За творците и занаятчиите от историята

Наполовина англичанка, наполовина италианка Марина Фиорато вече има зад гърба си пет романа, посветени на ренесансови фигури. Не е чудно, при условие, че е учила история в Оксфорд. За кратко работи като илюстратор (изработва също материали за концертите на банди като U2 и Rolling Stones) и филмов критик. Марина се изявява и като актриса, а съпругът й, от когото има две деца, е режисьор. Първият си роман “Стъкларят от Мурано” (2008) пише докато прави проучване на венецианската обстановка. Следват “Мадоната на бадемите” (2009), “Тайната на Ботичели” (2010) и “Дъщерята на Сиена” (2011), разказваща за момиче от рода Медичи. А последната е „Венецианският договор“ за докторка, бягаща от Константинопол. Очаква се „Венецианската сделка“ (2014). Във всяка една от книгите, присъства по един жираф, тъй като е тотема й.

Любов е, когато харесвате някой толкова много, че трябва да го наречете по друг начин.

Родена в американската столица Вашингтон, Трейси Шевалие (р. 1962) поема по традиционния път на писателя: учи английски език, а след това творческо писане. След завършването си през 1984 г. се премества в Лондон. Кариерата си започва като редактор на справочници за писатели. Започва да се интересува от исторически личности. Дебютният й роман „Девствено синьо“ (1997) проследява жена, която търси френските си корени. Но Трейси става известна с „Момичето с перлената обица“ (2000), разказващ за холандския художник Вермеер. Екранизацията е с участието на Колин Фърт и Скарлет Йохансон. Има общо седем романа. Действието в „Жива жар“ (2007) се развива в Лондон в края на осемнадесети век, когато срещата на поета Уилям Блейк с американско семейство, го вдъхновява да напише едни от най- хубавите си стихове. А „Дамата и еднорогът“ е историята на брюкселския тъкач от XV в. Жорж дьо ла Шапел и семейството му, които изтъкават гоблен, изложен днес в парижкия музей „Дьо Клюни“. В „Последното бягство“ (2013) се разказва за невъзможна любов преди Гражданската война. Другите два романа са „Забележителни създания (2009) и „Паднали ангели“ (2001).

Да, добре, животът е безумие. Ако живееш достатъчно дълго, нищо не е изненадващо.

Всички задават едни и същи въпроси – но те ​​не знаят, че задават едни и същи въпроси.

След като се преборва с лимфом, Сюзан Вриланд се отървава от излишното и проумява „красотата и душевността“ на изкуството. Дотогава 30 години е учителка по английски, като пише разкази и статии за пътуване и изкуство на страна. Но в болницата се заобикаля с арт книги. Резултатът е първият й роман с такава тема „Момичето в зюмбюлено синьо“ (1999), въпреки че публикува още през 1988 г. „Какво вижда любовта“. По- голям успех постига със „Страстта на Артемизия“ (2002), който разказва за италианската художничка от 17-ти век Артемизия Джентилески. Други творби на  Сюзан са „Горски любовник“ (2004) за Емили Кар, Life Studies (2005) за импресионистите и „Обяд на парти на яхта“ (2007) около Реноар. Последният й роман „Клара и г-н Тифани“ (2011) проследява историята на дизайнерката на известните стъклописни лампи на едноименния бижутерен магазин.

Знаеш ли, карането на колело не е само въпрос на баланс, казах аз. Въпрос е на вяра. Може да се задържиш изправено само като се движиш напред. Трябва да държиш погледа си върху целта, не на земята. Ще нарека това Философията за живота на велосипедиста.

Това, което светът нарича провал, аз наричам учене.

Може би любовта беше това- да тръгнеш доброволно към неизвестното за доброто на другия.

Алтернативи: Федерико Андахази („Анатомът“), Дан Браун („Шифърът на Леонардо“)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s