Писателки на шантавото

Шотландката Кейт Аткинсън (р. 1951) защитава докторат по американска литература. Писането й е остроумно, с много обрати. Дебютният й роман „Зад кулисите на музея“ (1995) проследява от самото начало живота на Руби Ленъкс, обикновено английско момиче от средната класа. Други нейни романи са „Човешки крокет“ (1997) за пътуване във времето и „Емоционална шантавост“ (2000). Пише детективска поредица за бившия полицейски инспектор Джаксън Броуди (изигран от Джейсън Айзъкс): „Случаи от миналото“ (2004), „Един добър завой“ (2006), „Кога ще има добри новини?“  (2008) и „Излезе рано, взе кучето ми“ (2010). Последната й книга „Живот след живот“ (2013) разказва за момиче, което се ражда неколкократно в началото на двадесети век. Кейт е издавала и разказите си в сборника „Това не е краят на света“ (2002).

Началото е словото, а краят е мълчание. А между тях са всички истории.

Урсула жадуваше за уединение, но мразеше самотата, главоблъсканица, която дори не можеше да започне да решава.

Времето беше крадец, той крадеше живота от вас, и единственият начин, по който би могло да си го върнете, бе да го надхитрите и да го грабнете обратно.

Родената в Маями, Карен Ръсел пише едни от най- своеобразните и шантави, но едновременно сериозни произведения днес. Първата й книга е сборникът с разкази „Домът за момичета, отгледани от вълци ‘Св. Луция'“ (2006). Дебютният й роман Swamplandia! („Блатоземия!“ (?), 2011) разказва за тематичен парк с алигатори, държан от разпиляното семейство на 12-годишната Ава, който е заплашен от разоряване след смъртта на майката и появата на конкурентите „Светът на мрака“. Номиниран е за Пулицър в годината, в която такъв не е връчен (2012). Следващата й книга „Вампирите в лимоновата горичка: истории“ (2013) също е съставена от странни и фантастични разкази. Последната й книга Sleep Donation (2014) разказва за бебе, което става донор на сън, за да предотврати епидемия. Във връзка с книгата в интервю със Стивън Кинг, писателката говори за зараждането на идеите и как жанра няма ефект когато започваш да пишеш. Карън е обявена от престижното списание „Ню Йоркър“ за един от 20-те писатели под 40-годишна възраст, чиято кариера си заслужава да се проследи.

Надеждите бяха стеснителни. Надеждите прегръщаха периметъра на дансинга в мозъка ви, подръпвайки своята дантела за парти, целите в парфюм и подгъви и обречени очаквания. Те си вееха със своите танцови карти, тези гости, които бяха притиснати към стените на сърцето ви.

Беше тъжно и безстрашно едновременно, живо с една самотна чистота.

Освен че пише чудесни разкази, американката Кели Линк (р. 1969) е изтъкнат редактор. През 2011 г., заедно със съпруга си Гавин Грант издава антологията „Стиймпънк!“. Често преподава творческо писане в различни висши училища. Жанровете, за които пише са трудно определими, но най- често мистерии, магически реализъм и фантастика. Издала е книгите „И по- странни неща се случват“ (2001), „Магия за начинаещи“ (2005), и „Красиви чудовища: истории“ ( 2008). Носител е на престижните награди за фантастика Небюла и Хюго. На български може да прочетете разказа на Кели, озаглавен „Повечето ми приятели се състоят от две трети вода„.

Трябва да спасиш каквото можеш, дори ако ти си този, който го е заровил първоначално.

Щеше да пътуваш заради любов, без обувки, или наметало, или здрав разум. Това е едно от нещата, които жената може да направи, когато нейният любим я напусне. Трудно е на краката може би, но оставането у дома е трудно за сърцето, а ти не беше съвсем готова да се откажеш от него все още.

Още: Стеф Суейнстън (The Year of Our War)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s