Български писателки на фантастика

От създаването на първото българско фантастично списание „Аргус“, основано от Светослав Минков, може би изпреварило времето си, до днес, българската фантастика има нелек път. Ето и няколко авторки, които са се пробвали в жанра:

Пловдивчанката Величка Настрадинова (р. 1936) освен че пише, също е и музикант, като свири на виолончело. Сестра на певицата Мария Нейкова („Двама„), за която си спомня винаги с добро. Величка е най- известна с цикъла „Невероятната Марта“, посветен на певицата Марта Матева, съпругът й и тяхната говоряща котка. Други нейни сборници с разкази са „Госпожица Вещицата“ (1976) и „Белите на доктор Беля“. Издава и романа “За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството” (1999).

Толкова недосънувани неща има по света, а аз си губя времето да стоя будна.

Думата вещица произлиза от вещина – умението да се справя с природните сили. Умение, далеч надхвърлящо възможностите на обикновените хора. А завистта поражда ненавист. В миналото изгаряли вещиците на клада. Щом някой пожелае да научи малко анатомия и посегне към тялото на мъртвородено дете – на кладата! Някой прави примитивни химични или физични опити – на кладата! Някой вижда в бъдещето – в огъня! Хората винаги пращат в огъня тия, които ги тласкат напред. Ленивите умове не могат да прозрат целите на тези, които крачат пред тях. Човешкият прогрес всъщност е дело на вещиците – на вещите, на знаещите хора. А прогресът, казват, е настоящето, само че с няколко години напред. [x]

Въпреки че не е родена там, Валентина Димова (р. 1972) прекарва по- голяма част от живота си, като изключим следването по теология в СУ, в Казанлък. Там създава и става ръководител на клуба за фантастика Светлини сред сенките към читалище „Възродена Искра“, като така насърчава местните деца да сътрудничат по писателски проекти. За собствените си книги често използва псевдонима Валанс Димориел. Повечето нейни романи са насочени към по- младежка аудитория като „Внимание – някой играе“ (2001), поредиците Непоискано добро, която е създадена с помощта на деца от клуба, както и Мечтирия: „Макс – момчето от реалния свят“ (2003) и „Злостоик“ (2009). Пише и няколко нефантастични произведения.

Светът около него беше така безпощадно безразличен към съществуването му, че спокойно можеше да не излиза от стаята си цял живот. Искаше му се да може да го направи – да го намерят след сто години, с посивели коси и брада, дълги колкото него. Пораснал спейки. Остарял и умрял спейки. [x]

Родена в София, отначало Весела Люцканова (р. 1935) работи в областта на архитектурата. След като става редактор на вестник „Строител“, решава да продължи с издателската дейност, първо в  издателство „Народна младеж“, а след това в собствено издателство, което основава заедно с двете си дъщери. Издателството, носещо нейното име, има разнороден репертоар: фантастика, модерна класика, трилъри, легенди и поредицата за български автори „Автограф“. Освен че помага на млади автори, Весела е написала над 30 книги, половината от които романи, като например серията „Клонинги“ (1975), „Кали Юга“ (1993) или нефантастичния „Щъркели на леда“ (1988). По нейно мнение, разказът е един от най- ощетените жанрове в днешно време.

Когато нещо се чете лесно, то е написано трудно. Аз се опитах с малко думи да кажа много неща. И всеки разказ да води към следваща страница от живота ми. Не е лесно да съблечеш, да оголиш душата си, но иначе писането няма смисъл.

Родена в Германия, Беа Нади (р. 1950) учи физика и известно време работи по специалността. След като пристига в България, работи като преводач, програмист и проектант. Има две деца. Издала е романите „Приказки за Боговете“ (1996), „От светлина родени“ (1998), „Предупреждението“ (2006), „Диалог с Мрака“  (2011) и приказки като „Лошата принцеса“, по която е поставена и постановка. Беа използва всеки повод да общува с читатели, а книгите си издава на собствени разноски.

Изведнъж я обхвана необясним силен копнеж. Искаше й се да се откъсне от това тяло и да литне нагоре към далечните простори, свободна и вечна като самата Вселена.

Още: Силвия Петрова („Тотемът на мистика„)

Алтернативи: Николай Теллалов („Ангели пазители“), Павел Вежинов („Бариерата“), Петър Бобев („Опалите на Нефертити“), Любен Дилов („Библията на Лилит“), Светослав Минков („Дамата с рентгеновите очи“), Агоп Мелконян („Via Dolorosa“), Сибин Майналовски („Усмивка в полунощ“)

Advertisements

One thought on “Български писателки на фантастика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s