¿Любовна историография? | Средата на века

Английската авторка Джорджет Хейер (1902 — 1974) пише детективски и исторически любовни романи. От 1932 издава по един трилър и по един любовен роман на година, но отказва да им прави промоция. Това не й пречи да бъде считана за един от пионерите на жанра на историческите романси. Последните са в традицията на Джейн Остин, тъй като действието най- често се развива в Регентския период (първия от които Regency Buck, 1935). Книгите й са хвалени за точните описания на етикета, модата и обществото от онова време. Дебютният й роман „Черният молец“ (1921) започва като разказ за болният й малък брат, за който ще се грижи след смъртта на баща им. През 1925 г. се омъжва за минен инженер, когото следва в днешна Танганика и Македония. Понякога съпругът й Джордж Ружие помага за идеите, но Джорджет е майсторът на диалога, героите и проучванията. Творбите й включват „Дяволското зверче“ (1932),  „Удобният брак“ (1934), „Венития“ (1958), „Фредерика“ (1965) и още повече от 50 книги. Друга важна историческа такава е „Завоевателят“ (1931), посветена на нормандеца, който променя английската история: Вилхелм Завоевателя. А „magnum opus на късните си години“ (1950), тя нарича трилогията за династията Ланкастър, която управлява Англия през XV век. Детективските й романи се съсредоточават върху убийства, свързани със семейства от висшата класа. Разследват ги инспектор Ханасайд или инспектор Хемингуей. За съжаление засега никоя от книгите й не е преведена на български.

Ти си просто един мъж! Нямаш нашите дарби! Мога да ти кажа! Я, една жена може да мисли за сто различни неща наведнъж, всички от които противоречиви!

Дейм Барбара Картланд (1901-2000) влиза в книгата с рекордите на Гинес с повече от 700 написани произведения. Немалка част от тях са бестселъри, с общо един милиард продадени копия. С правеща впечатление визия в розово, тя се слави като социална пеперуда, но е известна и с приноса си към авиацията: през 1931 г. прави един от първите полети с планер. Някои от книгите й включват: „Изстрадано щастие“ (1970), „Кармата на любовта„(1974), чието действие се развива в Индия, изпълнения с интриги „Мисия в Монте Карло“ (1983), „Опасна любов“ (1989), „Кръстът на любовта“ (2000), „Невъзможна любов“ (2004) и т.н. Първоначално те биват скандални както със съдържанието си, така и заради обвиненията в плагиатство, но постепенно Барбара започва да пише за по- невинни героини, което е оправдано от историческата обстановка. През целия си живот се заема с разни каузи, а ковчегът й е направен от картон заради загрижеността й по въпросите на околната среда.

Винаги ми е било трудно с жените. Наистина не ги разбирам. Да започнем с това колко малко жени казват истината. [x] [x]

Роузамънд Пилчър, по- позната като Розамунде Пилхер (р. 1924), поради множеството филми, заснети по нейни книги, които са ситуирани в немската провинция, е всъщност изненадващо англичанка. Била е омъжена до смъртта му през 2009 г. за ветерана Греъм Пилчър, от когото има четири деца, включително писателя Робин Пилчър. Преди да започне да пише, служи във Военноморската служба. Първата си любовна книга издава през 1949 г. под псевдонима Джейн Фрейзър. „Завръщане у дома“, ще бъде последвано от още десетина романа под същата шапка. Под истинското си име издава най- напред романа Secret to Tell (1955). Но най- голяма известност й носи сагата „Търсачите на миди“ (1987). През 2000 г. оставя писането. Днес живее в Шотландия.

Отвъд болката, животът продължава да бъде мил. Основното е все още там. Красота, храна и приятелство, запаси от обич и разбиране. По- късно, вероятно все още не, ще имаш нужда от други, които ще те окуражават да поставяш нови начала. Приветствай ги. Те ще ти помогнат да продължиш, да цениш щастливите спомени и да се изправиш срещу болезнените с нещо повече от горчивина и гняв.

Алтернативи:  Е.М. Форстър („Стая с изглед“, „Хауардс Енд“), Кен Фолет („Крахът на титаните“), Майкъл Ондатджи („Английският пациент“)

Advertisements

3 thoughts on “¿Любовна историография? | Средата на века

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s