Дъщерите на цветята | Средата на века

Академик и журналист от Австралия, Жермен Гриър (р.1939) написва един от основополагащите текстове на феминизма: „Женският евнух“ (The Female Eunuch, 1970). Тезата й е, че в резултат на консуматорството, конформизма и наличието на строга норма по отношение на семейството и пола, жените губят своя секс (такъв е изразът?!) и жизненост. По същите въпроси говори в продължението The Whole Woman (1999). Между двете книги не спира да пише за различни проблематични аспекти като в Sex and Destiny: The Politics of Human Fertility (1984), The Madwoman’s Underclothes: Essays and Occasional Writings (1986), The Change: Women, Ageing and the Menopause (1991) или Shakespeare’s Wife (2007). Възгледите й са революционни, анархистки. Жермен се бори вместо за равенство, по- скоро за освобождение на жените. Известно време работи за лондонското сатирично списание Private Eye. Преподавала е литература в университетите в родния си град Мелбърн, в Сидни и Кеймбридж. Започва да се интересува и от изкуство, което води до написването на The Obstacle Race, the Fortunes of Women Painters and Their Work.

Тъгата е матрицата, от която извират остроумието и иронията; тъгата е неудобна и творческа, което е и причината консуматорското общество да не може да я търпи.

Сигурността е отричане на живота.

Библиотеката е място, където може да изгубиш невинността си без да изгубиш девствеността си.

Всяка жена знае, че без оглед на всичките й други постижения, тя е провал, ако не е красива.

Сутиените са нелепо изобретение, но ако направите безсутиенстването правилото, просто подлагате себе си на поредната репресия.

Малката Бети Голдщайн била родена в еврейско семейство, произхождащо от източната част на Европа. На тази жажда за справедливост, която произтича от антисемитизма, се дължи общуването й с редица комунистически членове. В младежките си години става редактор на училищния вестник, докато развива поетичния си талант. Завършва психология в Калифорнийски университет, Бъркли. След това продължава да засяга политически въпроси във разни вестници- както профсъюзни, така и с лява нагласа. По това време се омъжва за театралния продуцент Карл Фридан, от когото има три деца. Но в края на краищата двамата се развеждат. След проучване на мнението на университетски възпитаници, Бети Фридан (1921- 2006) се натъква на „проблема, който няма име“, т.е. съдбата на жените, които жертват собствената си академична кариера и реализация, но биват хванати в капана на неудовлетворителната роля на домакиня или пък биват зарязвани от съпрузите си. В следствие на това прозрение, тя написва „Тайната на женствеността (The Feminine Mystique, 1963), което я прави пионер на втората вълна на феминизма в САЩ (подобно на Симон Бовоар в Европа). Занимава се с активизъм, най- вече чрез основаната от нея през 1966 г. Национална организация за жените (NOW). Това не й пречи да пише, като има издадени общо шест книги: освен „Женската мистика“ (1963), It Changed My Life: Writings on the Women’s Movement (1976), The Second Stage (1981), The Fountain of Age (1993), Beyond Gender (1997) и Life So Far (2000), описание на семейния й живот.

Единственият начин за една жена, както за един мъж, да намери себе си, да се опознае като човек, е чрез собствена творческата работа.

Не смятам, че хиляда вибратора могат коренно да променят ситуацията?

Още: Глория Стейнем (Outrageous Acts and Everyday Rebellions), Симон дьо Бовоар („Вторият пол“), Елен Сиксу („Смехът на Медуза“)

Advertisements

One thought on “Дъщерите на цветята | Средата на века

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s