Сестри: Маргарет Драбъл и А.С. Байът

Въпреки романтичната представа за сестринството, то рядко е както е описано в книгите. Както тези две писателки хич не се разбират. Те произлизат от квакерско семейство от Шефилд, а родителите им, адвокат и учителка, са доста деспотични. Третата им сестра Хелън Лангдън е историчка на изкуството. Брат им Ричард пък е съветник на кралицата. И така, поводът за скарването е сервиз за чай, но най- вече ги тревожи представянето в романите им на майка им, която била доста строга и властна жена.

По- малката сестра Маргарет Драбъл (р. 1939) е по- позната на българския читател, тъй като редица от романите й са преведени. Първият й публикуван роман е „Клетка на лятна птица“ (1963). Повечето описват опита на млади жени през ’60-те и ’70-те. Сред по- известните й романи са „Сезон в Гарик“ (1964), „Воденичният камък“ (1965) , „През иглено ухо“ (1972), „Царствата на златото“ (1975), „Средна възраст“ (1980) и „Морската дама. Закъснял романс“ (2006). Пише и биографии на писателите Томас Харди, Арнолд Бенет и др. Редактор е и на  The Oxford Companion to English Literature. Младата Маргарет печели стипендия, с която завършва в Кеймбриджски колеж. Присъединява се към Кралската шекспирова трупа (за известно време е дубльорка на Ванеса Редгрейв), а през 1960 г. тя се омъжва за актьора Клайв Суифт, от когото има три деца. Вторият й съпруг е биографът Майкъл Холройд. Четат книгите й, за да усетят какво е да си англичанин. Любимата й писателка определено е Джейн Остин, а през последните години немалко класически издания излизат с предговор от нея.

Когато нищо не е сигурно, всичко е възможно.

Може би рядкото и просто удоволствие да бъдеш видян такъв, какъвто си компенсира нещастието да бъдеш такъв.

Вестник „Таймс“ включва А. С. Байът (р. 1936) или Антония Сюзан Баят в списъка на 50-те най- велики британски писатели след 1945 г. Първият й роман „Сянката на слънцето“ (1964) има семейна тема, която ще продължи в последващите няколко. Шедьовърът й е „Притежание“ (Possession: A Romance, 1990), с който печели престижната награда „Букър“. Там се разказва за млади учени, които разследват живота на двойка поети от викторианската ера. Самата пише по литературни теми: за ментора си Айрис Мърдок, поетите Уърдсуърт и Колридж и т.н. Други нейни романи са „Ангели и насекоми“ (1992), „Детската книга“ (2009) и четирите части от поредицата Квартета на Фредерика (1978 – 2002): „Дева в градината“, „Натюрморт“, „Вавилонската кула“ и „Подсвиркващата жена“. Издала е няколко сборника с разкази: „Захар и други истории“ (1987), „Историите на Матис“ (1993), „Джинът в окото на славея“ (1994), „Стихии: истории за огън и лед“ (1998) и последната й „Малка черна книга с истории“. Като малка учи по пансиони, а после заминава в САЩ, където след завършването си изнася лекции, но извън сградата на университета. През 1959 г. дейм Антония се омъжва за Иън Баят, от когото има дъщеря и син, които почива млад. След десет години се разделят, а тя се омъжва повторно за Питър Джон Дъфи. Последното, което е излязло изпод перото й са есетата Foreword (2012).

Не мога да ти позволя да ме изгориш, нито мога да ти устоя. Никой простосмъртен не може да стои в огъня и да не е погълнат от него.

Това, което литературата може и трябва да направи е да промени хората, които преподават на хората, които не четат книгите.

Списъците са форма на власт.

Advertisements

One thought on “Сестри: Маргарет Драбъл и А.С. Байът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s