, който се смята за първия дипломиран зъболекар в България. Младото семейство се преместа в София и имат двама сина. Първият сборник с разкази на Евгения Марс е озаглавен „Из живота“ (1906), следват „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909), „Белите нарциси“ (1924) и „Човекът в дрипи“ (1935). Пише и две театрални пиеси „Магда” (1918) и „Божана” (1912), които са поставени в Народния театър. В дома си организира своеобразен литературен салон. Вазов е възхитен от начинаещата писателка, с която си разменя писма дълги години. През 1920 г. Евгения е наградена от цар Борис ІІІ с орден. През 1929 г. издава енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878-1928“. Почива заради проблеми със сърцето.

Борбената и непокорна Анна Карима (1871 – 1949) е родена в семейството на революционер в днешна Украйна като Анна Тодорова Велкова. Завършва гимназия в София и 17- годишна става съпруга на политика Янко Сакъзов. Раждат им се три деца, от които стопанския историк доц. Иван Сакъзов. Бракът не приключва добре поради изневяра. Ана Карима пише още млада. Автор е на романите „Голгота“ (1933) и „Ирина“ (1935). Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър, а „В балканах“- дори в Санкт Петербург. Тя се посвещава също да бъде защитник и пионер на образованието на жените като участва в основаването на женското образователно дружество „Съзнание“ (1897); Българския женски съюз (1901) около вестник „Женски глас“, на който става редактор; както и на съюз „Равноправие“. През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. По време на балканските и Първа световна войни се занимава с благотворителност. Известно време живее в чужбина- първо във Франция, после в Русия, където започва да се интересува от комунизма като противовес на фашизма. През 30- те работи като редактор и преводач. До смъртта си живее в хотел „Славянска беседа“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s