Трилъри и криминални романи | Средата на века

Между двете войни англичанката Дороти Сейърс (1893 – 1957) пише разкази, новели, пиеси и есета. Но най- известна е с детективските си романи (11), в които главен герой е бонвиванът лорд Питър Уимзи. Такива са „Чие тяло?“ (1923), „Неестествена смърт“ (1927) както и някои разкази събрани в „Лорд Питър прави оглед на трупа„. Дороти Лий е дълбоко религиозна, затова се гордее най- много с превода на дантевата „Божествена комедия“. Също така тя изнася влиятелна лекция озаглавена „Изгубените методи за учене„, в която призовава за повече мултидисциплинарност по модел на средновековната схема на образование.

Имам цитати за всякакви случаи – това е най-добрият начин да мислиш оригинално.

Вероятно само един човек на хиляди е страстно погълнат от своята работа като такава. Разликата е там, че за мъжа ще кажат: „Той е увлечен от своята работа“, а за жената: „Колко е странна!“

Британката Рут Рендъл (1930- 2015) се ориентира през кариерата си от криминалета към психологически трилъри, с повече социални и политически елементи. Дъщеря на скромни учители, днес тя е член на Камарата на лордовете. Развежда се и се жени повторно за същия човек, нейн бивш шеф- журналиста Доналд Джон Рендъл, от който има син. Най- известната й серия е „Главен инспектор Уексфорд”, която започва с „From Doon with Death” (1964). Героят, който се явява в центъра на повече от 20 романа, е интелигентен и чувствителен мъж, семеен с две дъщери. Някои от самостоятелните й романи са „Демон в моите очи“ (1976), „Езерото на мрака“ (1980) и „Шаферката“ (1989).  Пише още под псевдонима Барбара Вайн.

Мисля за смъртта всеки ден – каква би била, защо би се случила на мен. Би било унизително да се страхувам.

Някои казват, че животът е най-важното нещо, но аз предпочитам четенето.

Филис Дороти Джеймс, баронеса Джеймс от Холанд парк, произлиза от скромно оксфордско семейство. Принудена е да напусне училище на шестнадесет години и работи в данъчната служба, подобно на баща си. Съпругът й, армейският доктор Конър Уайт, има психична болест и П. Д. Джеймс (1920- 2014) трябва сама да се грижи за прехраната на двете си дъщери. Първият си роман публикува чак на 42. Въпреки умерения си темперамент, писателката е амбициозна и днес членува в Камарата на лордовете. Повечето й книги имат за главен герой полицая и поет (щял е да бъде музикант, но П.Д. не е запозната с областта) Адам Далглиш. Първият роман, в който е представен, е „Покрийте лицето й“ (1962), следват „Черната кула“ (1975), „Невинна кръв“ (1980) и „Убийство в Дорсет” (2008). Пише и антиутопичната „Децата на хората“ (1992), на която донякъде се базира скорошния филм на Алфонско Куарон. През 1999 г. публикува автобиография си Time To Be In Earnest. Последната й книга „Смъртта идва в Пембърли“ (2011) внася криминален елемент в брака на Елизабет и Фицуилям Дарси от романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“.

Беше един от онези съвършени английски есенни дни, които се случват по- често в спомените, отколкото в живота.

Мери от Бронкс израства в католическо ирландско семейство, с двама братя. Баща й, съдържател на пъб, почива когато тя е на 10. Отива в религиозно училище, а в свободното си време- се наема да помага финансово на майка си. Стипендиантка в колеж за секретарки, Мери си намира работа в рекламна агенция, а по- късно лети като стюардеса. Омъжва се за съсед и бивш колега, от когото има пет деца. Дъщеря й Карол също пише. Мери Хигинс Кларк (р. 1927) е наричана не веднъж „кралицата на съспенса“, тъй като е написала повече от двадесет трилъра, но първият й роман разказва за ерата на Джордж Вашингтон (1968). Първият трилър е озаглавен „Къде са децата?” (1975). Следват „Вик в нощта“ (1982), „Другото лице“ (1993), „Къщата на спомените“ (1994), „Нежни убийства“ (1998), „Нощта на бухала“ (2004) и т.н. Днес тя живее с настоящия си съпруг Джон в щата Ню Джърси.

Когато някой е лош към мен, просто ги правя жертва в следващата ми книга.

Странно, когато най- накрая се изправиш пред реалността, е невероятно колко ясно може да видиш нещата.

Още: Май Шьовал („Розеана“), Патриша Хайсмит („Непознати във влака“), Джорджет Хейер (Death in the Stocks, No Wind of Blame)

Алтернативи: Реймънд Чандлър („Сбогом, моя красавице“), Труман Капоти („Хладнокръвно“, „Закуска в „Тифани“), Марио Пузо („Кръстникът“), Франц Кафка („Процесът“)

Advertisements

5 thoughts on “Трилъри и криминални романи | Средата на века

  1. […] Още: „Франкенщайн“ на Мери Шели, „Розеана“ от Май Шьовал, „Мастиленият лабиринт“ от Людмила Филипова, „Песента на Соломон“ от Тони Морисън, „Албумът на детектива“ от Мери Форчън, „Скарлет Пимпернел„ от Ема Орси, „Стършел“ от  Етел Лилиан Войнич, „Даниел Деронда“ от Джордж Елиът, „Името“ на Джумпа Лахири, „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, „Хари Потър“ от Джоан Роулинг, „Пет червени херинги“ от Дороти Сейърс […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s