Театър | Средата на века

Родена в Бруклин, Мери Джейн „Мей“ Уест става известна актриса, която от водевилите стига до екраните в Холивуд, а също драматург и сценарист. Остроумна и откровена, Мей Уест (1893 – 1980) играе ролята на перфектната блондинка, но не губи контрол върху живота си. Автобиография й носи заглавието „Добротата нямаше нищо общо“ (1959). Някои от скандалните й пиеси също имат подобаващи заглавия: Sex (1926), The Drag (1927) и The Pleasure Man (1928). Нейните реплики с двойно значение често са цензурирани, дори й докарват арест. В последните си години се занимава с разнородни дейности, включително записва рок енд рол албум.

Живееш само веднъж, но ако го правиш както трябва, и веднъж е достатъчно.

Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм по-добра.

Английският драматург Карил Чърчил (р. 1938) пише повече от 40 пиеси, повечето от които експериментални. В най- известната „Облак Девет“ (1979) първи акт се развива въс викторианска Африка, а втори акт в Лондон през 1979 г. Темите са за сексуалността, потисничеството и връзката му с колониализма и половете. Също важно е търсенето на самоличност, като актьорите сменят роли, като признак на недоволство от обществения строй, който им е отредил нежелана съдба: жени играят мъже, чернокожи- бели, и обратното. Следващата (анти)феминистка пиеса Top Girls (1982) проследява вечерното парти, което съвременно момиче организира по повод повишението си, на което са поканени забележителни жени от историята. В началото на кариерата си, докато отглежда децата си, пише драми за радиото и телевизията (BBC). „Първото й голямо театрално начинание“ е пиесата за обсебването от властта „Собственици“ (1972). Освен за социализъм и капитализъм („Сериозни пари“, 1987), Карил пише много за политика (Softcops, 1984) и феминистки идеи, като цената на успеха в свят, доминиран от мъжете. В края на века започва да се интересува от ролята на танците в изпълнението.

Хари: Предположих, че да се оженя не би било по- зле отколкото да се самоубия.

Мартин: Да, бих желал да си ида вкъщи и да свърша малко работа. Пиша роман за жени от гледна точка на жените.

Нюйоркчанката Уенди Васерщайн (1950 – 2006) печели награда Пулицър за пиесата „Хрониките на Хайди“ (1989). Едно от петте деца на индустриалец и полякиня, принудена да избяга от страната си, авторката развива интерес към историята. За магистратура обаче избира творческото писане. За тезата си по изящни изкуства в Йейл пък поставя собственото представление Uncommon Women and Others (1977) с Глен Клоуз. В актива си Уенди Васерстайн има още десетина пиеси като „Не е ли романтично“ (1983), „Сестрите Розенуиг“ (1992), „Американска дъщеря“ (1997), „Стари пари“ (2000) и „Трети“ (2005). Пише и сценарий за „Обект на желанието“ (1998), романтичен филм с участието на Джeнифър Анистън и Пол Ръд.

Всеки, който е считан за забавен ще ви каже, понякога без дори да сте попитали, че дълбоко в себе си те са много сериозни, невротични, интроспективни хора.

Жени като нас трябва да се научат да дават на тези, които го ценят, вместо за тези, които го очакват.

Алтернативи: Сам Шепард („Проклятието на гладуващата класа“), Дейвид Мамет („Глендари Глен Рос”), Тони Къшнър („Ангели в Америка“)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s