Съвременни български писателки [2]

Ако сте прочели първата част и не сте намерили любимата си българска писателка там, ето че има още, за които не сме споменали:

Родена във Варна, след тамошната спортна гимназия, Ваня Щерева (р. 1970) се записва в НАТФИЗ, а попада в класа на проф. Стефан Данаилов, където се подготвя за актриса. Но после се ориентира към музикална кариера („Портокалово момиче„, „Само твойто име„), като сама пише не само своите текстове, но и такива за други певци като група Атлас, Стенли, Ирина Флорин, Ирра и т.н. Вокалист е на група „Мачпойнт“, а дъщеря й Мила също има певчески талант, като за кратко участва в музикалното предаване X Factor. Самата Ваня също е свързана с телевизията в качеството си на сценарист на реалитито Биг Брадър, както и на третия сезон на най- успешния нов български сериал „Под прикритие“. На нея бяха поверени и двете части на книгата по едноименния сериал „Стъклен дом“. Вдъхновява се да пише след като прочита „Естествен роман“ на Георги Господинов. Първият й роман е „Образцов дом“ (2005). След това редактира „Аз, AZIS“ (2006), посветена на едноименния поп фолк певец. Интересно оформеният, върху рециклирана хартия, роман „30 неизвинени“ (2007) представя на читателя парад от ученици и училищен персонал. „Фасове“ (2008) е разнородна и фрагментарна история. „Татко, аз и Ангелът“ (2009) разглежда обичта в различните й форми: от родителската до романтичната. В „Мила Мерилин“ (2011), издадена в съавторство с Людмила Сланева, се разказва за необичайната връзка на две жени, измамени от един и същ мъж. Скоро се очаква малката й сувенирна книжка „Love book“.

Ако бях Царица на света, щях да забраня да казваш, че ще се обадиш утре и да не го правиш. Ако бях най-справедливата Царица на света, ти предстоеше спешна екзекуция. Ако бях просто една Царица на света в кофти настроение- затвор от 2 до 5 години. Подозирам, че ако бях Царица на света, щях да бъда от онези Царици на света, дето са в добро настроение. Тогава ТВУ не ти мърдаше. Голям късмет извади, че не съм Царица на света… [x]

Винаги е тъжно след състезание, независимо дали си победил или си победен. [x]

Дъщерята на писателя Дико Фучеджиев („Небето на Велека“), Милена прекарва голяма част от живота си в чужбина, и по- точно Париж и в щата Калифорния. Но тя не е единствената писателка в семейството, тъй като баба й Елена Хаджиева написва „Дом, семейство, бит“, задължителна книга от времето на комунизма. Вдъхновява се да пише самостоятелно, докато пребивава в САЩ, където евентуално поставя няколко пиеси (Project A, Electric Lodge). Нейни постановки има и в България („Дзен-порно“, 2002). Романът й „Кефер. Цветовете на малката Ида“ (2006) е своеобразна футуристична приказка за момиче, чийто измислен герой (живеещ в ухото й) се опитва да я спаси от нововъведенията на съвремието като успокоителните, плейстейшъна и примамливостта на хора с безупречни бизнес костюми. След завръщането си в България, Милена Фучеджиева (р. 1962) започва да работи като сценарист за сериала „Седем часа разлика“, като междувременнно подготвя статии и есета („Белият негър“) за по- известни списания. Поддържа също влиятелен личен блог, който издава на хартия под заглавието „Аз, блогинята“ (2010).

Отдавна беше престанал да търси логика в хорските действия. Човешките същества обичаха да създават ситуации, от които го болеше главата и му се повръщаше.

Дълбоко приказната му същност знаеше, че приказките са възможни, стига да можеш да повярваш в тях.

Първата книга на Ружа Лазарова (р. 1968), „Кръстосани сърца“ (2003) е публикувана от престижното френско издателство „Фламарион“ в поредицата му за експериментална белетристика. После излизат романите „Спирачка“ (2004) и „Мавзолей“ (2009), който разказва за три поколения жени, преживели комунизма в България. Следващата книга пак се обръща назад към тоталитарните режими, като среща оцелял от Холокоста психиатър и пациентката му анорексичка от (неуточнена) комунистическа страна: „Органът на мълчанието“ (2012). Като млада Ружа публикува разкази в литературни списания („Родна реч“). Родена е София, където завършва френска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1991 г. живее в Париж, където продължава обучението си и записва политически науки. Известно време работи като журналист на свободна практика. От края на века започва да пише главно на френски. Последно се интересува от протестите против правителството, за които пише в специален блог. Последната й книга „Дълбоко в деколтето: изцяло нов роман“ се получава след като писателката се опитва да прегледа превода на първия си роман, но десет години по- късно.

Женствеността беше завоевание, което се печелеше извън системата. Тя изискваше да се научиш да шиеш, да оцветяваш платове, да приготвяш козметика. Битката се водеше донякъде в нелегалност, където се разменяха по-качествените продукти, и се печелеше с цената на голяма сръчност, находчивост и упорство. Не успявахме винаги да се изплъзнем от системата: за да се подстрижем при някой по-кадърен държавен фризьор, трябваше да търсим връзки и да благодарим после с шоколадови бонбони. Трябваше да наведем глава в името на женствеността.

Още: Весела Ляхова („Бежанци“), Кристин Димитрова („Сабазий„), Христина Панджаридис („Ничия“ )

Алтернативи: Калин Терзийски („Любовта на 35-годишната жена“), Момчил Николов („Кръглата риба“), Захари Карабашев („18% сиво“), Мирослав Пенков („На Изток от Запада“), Васил Георгиев (“Апарат”)

Advertisements

One thought on “Съвременни български писателки [2]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s