Съвременни интелектуални въпроси

Родена в Сливен, Юлия Кръстева (р. 1941)  завършва Френска филология в Софийския университет през 1964 г. След това печели стипендия и заминава за Франция, където изучава семиология, литература и психоанализа на академично ниво. През 1967 г.  се омъжва за основателя на литературното движение „Тел Кел„- Филип Солерс. Първоначално възгледите й стават популярни с публикуването на „Семиотика“ (1969), новаторски поглед към науката за знаците. Постструктуралист, представител на „женското писане“ (да не се бърка с каквото и да е, написано от жена), последовател на Ролан Барт, Юлия Кръстева не се страхува да се впусне в изследване на нови области отвъд познатите й семиотика (където се отклонява от идеите на Сосюр), психоанализа (където издига важността на защитено пространство, където детето е свободно да учи и расте) и литература (където се интересува от важността на интертекстуалността), като се докосва до антропология, математика (за което е остро критикувана) или феминизъм (като в есе прави известно разграничение между трите му вида). Един от най- амбициозните й проекти е тритомният „Женският гений: живот, лудост, думи“ (1999 – 2002), който запознава читателя със съдбите и приноса съответно на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет. Нейн теоретичен труд, издаден на български, озаглавен „Черно слънце. Депресия и меланхолия“ (1989) се занимава с душевните болести на съвремието. През последните десетилетия пише също художествена литература като романите „Старецът и вълците“ (1991), „Обладаване“ (1998) и детективския „Убийство във Византия“ (2003), в които все пак може да се открие ехо от идеите й.

Депресираният човек е радикален, мрачен атеист.

Американката Джудит Бътлър (р. 1956) е един от най- влиятелните съвременни интелектуалци. Философ и феминистка, тя се фокусира върху перформативните аспекти на пола, които поставят предизвикателства при изграждането на идентичност. Най- известният й труд „Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността.“ (1990) оказва влияние в области от куиър теория до етика и философия. По същата тема пише още , „Тела, които имат значение“ (1994), „Отменяне на пола“ (2004) и други. Тъй като смята, че лесбийството е практиката на феминизма, днес живее открито с професора по политология Уенди Браун. Джудит има спорни възгледи по израело-палестинския конфликт тъй като самата има роднини загинали в Холокоста, но смята, че израелската държава не представлява всички евреи. Този въпрос се засяга в „Кой възпява националната държава: Езикът, политиката, принадлежността“ (2007). Пише още сборника с есета „Несигурният живот: Силите на траура и насилието“ (2004), посветен на света след атентатите от 11 септември 2001.

Ние се губим в това, което четем, само да се завърнем към себе си, преобразувани и част от по- обширен свят.

Да го признаем. Ние сe разрушени един от друг. А ако не сме, ни липсва нещо. Ако това изглежда толкова ясно в случая с мъката, то е само защото такъв е вече случаят с желанието. Човек не винаги остава непокътнат.

Нюйоркчанката Сюзан Зонтаг (1933 – 2004) е известна като кинодеец и най- вече есеист. Пише сценарии (“Зелиг”,1983 на Уди Алън) и филмова критика, но се занимава и с театър. От тези си интереси черпи материал за книгата „За фотографията“ (1976). Първата й есеистична сбирка е „Срещу интерпретацията“ (1966), която има голямо влияние върху културните мнения и естетиката. След като й откриват рак пише „Болестта като метафора“ (1978), а малко преди смъртта си „Болката на другите“ (2003). През ’50-те Сюзън сключва брак със своя преподавател по социология, от когото има син. Има бляскав и космополитен живот, преподава философия, пътува както до Париж, така и до конфликтни зони като Виетнам и Сараево. Говори се, че има романтична връзка с известната фотографка Ани Лейбовиц, въпреки че така и не заживяват заедно. Почива от вид левкемия.

Библиотеката ми е архив от копнежи.

Не съм била навсякъде, но е в списъка ми.

Депресията е меланхолия минус нейните очарования.

Вероятността вашите действия на съпротива да не могат да спрат несправедливостта не ви освобождава от това да действате в, което искрено и замислено вярвате, че е в най-добрия интерес на вашата общност.

Още: Люс Иригаре („Рефлекторът на другата жена“, „Този пол, който не е един“), Ив Седжуик („Епистемология на прикритостта“), Камий Палия („Сексуална персони: Изкуство и упадък от Нефертити до Емили Дикинсън“)

Алтернативи: Ролан Барт („Нулева степен на почерка. Митологии“, „Записка за фотографията“), Цветан Тодоров („Живот с другите. Опит по обща антропология“), Жак Дерида („Гласът и феноменът“), Ричард Рорти („Философията и огледалото на природата“), Славой Жижек („Възвишеният обект на идеологията“), Хегел („Феноменология на духа“); Филип Солерс („Жени“); Ивайло Петров („Хайка за вълци“)

Advertisements

2 thoughts on “Съвременни интелектуални въпроси

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s