Българска поезия II

Истинското име на Дора Габе (1888 – 1983) е Изидора. Родена е в еврейско земевладелско семейство в село близо до Добрич. Записва естествени науки в Софийския университет, а после следва френска филология в Женева и Гренобъл. Първите си произведения публикува в различни списания към началото на двадвесети век, като освен поезия и проза пише есета, пътеписи и отзиви за театрални представления. Съпругът й Боян Пенев е изтъкнат литературовед и литературен историк, а по- късно любим и на Багряна. Първата й стихосбирка „Теменуги“ (1908) излиза под редакторската намеса на Яворов, който гледа на Дора като на свое „крупно произведение, над което работя и ще работя, додето бъдем живи“. За кратко работи като учителка, а по- късно като преводач от полски, чешки, руски, френски и гръцки, и става редактор на поредицата „Библиотека за най-малките“ и детското списание „Прозорче“. Бива съучредител и председател на Българския ПЕН-клуб (1927). През 1924г. издава уникалния сборник с разкази „Някога“, който ни кара да видим света през детските очи. Пише с благоговение за Добруджа (повестта „Малкият добруджанец“,1927). Има роман посветен на живота на единственият загинал от заблуден куршум българин при Съединението – капитан Райчо Николов, озаглавен „Мълчаливи герои“ (1931), както и книга за живота на майката на Георги Димитров – „Майка Парашкева“(1971).

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Родена в София в семейство на учители, Лиляна Стефанова (р. 1929) завършва висшето си образование по режисура, а по- сетне по литература в Москва. Като студентка издава и първите си стихове, които са приети радушно от руската критика, а по- нататъшните й произведения са преведени на над 30 езика. Заминава на специализации в Лондон и САЩ. Работи като редактор на редица български списания, докато не се захваща с политика- в края на 80-те става заместник- кмет на София, а после заместник- министър по образованието, а после в европейските институции. Десет години е председател на Българския ПЕН център. Тя е „амазонка във войната за душите на хората“, както я нарича писателят Антон Дончев. Ако искате да опознаете повече тази забележителна жена, може да прочетете автобиография й „Моят луд век“ (2016).

Не идвай в паметта ми. Съжали ме.
Не ме облъчвай с гибелни очи.
Дори на сън да шепна твойто име –
не се откликвай
и не ме мъчи.

Въпреки краткия си живот бургазлийката Петя Дубарова (1962 – 1979) оставя ярка следа в българската литература. Издадена е само една нейна стихосбирка и то посмъртно „Аз и морето“(1980). По стихотворенията й са композирани множество песни. Може да зърнем Петя във филма „Трампа“ (1978) на режисьора Георги Дюлгеров. Къщата на ул. Гладстон 68 в Бургас, където е живяла, е превъната в музей.

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s