От мъжка гледната точка

Не е тайна, че същата история може да бъде възприета по много различни начини в зависимост дали е разказана от мъж или жена. Писателките по- долу успяват да изградят достоверни и интересни мъжки образи.

„Под мрежата“ от Айрис Мърдок

Подобно на „Морето, морето“, главният герой в първият и най- тачен роман на Айрис Мърдок също е мъж. Младият писател Джейк Донахю най- често се подслонява при приятели, шляе се и гледа да пише възможно най- малко. Когато момичето, при което живее без наем, Мадлин го изгонва, заедно с мълчаливия му ирландски приятел Фин, той е принуден да обиколи познатите си: съдържателка на магазинче, философ и някогашна изгора. Неспокойният му характер ще го забърка в история с куче, филмови продуценти и Париж, за чието разплитане ще са нужни немалко алкохолни питиета. Едновременно лирично и прагматично изследване на въпроса какво е да си „безнадежден непоправим човек на изкуството“.

„Мъките на един американец“ от Сири Хуствет

Бащата на героя от „Мъките на един американец“ на Сири Хуствет е мъртъв. След погребението му семейството открива негови стари писма. Чрез познати и малки предмети, които напомнят за мъртвеца, двете му деца ще възстановят истината за потулена фамилна тайна, но най- вече за характера на скандинавския преселник. Тъй като Ерик е нюйоркски психиатър, читателя има също възможността да изследва донякъде ефекта, който атентатите от 11-ти септември, имат върху обкръжението му, както и други странности и психози. А сестра му Инга се бори все още и с една загуба- на съпруга си, който открива, че не е познавала съвсем. Тя трябва да се справи и с порастването на чувствителната си и красива дъщеря Соня. Ставаме свидетели и на сложната любовна история на наемателката Миранда и сладкото й момиченце.

„Жестокото присъствие на времето“ от Дженифър Игън

Постмодерна история за застаряващ рокаджия, който е изоставил пънка и понастоящем продуцира. След като славата му залязва, на Бени, както и на хората около него, свикнали с шоу бизнеса, ще им се наложи да погледнат навътре в себе си, или по- скоро назад. Дженифър Игън позволява на читателя да надникне в душата на герои, чиито пътища се преплитат по силата на известността и парите. Музиката също играе своята роля, като подсилва тъгата и елегантността на този роман, носител на престижната награда „Пулицър“.

Още: „Франкенщайн“ на Мери Шели, „Розеана“ от Май Шьовал, „Мастиленият лабиринт“ от Людмила Филипова, „Песента на Соломон“ от Тони Морисън, „Албумът на детектива“ от Мери Форчън, „Скарлет Пимпернел“ от Ема Орси, „Стършел“ от  Етел Лилиан Войнич, „Даниел Деронда“ от Джордж Елиът„Името“ на Джумпа Лахири, „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, „Хари Потър“ от Джоан Роулинг, „Пет червени херинги“ от Дороти Сейърс и т.н.

А ето и някои мъже, които пишат около героини: Алегзандър Маккол Смит („Дамска детективска агенция № 1“, „Неделният клуб по философия“), Алън Брадли („Сладкото на дъното на пая“), Артуро Перес-Реверте („Кралицата на Юга“), Жоржи Амаду („Габриела, карамфил и канела“), Стивън Кинг („Кари“), Казуо Ишигуро („Никога не ме оставяй“), Стиг Ларшон („Мъжете, които мразеха жените“), Халед Хосейни („Хиляда сияйни слънца“)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s