Съвременни поетеси: Латинска Америка, Африка, Азия, Австралия

С корени в Нова Зеландия, Филипините и Австралия, Айви Алварез (р.?) освен че е поетеса, редактира и пише рецензии. Посещавала е университета в Тазмания. Първата й колекция от стихове „Смъртен“ излиза през 2006. Втората „Смущение“ (2013) се отдалечава от митологичното и в почти романен формат разказва за убийства и насилие.

Сърцето не е часовник; неточно е. Не му се доверявай. Престори се, че думите ми никога не са ти въздействали. [x]

Израстнала в Кот д’Ивоар, Вероник Таджо (р. 1955) се счита за пан-африканка, защото е живяла в множество страни от черния континент. В момента живее и преподава в Йоханесбург. Започва да пише за деца през 1988 г., а първата й книга се нарича „Господарят на танца, африкански преразказ“. Книгата, с която печели наградата на УНИЦЕФ, „Мами Уата и чудовището“ (1993) се смята за една от топ 100 най- добри книги на двадесети век в Африка. Освен, че пише, Вероник илюстрира книгите си. Романът й „Кралица Поку, концерт за една саможертва“ (2005) получава литературния Гран при на Черна Африка.

Всъщност аз също бих се радвала да напише една от онези спокойни истории с начало и край. Както знаете прекалено добре, никога не става обаче. Животите се преплитат, хората се опитомяват един друг и се разделят. Съдбите са изгубени.

Родена в артистично хаванско семейство, поетеса Дулсе Мария Лойнас (1902 – 1997) е дъщеря на генерала от освободителната армия, който написва думите на кубинския химн. Тя учи право, но не практикува, а вместо това пътува по света. Начина й на живот свидетелства за привилегиите, с които се ползвали заможните. Среща се с някои известни автори от нейното време като Лорка, Габриела Мистрал и Алехо Карпентие.

Ти, мой мир…
Масло върху развълнуваното ми море,
вкус, сол на живота ми.

Индийката Сароджини Найду (1879 – 1949) завършва Кралския колеж в Лондон. Занимава се с активизъм, като така става участник в движението за независимост от Великобритания. Влиза в затвора заедно с Ганди по време на кампания за гражданско неподчинение. Политическата й дейност продължава, като по- късно е назначена като губернатор на провинциите Агра и Ауд. През 1925 г. става първата индийка председател на Индийския национален конгрес. Пише от 12-годишна. Първият й сборник се казва „Златният предел“ (1905). Поезията й се отличава с ярки образи и свежест. Стиховете, събрани в „Перото на зората“ (1961) са публикувани след смъртта й от дъщеря й. Името й днес носят няколко институции, като колежи и болници.

Кой може да съперничи на дивния ти дъх,
вълшебство приказно, родено в пролетта?
Червеният проблясък на сватбената роба,
или на дива птица червеното в крилата,
или пък тайнственото острие на бисера, искрящ
на челото на всемогъщия цар-змей? [x]

Други места: Европа | Северна Америка

Още: Габриела Мистрал, Сюзан Налугла Кигули

Алтернативи: Чинуа Ачебе, Леополд Седар Сенгор, Рабиндранат Тагор, Октавио Пас

Advertisements

3 thoughts on “Съвременни поетеси: Латинска Америка, Африка, Азия, Австралия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s