Философия в отговор на тоталитаризма | Средата на века

Периода след Втората световна война е белязан от две мислителки, които не може да са по- различни една от друга.

Първата разкрива човешката същност дори и на най- големия злодей, а другата се бори за правата на една класа да ползва по- голяма част от ресурсите.

Първата търси начин да придобие опит, когато чувства, че й липсва достатъчно; а другата оформя много тесен кръг около себе си, който се опитва да подложи на контрола си.

Първата се стреми най- вече към прецизност на езика, въпреки че това ще й донесе немалко неприятности; а другата пише объркващо, в служба на интереса на отбрани.

И двете са родени в бивши (бъдещи) тоталитарни държави- Германия и Русия. И двете произлизат от еврейско семейство. И двете бягат в Съединените щати.

Това са един от най- влиятелните философи на двадесети век: Хана Аренд и Айн Ранд.

Хана Аренд (1906 – 1975) е родена в Германия. Философът Мартин Хайдегер („Битие и време“) й преподава в Марбургския университет, а дисертацията си изработва под ръководството на Карл Ясперс. Принудена е да напусне страната заради антисемитски настроения и през 1933 г. се заселва в Париж. За кратко е в лагер, но успява да избяга, и заминава за Ню Йорк през 1941 г. Предната година се омъжва за втори и последен път. Съпругът й Хайнрих Блюхер е поет и ляв философ. След падането на хитлеристкия режим често пътува и до Германия във връзка с организации, подпомагащи оцелелите. През ’50-те получава американско гражданство и преподава в редица престижни университети отвъд океана (Бъркли, Принстън, Йейл и др.). През 1963 г. отразява процеса Айхман по поръчка на списание „Ню Йоркър“. Така се появява идеята за „баналността на злото“. Един от най- познатите й трудове по политическа теория си поставя задачата да изследва антисемитизма, империализма и властовите механизми на фашистките и комунистически режими; това е „Тоталитаризмът“, наречен още „Елементи и произход на тоталитарното управление“ (1951).  Други нейни книги включват „Човешката ситуация“ (1958), „За революцията“ (1963), „За насилието“ (1970) и „Животът на ума“ (1978). Скоро излезе филм, посветен на нея, чийто режисьор е Маргарете фон Трота.

За да бъде свободен в една епоха като нашата, човек би трябвало да е в позиция на власт. Това само по себе си ме прави амбициозна.

Любовта по своята същност не е от този свят и точно по тази причина, а не защото се среща толкова рядко, тя е не само аполитическа, а е антиполитическа, дори най-мощната от антиполитически сили.

Разказаните истории разкриват смисъла, без да правят грешката да го определят.

В условията на тирания е по-лесно да действаш, отколкото да мислиш.

Няма опасни мисли. Мисленето само по себе си е опасно.

Властта и насилието са противоположности; където едната управлява абсолютно, другата отсъства.

Твърдя, че гражданските неподчинения не са нищо друго освен най-нова форма на доброволно сдружение и по този начин те са напълно в унисон със старите традиции на страната. [x]

Закони, които не са равни за всички, връщат назад – към права и привилегии.  [x]

Алиса Розенбаум се ражда в еврейско семейство от руски произход. Учи философия и история, но ситуацията в страната е влошена след болшевишката революция. Айн Ранд (1905 – 1982) пристига през 1926 г. в Ню Йорк, където работи като статист и гардеробиер във филмовото студио RKO, а през нощта пише сценарии. Омъжва се за актьора Франк О’Конър тъкмо преди визата й да изтече. Първият й роман „Ние, живите“ (1936) не се продава. Следващият „Изворът“ (1943), описващ борбите на талантлив архитект срещу бюрокрацията, е отхвърлен от поне дузина издателства, но по- късно постига успех. Но книгата, която най- точно отразява възгледите на Айн е „Атлас надига рамене“ (1957),  антиутопия, където бизнесът е преследван в полза на планова икономика. (Последната част от филмова трилогия се чака 2014.) Принципите на нейната философия наречена обективизъм са следните: 1) реалността не зависи от чувствата; 2) разум; 3) човек не трябва нито да жертва други, нито себе си; и 4) капитализъм т.е. свободна търговия без намеса на държавата. За последното става дума и в един от сборниците й с есета, а именно „Капитализмът: Непознатият идеал“. Но въпреки немалкото по обем творчество, идеите, съдържащи се в него могат да служат на противоположни сили. Това се дължи най- вече на множеството противоречиви изказвания.

Индивидът е зло, масите са Бог.

Жертвоготовността е право номер едно в живота, трябва да служиш или да ти служат, да мачкаш или да те мачкат, жертвоготовността е благородна, прави с нея каквото можеш, от която и да е гледна точка, служи и се жертвай, служи, служи и служи…

Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от другите… [x]

Въпросът не е кой ще ми позволи; а кой ще ме спре.

Научи се да цениш себе си, което значи: бори се за щастието си.

Още: Симон Вейл („Дух и любов„)

Алтернативи: Карл Ясперс („Философия“), Валтер Бенямин („Върху понятието за история“), Лудвиг фон Мизес („Теория на парите и кредита“)

Advertisements

4 thoughts on “Философия в отговор на тоталитаризма | Средата на века

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s