Български исторически писателки

Тъй като Историята е висш идеал на комунизма, писателките, които са творили под режима имат мъчна и нелека история. Ето каква:

Съдбата на Фани Попова-Мутафова (1902-1977) съвсем не е романтична и идеалистична като книгите й. Тъкмо заради тях, и заради възхвали на царското семейство и фашистките лидери от 40-те години, комунистите я хвърлят в затвора. Но възхитата от управлението на тези страни не е чудно, тъй като вероятно се дължи на престоя й в Италия и после следването й в Мюнхенската консерватория. Със съпруга си- архитекта Чавдар Мутафов, е част от литературния кръг „Стрелец“, в който членуват още Константин Гълъбов, биохимика Асен Златаров, поета Атанас Далчев и фантаста Светослав Минков. Преди Втората световна война, Фани издава повече от 30 книги, което я прави най- популярната българска писателка навремето. Забележителното е, че често поставя жената в центъра на интригата. Най- известните й произведения оформят посветената на Второто българско царство четирилогия “Асеновци“: Солунският чудотворец (1929/30), Дъщерята на Калояна (1936), Йоан Асен (1938/39) и Последният Асеновец/Боянският майстор (1939). Впоследствие изпада в немилост, като излежава само близо година от присъдата си заради влошаваща се астма. Комунистите я реабилитират, но изискват множество поправки в романите й, за да отговарят на по- патриотическата им идеология.

Суета са човешките борби. Защото всички ги чака само прахът на забравата.

Доктор на историческите науки, Вера Мутафчиева (1929 — 2009) става специалист по османистика и историята на българите под владичеството на Османската империя. Работи като сътрудник в БАН. Сценарист е на един от най- обичаните български филми „Хан Аспарух“ (1981). С художествена проза започва да се занимава в началото на 60-те. Най- известният й роман „Случаят Джем“ (1967) разказва за борбата за властта на вторият син на султан Мехмед II Завоевателя, а последният „Аз, Анна Комнина“ (1991) е необикновен поглед върху живота на едноименната византийска принцеса и историк, която заради прекалено големите си амбиции свършва в манастир. Пише и за българската история в „Предречено от Пагане“ (1980, Аспарух преди създаването на държава), „Рицарят“ (за борбите на Калоян срещу кръстоносците), „Последните Шишмановци“, „Летопис на смутното време“ (за Паисий), „Кърджалийско време“, и за оформянето на нацията в „Книга за Софроний“, „Процесът 1873“ и „Съединението прави силата“. В последните си години започва да издава мемоарите си, озаглавени „Бивалици“ (2000). Повече за нея, вижте на официалния й сайт.

Светът е враждебен. Скрийте се от него в една родина, в един град, в един дом; откраднете си един малък къс от големия свят, за да го усвоите и сгреете; намерете си един еснаф, един спахийски алай, едно дело; родете свои деца. Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!

Не сте ли забелязали-когато говориш откровено,без измислица и украса,винаги е трудно. Сякаш думите са ни дадени не за да разкрием сърцето си, а за да го скрием.

Красива и трагична, Люба Ганчева (1912 – 1974) се ражда в семейство, близко до възрожденските борци. Получава образование в няколко училища в страната, като след това записва Славянска филология в СУ. Специализацията си прави в Сорбонатата. Псевдонимът на талантливата и амбициозна Яна Язова, дава литературоведа проф. Александър Балабанов, който я покровителства и е влюбен. Яна се омъжва два пъти, все за заможни мъже. След смъртта на втория, тя опитва да публикува първа част от историческата трилогия „Балкани“: „Левски“ (1987), „Бенковски“ (1988) и „Шипка“ (1989). Заради непримиримостта й с тогавашния режим, това не се осъществява преди смъртта й. През 1974 г. изчезва и се предполага, че е убита по поръчка на партията, а архивът й окраден.

Зли хора, завистници и неосъществими амбиции връхлитат да използват един сполучил идеал. Ето защо той в скоро време бива опозорен и унищожен от своите вътрешни хора тъй ефикасно, както никога не би могъл да бъде от своите външни врагове.

Делото изгражда своя творец. [x]

Алтернативи: Антон Дончев („Време разделно“), Димитър Талев („Преспанските камбани“), Емилиян Станев („Търновската царица“); Захари Стоянов („Записки по българските въстания“), Стефан Цанев („Български хроники“), Милен Русков („Възвишение“)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s