Симон Вейл

Симон Вейл

Име: Симон Вейл (Simone Weil)

Дати: родена 3 февруари 1909 г. в Париж – почива 24 август 1943 г. в Ашфорд, Англия

Националност: французойка

Произведения: „Дух и любов“

Симон Вейл израства в еврейско семейство от Алзас, което се преместило заради анексирането на пограничните райони.

Баща ѝ е военен хирург, а майка ѝ е родена в Русия.

Големият ѝ брат, математикът Андре Вейл, става известен благодарение на фундаменталните си постижения в теорията на числата и алгебричната геометрия.

На 16 години, Симон получава както казвали навремето бакалавър по философия.

Три години учи литература в елитния лицей “Анри IV”. Преподава ѝ философът Ален (Емил Шартие), който година по- рано е обучавал Симон дьо Бовоар. По- късно двете се засичат в Сорбоната,  където бъдещата екзистенциалистка движи с „банда стари ученици на Ален“.

Симон Вейл се запознава с древните гръцки философски текстове, както и със свещените индуиски и християнски такива.

Макар да не е кръстена в католицизма, се смята за автор на мистични текстове. Един от известните ѝ цитати гласи „Всеки път, когато мисля за разпятието на Христа, изпадам в греха на завистта.“.

Висшето си обучение по философия завършва с теза върху Декарт.

След това работи като учителка в провинцията.

През 1932 г. в израз на солидарност със стачкуващи работници решава да живее само с пет франка на ден. Жестът не е първият, който Симон прави- като дете тя отказва да яде и зрънце захар, за да може да има за войниците в Първата световна война, сред които бил и баща ѝ.

По това време, заради участието си в синдикатите, философката се запознава с движенията на анархизма и комунизма.

Прекарва също време в Германия, опитвайки да разбере възхода на нацизма.

След завръщането си, Симон прекарва близо година работейки главно в автомобилната индустрия, за да разбере работническата класа. Преживяванията и впечатленията си записва в „Дневник от завода“.

Здравето ѝ се влошава, затова през 1936 г. започва отново да преподава, но отделя част от доходите си за нуждаещите си, участва в стачки и се застъпва за пацифизма.

Въпреки това, вярна на идеалите си да търси начини за облекчаване на страданието на тези в неизгодна позиция, Симон заминава за да се бори срещу Франко в гражданската война в Испания. Там стъпва във вряло гърне с олио и се връща да се лекува във Франция, където става сътрудник на политико- икономическото списание Nouveaux cahiers.

След 1938 г. след откровение, което получава при посещение на базиликата в Асизи, писанията ѝ стават все по- духовни.

През 1942 г. заминава за Съединените американски щати за да осигури безопасността на семейството си, които отказват да заминат без нея. Както се надява се връща в Лондон, от където смята да подпомага съпротивата в родната си страна. Докато чака плановете ѝ да се изпълнят, работи неуморно като отказва да се храни повече отколкото вярва, че ядат хората в окупирана Франция.

Здравето ѝ се влошава, изпратена е в санаториум, където почива от сърдечна недостатъчност едва на 34 години.

Най- известните ѝ творби са публикувани посмъртно на основата на тетрадките ѝ.

Любопитно: 

Научава древногръцки едва на 12 години, за да може да чете Платон и другите философи, по- късно се занимава със санскритски, за да чете „Бхагавад гита“.

Завършва на първо място на изпита за сертификата по Обща философия и логика, задминавайки Симон дьо Бовоар, която е на второ място.

Още млада решава да скрие „крехката си красота“, за да се посвети на по- достойни каузи. Затова тя не носи грим, държи се по- мъжки и избягва любовни връзки.

Албер Камю я описва като „единствения велик дух на нашето време“.

За период от десетина години (1995 – 2012) са публикувани повече от 2000 академични труда посветени на Симон Вейл.

Цитати:

“Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на щедрост.”

“Въображаемото зло е романтично и разнообразно; истинското зло е мрачно, монотонно, безплодно, скучно. Въображаемото добро е скучно; истинското добро е винаги ново, чудно, опияняващо.”

“Под „жизнено важни икономически интереси“ държавата разбира не това, което е необходимо за живота на гражданите, а онова, което се изисква за водене на война.”

“След гибелта на идеите остават само трупове.”

“Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи.”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s