Литературни пътешествия

Напечатаните думи определено имат голямо въздействие над въображението, но да видиш с очите си местата, които описват писател(к)ите е нещо съвсем друго. Така се ражда литературният туризъм.

Град Бат

Именно тук прекарва светския сезон впечатлителната Катрин Морланд от романа „Абатството Нортангър“ на Джейн Остин. А и други нейни герои наминават оттук. Още по- време на римляните, Бат става посещаван спа курорт. Развлечения и нови запознанства не липсват, а днес тук се организират от филмови до бирени фестивали. Градчето е популярно също сред ценителите на музиката. Понастоящем градът е включен в  списъците на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Колкото до почитателките на Остин, всяка година през септември, пременени в дрехи от Регентския период, стотици момичета търсят своя Дарси.

Гара Кингскрос

Кой би си помислил, че който и да било перон би се превърнал в една от най- известните забележителности в някогашната имперска столица Лондон. Но когато Джоан Роулинг кара „момчето, което оцеля“  Хари Потър да премине през стената на перон 9 3/4, за да стигне до магическото училище Хогуортс, става точно това. Управата на гарата дори променя номерацията на пероните, за да съвпаднат с мястото, през което минава Хари.

Остров Принц Едуард

Роден дом на авторката Луси, както и на героинята й Анн Шърли, дивата красота на остров Едуард всяка година привлича не само канадците, а и читателите от всички краища. Смело и мелодраматчно, сирачето „Анн от Грийн Гейбълс“ малко по малко печели сърцата не само на селцето, в което пристига, но и на целия свят. Дълъг близо 200 км., остров Принц Едуард днес приютява малко над 140 хиляди жители. Все още е запазил част от дивата си красота.

Абатство Шрусбъри

Брат Кадфел определено би направил някои отстъпки, само и само да се погрижи за своята билкова градинка. Тъкмо там находчивият монах подслонява младите безнадеждно влюбени. Така че не е чудно, че всяка година стотици почитатели на „Хрониките на брат Кадфел“ на Елис Питърс се отправят към  бенедиктинско абатство в Шрусбъри, за да зърнат килията на брата- детекив, както и прилежащите ниви и рекичка. Мощите на истински светци също са изложени там, като тези на Света Уинфред.

Къщата на Ане Франк

Разположен на „Принсенграхт“ №263, офиса на фирмата за подправки, която Ото Франк развива преди нахлуването на нацистката армия, става дом на 13- годишно любознателно и изпълнено с живот момиче. Служителите на „Опекта“ успяват да набавят храна и други необходими принадлежности за осем човека в продължение на две години, и то в разгара на Втората световна война. Не по- малко забележително е зрелостта и надеждата, описани в дневника на Ане Франк.

Други забележителности са дома в Атланта, където Маргарет Мичъл написва „Отнесени от вихъра“. Днес триетажната южняшката къща е превърната в музей.

А също и Ню Орлиънс, където пребивава авторката на „Интервю с вампир“- Ан Райс. Там през ’90-те се организират обиколки, включващи първия й дом, сиропиталище, което тя обновява и гробищата. А местните пускат и слухове, че вампирите вилнеят из улиците, което не е толкова трудно да се повярва в град, белязан от вуду магията и робството.

Шотландия на Диана Габалдон. Гигантското имение „The Mount“ на Едит Уортън в Масачузетс.

Списъкът е голям. Засега ще спрем дотук. Бон воаяж!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s