Младите мом(и)чета четат за политика

Още откакто Томас Мор написва „Утопия“, хората се опитват да си представят как би изглеждало идеалното общество, и съответно кои са заплахите за него. Така се раждат антиутопиите (дистопии) като „1984“ на Джордж Оруел, „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри или „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд.

Американката Сюзан Колинс (р. 1962) прекарва детството си местейки се заради баща си, който е военен. В университета учи  театър и телекомуникации. Премества се в „Голямата ябълка“. Омъжва се за актьора Cap Прайър, от когото има момче и момиче. Една от първите й работи е като сценарист на детски предавания за канала на Никелодеон. Първата й книга е вдъхновена от „Алиса в Страната на чудесата”, но вместо в заешка дупка, момчето от серията „Подземни хроники” (2003- 2007) пропада в канализацията на Ню Йорк. Но наистина голяма популярност, Сюзан печели с поредицата за борбената Катнис Евърдийн, която успява да оцелее в ежегодните „Игри на глада“: „Игрите на глада“ (2008), „Възпламеняване“ (2009) и „Сойка-присмехулка“ (2010). На голям екран я играе актрисата Дженифър Лорънс. Списание „Таймс” обявява Сюзън за една от най-влиятелните личности за 2010 г., а книгите в този жанр започват да се ползват с нарастваща популярност.

За първи път си позволявам да помисля сериозно за възможността да успея да се върна у дома. Да се сдобия със слава. С богатство. Със собствена къща в Града на победителя. Мама и Прим ще живеят при мен. Вече няма да се страхувам от глада. Ще имам нов вид свобода. Но после… какво? Какъв ще е животът ми ден след ден? През по- голямата част от него досега се мъчех да набавям храна. Ако това отпадне, всъщност не съм сигурна коя съм, каква е моята самоличност.

Сънародничката й Вероника Рот (р.1988) е съвсем млад писател. Печели популярност още с първата си трилогия „Дивергенти“: „Дивергенти“ (2011), „Бунтовници“ (2012) и „Предани“ (2013). В книгите й се разказва за общество, разделено на касти, отговарящи на определена добродетел. Екранизацията на първа част се очаква през 2014 г. Вероника започва работа по романите, докато учи творческо писане в университета. Интересното е, че вместо сайт, все още само поддържа блог. Живее около Чикаго със съпруга си, фотографа Нейтън Фитч.

Ние вярваме в обикновените актове на храброст, в смелостта, която кара един човек да се застъпи за друг.

Жестокостта не направи човек нечестен, по същия начин както храбростта не направи човек мил.

Мари Лу (р. 1984) е родена през емблематична година в Китай. От там се премества заедно със семейството си в Америка, когато е едва 5-годишна. След като завършва Южнокалифорнийския университет, изкарва стаж в студиата на Дисни. Сама прави рисунки на героите от книгите си. Мари става известна с поредицата „Легендата„: „Легендата“ (2011), „Феномен“ (2013) и „Шампион“ (2013). Разказва за срещата между петнадесетгодишните Дей, издирван престъпник и бунтовник, и Джун, момичето, което би трябвало да го залови. Всичко се развива на фона на война между антиутопични футуристични държави, изникнали на мястото на днешните Съединени щати. Продуцентската компания CBS Films откупува правата за филмиране 10 месеца преди публикацията. Следващата й книга е озаглавена The Young Elites (2014).

Ако искате да се разбунтувате, бунтувайте се от вътрешността на системата.Това е много по-мощно от да се бунтувате извън системата.

Любовта е нелогична, любовта имаше последствия- сама си причиних това, и трябва да мога да го понеса.

Достатъчно е едно поколение за да се промият мозъците на населението и да ги убедят, че реалността не съществува.

Облаците подхождат на настроението ми отлично.

Нюйоркчанката Лорън Оливър (р. 1982) учи литература и философия в Чикагския университет. Още от малка е свикнала да използва въображението си, подтиквана от баща си, криминалния писател Харолд Шехтер. Дебютният ѝ роман „Моят Свети Валентин“ (2010) проследява момиче, което изживява няколко пъти последния ден от живота си. В трилогията „Делириум“ (2011), „Пандемониум“ (2012) и „Реквием“ (2013) показва какво би било, ако любовта се лекуваше като болест. Допълнително пише още три новели Hana, Annabel и Raven, развиващи се паралелно с романите. Написала е и книгите за деца  The Spindlers (2012) и Liesl & Po (2011). Следващия й роман „Паника“ (2014) излезе тази година.

Ако си умен, те е грижа. А ако те е грижа, обичаш.

Предполагам, че това е просто част от това да обичащ някого: Трябва да се откажеш от някои неща. Понякога дори трябва да се откажеш от него.

Най-опасните болести са тези, които ни карат да вярваме, че сме добре.

Казах, че предпочитам океана, когато е сив. Или не съвсем сив. Блед, междинен цвят. Това ми напомня на чакането да нещо хубаво да се случи.

Още: Маргарет Атууд („Орикс и Крейк“), Луис Лоури („The Giver“), Али Конди („Подборът“)

Алтернативи: Джеймс Дашнър („Лабиринтът“), Скот Уестърфийлд („Грозните“), Жозе Сарамаго („Слепота“), Патрик Нес („Не пускай ножа“), Орсън Скот Кард („Играта на Ендър“), Антъни Бърджес („Портокал с часовников механизъм“), Кадзуо Ишигуро („Никога не ме оставяй“)

Advertisements

2 thoughts on “Младите мом(и)чета четат за политика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s